Вредна ли е 3D технологията за детското зрение

3D технологията е бъдещето на киното, в това вече няма нужда никой да ни убеждава – нужно е само да хвърлим поглед на кино афиша. От детски филми до документално кино – това вече не е иновация, а реалност. Освен 3D, вече има 4D и така до 7D продукции, IMAX и кой знае още какво. В това може би няма нищо лошо, ако имахме избор, но ние нямаме. Не и в по-малките градове, където дори киносалонът е рядкост. Дори филмът да е бъде разпространяван и в познатия 2D формат, дистрибуторите просто избират 3D и не бъркат, защото салоните са пълни.

Ако се примирим с това, защото всички ни убеждават, че е неизбежното бъдеще, не можем просто да си затворим очите и да сложим 3D очилата пред най-дискутирания въпрос:



И докато децата зависят от нашите решения, е редно да си го зададем и да потърсим информация, преди да сложим 3D очилата и на тях.

Ясно е, че почти всички детски филми в момента са 3D, високобюджетни продукции, широко рекламирани, подплатени с всякакви маркетингови стратегии, които докарват децата до истерия. От страна на студията очакванията към печалбите са големи и трябва да бъдат оправдани – за съжаление, това е кино индустрията в момента – машина за пари, в която изкуството е лек ретро полъх. Продуцентите се целят в масовата публика и докато 3D технологията е най-актуалното и едновременно най-печелившото, то тя ще определя посоката на кинопроизводство.

Спомням си, първият път когато гледах филм 3D първоначално почувствах разтягане в очите, а в края на филма си тръгнах и с главоболие. Филмът беше „Аватар” и той просто не може да бъде гледан по друг начин, това ме убеждаваха всички. От тогава мина време и се появиха подобрени версии като Real 3D, което значително омекоти ефекта, но започнах да ходя на кино далеч по-рядко отпреди и вече инвестирам в качествени домашни прожекции. И докато възрастните можем да си правим изводи и да се противим на маркетинговите стратегии на кинодистрибуторите, децата са им изключително подвластни. За 3 години съм завела дъщеря си на два филма – „Принцесата и жабокът” и „Мъпетите”, единствените не 3D филми, които успях да хвана. На 8 години я заведох на първия й 3D филм и го гледахме на почивки, защото главата я заболяваше на около 15-тата минута. И за да обоснова решението за себе си, започнах да търся информация:

Какво представлява 3D технологията?

Как действа човешкото зрение най-общо казано? То е бинокулярно - възприемаме образите с двете си очи под различен ъгъл. Наслагването на двата сигнала дава усещането за дълбочина на образа, ние определяме отдалечеността на обектите и виждаме триизмерно действителността. На екран обаче тя изглежда плоска. За да има 3D филм, той бива също заснет по този начин – от два различни ъгъла. Затова, ако гледаме 3D филм без очилата, образът е размазан. Именно 3D очилата за ключови – те поляризират (разделят на две) образа от екрана на образ за лявото и на образ за дясното око. Двата сигнала пристигат отделни в мозъчният център на зрението, там те се наслагват, защото той подава команда фокус и двата наложени един над друг образи лъжат мозъка, че очите „виждат” екрана не плосък, а в дълбочина.

От това веднага става ясно, че процесът е далеч по-натоварващ в сравнение с обикновеното гледане на кино. Разбира се, 3D технологията постоянно се развива качествено, за да омекоти натоварването. Целите, които си поставя са елиминиране на очилата като необходим аксесоар. Но като един кинолюбител с предпочитание към ретро полъха, още не мога да бъда убедена, че и най-главозамайващите ефекти, дори и да са незаменими за внушението на филма, си струват това натоварване.

Технологията се развива и без моите морални дилеми и постоянно търси поле на изява - след киното тя посяга и на видеоигрите и симулаторите. Което пак ни води до децата – най-ентусиазираните и най-податливи фенове.

Безопасно ли е за децата гледането на 3D филми и игри?

"Какво казват учените?" - е първото, което ще се запитаме. Те и без това постоянно ни заливат с последните си изследвания за щяло и нещяло, какво ще кажат по този проблем?



Учените твърдят по отношение на вредата на 3D върхи детските очи, че технологията е толкова нова, че едно дългосрочно изследване не би било все още възможно. А резултатите не биха били в духа на „трайни последици за детското здраве и развитие”. Освен това, към изследванията, в които участват деца, се подхожда по правило по-внимателно и решението за такова трябва да е много добре обосновано.

