Как чрез думите сами си причиняваме нещастие и болести?

Не знам дали вярвате в силата на положителното и съответно отрицателното мислене и в това, че само ние можем да направим живота си добър или лош, но знам, че бих искала да ви разкажа за някои неща, които не изглеждат като случайности и които със сигурност ме карат да се замисля върху това, което мисля и говоря.

Случвало ли ви се е дa лъжете? Колкото и да е неприятно и нередно да го правим, наясно сме, че повечето от нас ползват лъжата като извинение или оправдание понякога. Важното е да не я ползваме, за да прикрием нещо страшно, което сме сторили. Защото има и дребни лъжи, от които понякога просто няма как да избягаме. И така…помните ли какво е последното нещо, за което излъгахте и какво се случи след това? Нима лъжата ви не ви се върна с пълна сила?

Случвало ми се е няколко пъти. Да излъжа за нещо дребно. Да отклоня продължителен разговор по телефона с оправданието, че имам работа. Да кажа, че на следващия ден ще съм до по-късно на работа, за да избегна среща с приятелка, която точно сега не желая да виждам. Не заради друго, а защото не се чувствам комфортно в ума си, имам други грижи на главата. Случвало се е да излъжа, че трябва да отида по-късно в офиса, защото преди това имам да свърша нещо важно. Истината е била, че просто съм искала (след множество безсънни нощи, поради лични проблеми) да се наспя. Мислех, че лъжите ми са безобидни, защото не са били използвани с цел да наранят някого, но се оказа, че не са съвсем такива. Не заради друго, а защото винаги след като излъжа за нещо, до броени дни ми се случва точно това, за което съм излъгала. Не, ни най-малко си измислям! Първия път бях леко шокирана, но не обърнах особено внимание, но когато това започна да ми се случва всеки път и лъжата да се връща като бумеранг при мен, си дадох сметка, че това е всичко друго, но не и случайност и че Вселената много добре си знае работата.

Според тази теория, силата на думите всъщност е много по-голяма отколкото мислим, че е! Те са облеклото на мислите ни. Те могат да програмират както щастието, така и нещастието ни. Енергията на думите в сравнение с енергията на мисълта, се материализира много по-бързо.

Добре е да започнем от тук - да повярваме, че:

Каквото говорим, така и живеем!
Каквото заявяваме, това имаме!

Немският невролог и психотерапевт Носрат Песешкиян пръв открил думите, програмиращи заболявания. Нарекъл ги „органична реч“. Тази реч има опасна и разрушителна енергия и е в състояние да ни отдалечи твърде много от щастливите мигове, които всички търсим. Нека видим и изразите, които сравнително често употребяваме, но които трябва да избягваме, ако не искаме да се само програмираме на нещастна вълна.

"Вече си счупих главата"
"Нещо ме човърка"
"Надвиснало е над мен"
"Не мога да понасям- също често срещан"
"Повдига ми се вече"
"Заби ми нож в сърцето"
"Целият треперя"
"Отвратен съм до дъното на душата си"
"Щях да умра- разговорен израз, който почти всеки употребява"
"Постави се на мое място"
"Да можех да намеря отдушник"

Помнете, че казвайки нещо, вие насочвате вниманието си изцяло към него. Тук трябва да вмъкнем и някои болести, които Песешкиян смята, че сами си причиняваме с думи- чрез тези изрази ние създаваме и поддържаме болестта:

• "Повдига ми се, отвратен съм до дъното на душата си" - Нервна анорексия
• "Мъкна товар на плещите си. Нося си кръста. Проблеми, които ми висят на главата" - Остеохондроза
• "Нещо ме човърка, трови ми живота, до гуша ми дойде" – Рак
• "Самоизяждане, язвителност, нещо (някого) не понасям" - Язва
• "Търся отдушник, давам воля на гнева си, дишането ми е блокирано (не ми стига въздух)" - Бронхиална астма и хипервентилационен синдром
• "Слагам си го на сърцето, сърцето ми се къса, разби ми се сърцето" - Инфаркт на миокарда
• "Не бих искал да съм в неговата кожа, леснораним съм" - Заболявания на кожата и алергия
• "Чупя си главата, рискувам си главата" - Мигрена, метеозавизимост
• "Изпускам парата, търпението ми се изчерпа" -Хипертония
• "Отровен, горчи ми, няма радост" - Заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, а също и затлъстяване
• "Очите ми да не бяха го видели, страшно е да се гледа, светът не е хубав, непрогледен мрак" - Заболявания на очите
• "Не искам и да чувам, не говори, замълчи" - Намаляване на слуха, глухота
• "Тресе се, вбесява ме, пречи, търпението ми свърши" – Депресия

Опитайте се да избягвате и следните думи: мразя, проклятие, проблеми, бедност, смърт, ад, никога, лош късмет, уморен. Също: ужасно, жестоко, адски, дори когато имате предвид всъщност нещо хубаво. И най-важното - опитайте се да спрете причината да говорите така. Къде е истинският проблем

Дори да ви се струва абсурдно и да не вярвате, че тези думи ще ви направят болни или нещастни, недейте да прекалявате с тях. Не говорете за лошото, дори да се сблъсквате всеки ден с него. Вербализирайте хубавите неща в живота си и положителните преживявания. Самонаблюдавайте се и когато усетите неприятна емоция, неминуемо е, намерете начин да я преработите в положително действие.

Помнете, че е изключително важно как си настроен към света около себе си. Положителната настройка винаги ще ви донесе положителен изход и обратното. Не забравяйте, че всеки може да промени своята лична история, благодарение на три основни израза и те са:

"Аз мога да се справя"
"Всичко ще стане както трябва"
"Имам намерение да се оправя"


Дали ще повярвате в моята лична история в началото и на един немски невролог, посветил живота си на позитивната психотерапия, е ваш избор. Както и това какви мисли и думи ще използвате. Помнете обаче, че Вселената има своите закони, някои от които вероятно никога няма да разгадаем. И все пак е хубаво да ги имаме…като едно наум!