Живот във форума

Отдавна виртуалното пространство се е превърнало в място, където можем да съществуваме във втора, паралелна реалност. При някои хора дори тази реалност е успяла да измести истинското общуване, но сега ще си говорим за онази част от Интернет пространството, в която съществуваме в една виртуална общност, под друго име, с друг облик, може би и с друго, съвсем различно от ежедневието си поведение... там сме или такива, каквито сме, но се страхуваме да покажем истинското си лице пред останалите, или играем някаква роля, или пък сме такива, каквито бихме искали да бъдем в действителността... Става дума за Интернет форумите. Нека надникнем какво се случва в тях и с какво ни привличат те…

Неслучайно избрах това заглавие – защото онова, което правим там, е именно да живеем втори живот. Там - във форума, можем да мечтаем, да споделяме, да се оплакваме, да потърсим помощ, да срещнем хора, подобни на нас, със сходни интереси, ценности, или проблеми. Там можем да открием приятели и да си позволим да правим неща, които не бихме посмели да извършим в реалността.

Отношенията на съфорумците наподобяват всяка друга група, в която има лидери, изпъкващи сред останалите членове, подкрепящи и балансиращи групата, както и опозиция – т. нар. „хейтъри”. Понякога се разиграват „скандали”, раждат се приятелства, които се пренасят и в реалния живот, случват се любови, има разпределение на ролите, разделения между членовете на подгрупички... от всичко по малко.

Моят форумен профил. Виртуалният свят ти дава възможността да бъдеш такъв, какъвто си поискаш - докато в реалния си кръстен от родителите си и изглеждаш така, както си се родил не по своя воля, то във форума имаш свободата да избереш името си, начина, по който да изглеждаш, изобщо да си изградиш желания имидж – един вид да се премоделираш. Понякога можеш дори и сам да не се познаеш, тъй като си проявил черти от себе си, които дори не си подозирал, че съществуват. Защото нещо в реалността те е карало да ги потискаш. Във форума обаче се чувстваш свободен.

Свобода, анонимност, безопасност. Това са трите ключови момента, характерни за форумното Интернет пространство, които правят участието ни там така примамливо. Анонимността ни гарантира свободата и безопасността, тъй като можем да споделим онова, което искаме с останалите, да изразим свободно мнението си по даден въпрос, да кажем нещо, което смятаме за важно или ни тежи, да бъдем чути, без да бъдем видяни. Гласът ни да отекне в съзнанието на други хора без последствия. Без страх, че ще бъдем отхвърлени, или подиграни. Без притеснения как ще ни гледат, защото не ни виждат. Скрити сме зад измисленото си име, облик и зад образа, който сами сме създали, но никой не знае кой стои зад екрана, всъщност.

Отдушник на проблемите. Форумът е и мястото, където можем да изплачем болката си, да разкажем истории от живота си, които не сме споделяли с други, дори с най-близките си, там можем да изразим чувствата си, страховете си, да излеем всичката горчивина, които сме събирали тайно в себе си, да потърсим съвет, помощ, или просто разбиране и подкрепа. А най-често имаме нужда единствено да бъдем изслушани, да се освободим от вътрешното напрежение да таим нещата, които искаме да опишем някъде и те да останат там – извън нас. А споделянето на общ проблем ни носи успокоението, че не сме единствени, че и други изминават същия път, изпитват същото като нас и чрез тях можем да си „сверим часовника” накъде вървим, или да преминем по-леко през дадено изпитание в живота ни, получавайки опора от себеподобни. Това са форуми за взаимопомощ и подкрепа. В тях често участват и специалисти, които ви дават информация или насоки как да преодолеете проблема си.

Принадлежност. Да принадлежим към група е естествена човешка потребност – все пак сме социални същества и независимо в каква група участваме, важното е да се чувстваме нейни членове. Форумът ни дава възможността за такова онлайн членство, както и удобството да се включваме, когато имаме свободно време или желание за това, от дома или офиса си – или там, където се намираме. А в един мобилен свят подобно удобство е от голямо значение.

Разговори по въпроси от обществена значимост. Проследяването на актуалните събития, които са важни за обществото, е нещо, от което повечето хора се интересуват и част от тях биха искали да чуят мнението и на другите, да видят отгласа по дадена тема, да обменят гледни точки. Форумът е място, на което това би могло да се случи бързо и лесно – само с няколко кликвания. Тази възможност ни дава усещането не само че следим събитията, но че по един или друг начин участваме в тях.

Хоби и развлечение. Ако имате специфично хоби или интерес, форумът е пространство за получаване и обмен на информация, както и за разговор с хора, които споделят вашите влечения и имат какво да разкажат за тях, независимо дали става дума за музика, кулинария, мода, спорт или отглеждане на домашни любимци... водещ тук е интересът към дадена тема и област, желанието ви да научите повече, или да представите собствените си знания, да се забавлявате и да прекарате приятно времето, което сте отделили за себе си.

Нещата от живота. Интернет форумът може да е и просто начин за преодоляване на скуката и да си отдъхнете от обичайните ежедневни задължения. Вашето малко бягство от реалността, няколко часа, прекарани в приятни разговори по общи теми, без особено дълбок смисъл. Ей така, за разтуха. Понякога това е добър начин да се рестартираме и разтоварим от дълбоките си размисли, грижи, тревоги...

С времето членството в Интернет форум може да се превърне в навик – с включването на компютъра или между изпълняването на няколко служебни задачи, от време на време поглеждате какво става „там”, кой се е появил, каква тема е пуснал, какво е казал... или какво са ви отговорили на вас. И стига да не се е превърнало в зависимост и да не пренебрегвате задълженията си, заради форумните дискусии, в това няма нищо лошо. Защото прекаленото обсебване от виртуалното общуване, за сметка на реалното такова, е нещо, от което все повече трябва да се пазим. Не бива да забравяме, че при действителния контакт обменът на информация е много по-ефективен, тъй като само една малка част от комуникацията се осъществява чрез думите. Във виртуалния свят всичко останало се губи – визуален контакт, жестове, интонация..., т. е. всичко човешко, което прави общуването толкова богато и съдържателно. Не бива да забравяме, че колкото и близки да чувстваме съфорумците си, ако не ги познаваме лично, в действителност не знаем кой стои срещу нас, нито какво можем да очакваме от него. Затова, ако решим да пренесем виртуалното общуване в реалността, известна доза предпазливост няма да е излишна, поне докато не се уверим, че хората, с които сме разговаряли надълго и нашироко, са такива, за каквито са се представяли и че можем да им се доверим.

А ако сме решили да поставим граници между форумната ни принадлежност и реалните контакти, без да ги смесваме, можем спокойно да започнем деня си с чаша кафе и бърз преглед на новите дискусии в любимия ни Интернет форум.