И все пак, някои по-смели офтамолози казват, че рисковете от гледането на 3D продукции не са по-големи от тези при продължително гледане на телевизия или кино – и при двете могат да настъпят главоболие, напрежение в очното дъно, както и някои изменения в зрителния апарат, но и епилепсия и трайно увреждане на зрителния нерв. Предвид факта, че детското зрение не се счита за оформено до 6 годишна възраст – рискът си съществува. Той е още по-голям за децата със съществуващи вече очни проблеми, особено астигматизъм и кривогледство, наследствения фактор също играе своята роля.

Истинска бомба обаче хвърля „Нинтендо”, най-големият производител на компютърни игри в света, в края на 2010 година (след коледното пазаруване обаче). Компанията излиза със становище, че продължителното гледане на 3D монитори не се препоръчва за деца под 6 годишна възраст. „Нинтендо” съветва да се правят почивки на всеки 30 минути, нещо, което, всеки геймър ще потвърди, е твърде невъзможно. Това официално предупреждение, което сериозно ограничава потребителите им, разбуни духовете, които до този момент неглижираха влиянието на 3D върху детското зрение. Много учени, офтамологични и педиатрични дружества, медии се замислиха, има ли компанията основания заради собствени проучвания, които не оповестява, за такова становище. Презастрахова ли се или е откровена? И сякаш едва след това изявление водещи детски офтамолози започнаха по- живо да се интересуват от влиянието на 3D технологията върху зрението.

Д-р Дейвид Хънтър, професор-офтамолог към Харвард и завеждащ отделение „Офтамология” в Детската клиника в Бостън, твърди, че действителен проблем биха били част от ефектите на 3D технологията, някои изскачащи напред образи, като капки вода, летящи монети и др., които карат очите светкавично да променят фокуса (децата дори посягат да ги уловят), и това увеличава и без това немалкото натоварване на мозъка. В дългосрочен план прекомерното гледане на 3D може да влоши развититето на зрението, така че то да не откликва на стимули от ежедневието и то в частта с фокусирането на близко и далеч. Това заключава именитият офтамолог, но е крайно предпазлив.

Засега повечето учени се обединяват около тезата, че 3D технологията е толкова вредна, колкото е гледането на телевизия изобщо. И не само заради етичните съображения или духовното им развитие. Децата, които дълго време стоят втречнени, независимо, дали в киноекран, монитор или телевизор, имат проблем с концентрацията, възприемането на информация и осмислянето й. От етични съображения бихме обсъждали с тях това, което гледат, и не бихме подценявали часовете, прекарани пред монитори, за сметка на други занимания.

Всички твърдят, че 3D технологията е съвсем близкото бъдеще изобщо на технологиите, а ако се окаже така, от бъдещето човек не може дълго да се крие и все някога то го застига. И докато учените се колебаят, е редно да си поставим:

Два въпроса за 3D технологията

Единият е принципен. Защо киното толкова се нуждае от 3D технологията, за да се пълнят салоните? Ако в един филм има достатъчно качествено съдържание, той едва ли има нужда от визуални ефекти, особено в такава посока – буквално "да се гмурнеш във филма". Дали ефектите не ни отвличат вниманието от това, че касовото кино е почти напълно безидейно в момента и комерсиализацията на киноиндустрията всъщност не я изпразни от качествено съдържание. За щастие, все още се правят добри филми, в които обаче няма да видите 3D технология, това са предимно европейски, азиатски филми.

Другият въпрос ни засяга като родители, които носим отговорност за детското здраве. След като все още няма категорично мнение, струва ли си да подлагаме децата на риск заради филмче със съмнителни ценности, но с бомбастични ефекти и с масова истерия? И защо, глобално погледнато, не ни се предоставя избор - 2D или 3D? Това всъщност е опасното в случая – липсата на избор. Дали 3D технологията не ни води до тотално зомбиране и податливост на внушения, които сега идват от филмчета за самолети и принцеси, но в бъдеще – кой знае? Последният въпрос оставям на любителите на конспирации, те ще намерят отговор със сигурност.

Лично за мен, рискът да заведа 8 годишната си дъщеря на кино, за да гледа нашумял детски филм на 3D не е оправдан и докато аз нося все още отговорност за нейното здраве, а учените все още мълчат, предпочитам да гледаме тези филми у дома.