"Мамо, да ти разкажа ли един виц?"

Може ли едно дете да се научи на чувство за хумор? Зависи ли от гени или единствено от темперамента на детето? Как да научим детето да търси и създава смеха в живота си?

Чувството за хумор може да не се предава чрез гените, донякъде да зависи от нрава на детето, но определено се възпитава чрез примера на семейството. Отношението към смеха, умението да се смееш, се превръща в модел на поведение, предаван от родители на деца и има връзка със средата - с оптимизма и умението да виждаш нещата от веселата им страна.

Смях и усмивки - важна част от комуникацията

Усмивката е едно от първите средства за комуникация между родителите и детето - още седмици след раждането се появяват първите съзнателни усмивки на бебето, с които то показва отношението си към своите най-близки. Към четвъртия месец идва един незабравим момент - звучният смях, с който детето реагира на определени закачки, целувки или на отражението си в огледалото. Този момент е важен не само от сантиментална гледна точка, той има още едно значение - детето вече чувства осъзната сигурност и доверие в средата, в която живее.

Това е и първата предпоставка за чувството за хумор, комфортът и доброто настроение. Закачките, гъделичкането и подхвърлянето във въздуха за него вече не са сигнали за опасност и то реагира с бурен, заразителен кикот. Смехът е най-доброто оръжие срещу страха и така ще бъде занапред, ако успеете да му помогнете да запази чистото си чувство за хумор.

Всеки следващ месец ще развива и усъвършенства умението на вашето дете да открива смешките в заобикалящия го свят. Макар проявите на чувството за хумор такова, каквото го познаваме ние, да започват едва след годинката, още на осем-девет месечна възраст детето се залива от смях при най-различни ситуации от ежедневието - смешни муцунки, игра на криеница, интересни звуци.

С развитието на речевите способности на детето, идва ред и на забавлението чрез словото. Интересно е как детето на около три годинки е способно да повтаря една и съща дума, която е намерило за безкрайно смешна и да се смее така, сякаш я чува за пръв път. Ролята на родителите е от изключително значение - те трябва да поощрят детето да търси и открива смешките в ежедневието си и да ги претворява отново в игрите си. Фрази от типа на „Стига си се глезил“ или „Я бъди сериозен“ имат всичко друго, но не и поощряващ уменията на детето да се смее ефект. Родителите прибягват до тях в моменти, в които от детето се изисква да се държи „като възрастен“, но дори и тогава не е редно да се секва чистото детско желание да се посмее.



Смехът е най-доброто средство детето да преодолее стреса и да се нагоди към определена ситуация, която изисква от него специално поведение. Няма нищо лошо в това детето да се държи като дете и да се забавлява, дори на родителите да не им се струва особено весела дадената ситуация. Много често те пропускат възможността да се посмеят по детински и да се сближат с децата в тези моменти. Как котката гони сянката си, как се пръскат на чешмата или скачат в локвите - това е една магия, която не е толкова трудно да си припомняме. Притесненията, че ако оставят детето да се смее на воля, ако влязат в тона му и се забавляват заедно с него, ще загубят авторитет, е напълно безсмислено. Напротив.




Измислете си ваши смешки, които да ви забавляват заедно, но и да ви помогнат да преодолеете по-плавно трудните моменти от ежедневието на детето, например сутрешния плач при ходенето на детска градина, обидата от скарване с приятел или болката при ожулване на коляното. Опитайте се да видите смешната страна на различните ситуации и я показвайте на детето ежедневно.

Опитайте се да се надсмеете над самите себе си и не се притеснявайте да се иронизирате пред близките. Това няма да накърни авторитета ви на голям и строг възпитател, а ще помогне на самото дете да изучи този висш пилотаж самоиронията. Смехът стимулира творческото мислене, тренира остротата на ума и обогатява фантазията- какво по-хубаво от това.

Не секвайте детето, дори когато смешката не е смешна. Насила не е добре да се смеете също, но подобни прекъсвания, особено пред публика, разбиват самочувствието му от раз. Не го карайте да бъде сериозно, да се държи като голямо, ако ситуацията не го изисква, само защото сте изнервени. Когато на нас ни е е смешно, никой не ни заповядва по този начин.

Все пак, забавлявайки се заедно, не го правете за чужда сметка. Може да си позволите да се смеете на себе си, но не и на другите хора, особено на външните им белези, не позволявайте и на децата си да го правят. Дебелашките шеги за чужда сметка са прийом на възрастните, но нетърпимостта към тях се възпитава още в най-ранна възраст чрез личен пример.

Смехът на малкото дете е едно, на тийнейджъра - съвсем друго. Замислете се, когато порасналото дете се отнася с ирония към вас, сарказъм. Това е сигурен знак, че нещо в отношенията не е наред, защото те са признак на поставяне на ограда и превъзходство, което носи студенина. Не е добре, ако детето се отнася така към света изобщо.