На какво може да ни научат интровертите?

Понякога попадаме в ситуации, които сами не знаем как точно сме създали. Отговаряме на някого по начин, който не му харесва, нервни сме и не можем да го прикрием или просто сме се пошегували не както трябва и сме обидили с чувството си за хумор отсрещната страна. Всичко това идва от характера и разбиранията ни, които с напредване на възрастта все по-трудно можем да „издялкаме“ и променим. Голяма част от поведението ни се определя в зависимост от това какъв тип човек сме- интроверт или екстроверт.

И интровертите, и екстровертите имат положителни и отрицателни черти. По-често обаче, интровертите са определяни като по-трудните хора, тъй като са по-мълчаливи, срамежливи и насочени към вътрешния си свят, мисли и чувства. За тях „тълпата“ и шумът могат да бъдат наистина неприятни. За разлика от екстровертите, които винаги искат да са център на Вселената, интровертите са далеч по-умерени, тихи и спокойни хора, които могат да ни научат на много неща.


Не искай да бъдеш навсякъде
Πoвeчeтo интpoвepтни личнocти ce изтощават, ĸoгaтo пpeĸapвaт мнoгo дългo вpeмe cpeд xopa. Те подбират добре компанията си и местата, на които би им било комфортно да присъстват. За екстровертите е важно около тях да кипи живот, да не бъдат сами, дори да отидат на място, където знаят, че не е съвсем за тях, просто, за да бъдат заобиколени от хора. Екстровертите не си дават сметка обаче, че този начин на живот ги изтощава, изхабява ги като личности. Съществува мнение, че този тип хора изпадат много по-често в депресии, за разлика от интровертите, тъй като за вторите оставането насаме със себе си е ползотворно и приятно, докато за екстровертите е същинско мъчение. А е наистина хубаво понякога да оставаш сам с мислите си, за да имаш време да се презаредиш, да си починеш, да дадеш простор на ума и душата си.

Не можеш (и не трябва) да казваш всичко
Попадали ли сте в компания, в която се опитвате поне пет пъти да кажете нещо, но все не успявате, защото двама-трима екстроверти се опитват да се надприказват. Интровертите са по-сдържаните и мълчаливите. Те говорят само важни неща, не разтягат локуми, не ви прекъсват, изслушват докрай. Понякога отстрани погледнато мълчанието им може да ви изглежда някак надменно или пък да си помислите „този няма какво да каже, не е особено умен“, но в повечето случаи това съвсем не е така. Дори е препоръчително да вземете пример от тях и ако сте екстроверт като мен, да не се опитвате да изкажете всичко, което ви вълнува (пък било то и леко встрани от темата), а тактично да замълчите. Доказано е, че прекалено приказливите хора не са сред най-обичаните, тъй като на моменти стават досадни и не казващи нищо съществено. Говоренето просто така като вид спорт, който обожавате, ни прави да изглеждаме леко глуповати и малко в повече нахакани, което определено не е в наш плюс. Ще ви дам един пример- случвало ли ви се е ваш приятел да разказва многократно една и съща история- пред познати и не до там познати хора- история, която вече знаете наизуст или пък да разкрива прекалено лични свои тайни? Понякога е наистина неловко. Затова мерете думите си. Знаете, че е по-добре два пъти да премислите преди да кажете нещо, защото казаната дума е хвърлен камък и тежи много. Далеч по-добро впечатление ще направим, ако повече мълчим, отколкото когато говорим не на място и се повтаряме.

Нямаш толкова много приятели
Екстровертите са тези, които завързват приятелства под път и над път, благодарение на общителността си и желанието да се запознаят с много и различни хора. В това няма нищо лошо, стига да знаеш как да подбираш и до колко да се доверяваш. Екстровертите са тези, които много повече страдат по разбити приятелства, просто защото в старанието си да бъдат забелязани и обичани, те пропускат да забележат малките детайли, свързани с това кой точно ги цени и обича. Качествените и верни приятели са много по-присъщи за интровертите. Всички знаем приказката „вятър го вее на бял кон“. Общо взето така стои въпросът и с приятелствата- екстровертите често са твърде мили, леко „луди“, прекалено отворени и услужливи спрямо всички, което ги прави да изглеждат някак несериозни и по-скоро като хора за компания (пълнеж). Те обичат да фамилиарничат, което не се харесва на всички. Поради факта, че интровертите са по-затворени и дори често изглеждащи странни в очите на другите, приятелствата, които завързват, са далеч по-истински. Малко хора биха били очаровани от интроверт. Точно затова този тип личност е много по-сигурна в приятелствата си. Така че и тук можем да научим доста от този тип по-затворени личности- по-малко да говорим, опитвайки се да спечелим поредния приятел и да гледаме кой се опитва да спечели нас и то не с думи, а с действия.

Шегата не е за всеки
Сигурно няма екстроверт, който да не си е изпатил поне веднъж от прекалената си ентусиазираност и в опит да разкаже някой мега як (според него) виц или пък да „избъзика“ колегата по бюро с някоя шега, да е изглеждал като пълен глупак! Попадала съм в ситуации, в които без капка зла умисъл, съм подхвърляла шеги на хора, които познавам съвсем отскоро и които са ми „излизали през носа“. Трябваше ми време да се науча, че моето чувство за хумор не е като на човека срещу мен и че прекрачването на личните граници на всеки е различно. Просто шегите не са за всеки. И ако един интроверт почти никога не би те обидил посредством някоя „дивотия“, която му е хрумнала ей сега и е решил да те впечатли с нея, то екстровертът е готов на подвизи в името на това да бъде център на компанията, да е най-забавният и най-интересният. Интровертите със сигурност ни учат на това, че винаги е по-добре да изглеждаш леко скучен, отколкото да „изпъкнеш“ с дебелашко чувство за хумор или да изглеждаш откровено глупаво с някоя нескопосана шега.

Хората за различни и точно там се крие желанието ни да общуваме с тях. Едни от нас искат да срещат още и още приятели и интересни личности. Други вече са си създали верен приятелски кръг, който за нищо на света не искат да напускат или да допускат нови хора в него. Всъщност, и в двата случая има смисъл. Най-важното обаче, е да разберем, че не можем да променим даден човек и че ако го искаме в живота си, трябва да го приемем такъв, какъвто е. Непонятно ми беше да стоя на една маса с хора, които ме гледат странно, често свеждат поглед, обмислят изреченията си в продължение на време, в което аз бих казала поне десет такива и нямат особено желание да излизат, да посещават непознати за тях мероприятия или да се губят в блъсканицата на концерт на световноизвестна звезда. Към днешна дата обаче, ги разбирам все повече. Защото истината не е в това да познаваш много хора или да посещаваш всяко събитие, което ти се изпречи пред погледа в социалната мрежа. Понякога посещаваш много места, а не помниш нищо от тях, те не оставят значима следа в живота ти. Дори могат да ти изгубят времето, което е наистина ценно. Време, заделено за интересна книга, която би могла да отвори очите ти за нещо ново и наистина вълнуващо. Или пък време за самота- защото само, когато се научиш да бъдеш щастлив сам със себе си, ще бъдеш щастлив и с някой друг. Всъщност, интровертите развиват своя вътрешен потенциал много по-добре от екстровертите, които виждат повече с очите и по-малко със сърцето.