Защо сме толкова груби с децата си?
 Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря си на училище. Едва ли не й метна раницата, тръшна вратата на колата и повече не се обърна за чао или да види как ще пресече улицата поне. Може да е имал лоша сутрин, да, но длъжно ли е детето да понесе тази грубост публично?
Тази грубост, разбира се, може да си е чисто човешка и да не ни прави впечатление, но когато се намеси между деца и родители, си става проблем на възпитанието. Защото немалка част от именно възпитанието е приучаването на детето към добри обноски, поздрави и добронамереност. Но защо с тях се държим по-зле, отколкото с непознатите. Самите ние сме приучени, че обноските са чудесно нещо в отношенията ни – те улесняват общуването, изпълват го с позитивност, но незнайно защо ги забравяме когато затворим входната врата.
Защо сме толкова груби със собствените си деца?
Защото не си даваме сметка. Бързаме, тревожим се, стресираме се от дреболии. Изпускаме си нервите постоянно. Да се разкрещиш дори открито не е толкова страшно в сравнение с ироничните забележки, насмешката, грубия тон през останалото време. Вербалната агресия не е само в децибелите, тя действа още по-коварно, когато е прикрита с ирония и сарказъм, защото децата не знаят как да я изключват, а я приемат като еднозначна истина за себе си.
“Важно е да бъдем учтиви с детето, защото го смятаме за достатъчно значимо и важно, за да го превърнем в част от общоприетия код на общуване и колкото по-рано, толкова по-добре. Така легитимизираме пред него приетите за ценни принципи на добронамереност, в които добре възпитаните хора все още са важна част.”
Защото те не могат да отвърнат. Най-потресаваща истина е, че децата са по-неопитни от нас, не знаят как да се защитават и дори и да сме им сърдити, те все още ни смятат за техни богове. Често разчитаме точно на това – че те са беззащитни и безгласни. Не могат да ни иронизират както ние тях, а ако ни отвърнат с грубост, ние с радост упражняваме силата си под образа на възпитание.
Една друга случка онагледява точно тази безпомощност. Представете си сутрин преди училище, детето си забравя чадъра и трябва да се върне, защото навън вали силно. То звъни обратно и ние започваме да се изнервяме: "Пак ли забрави, защо си такава блейка, ще закъснееш!" и т.н. Възпитателно ли е? Не. Бавим ли детето? Да. Разваляме ли настроението му? Да. Вменяваме ли му ненужна вина? Да. Ако наш гост също си забрави чадъра и се върне за него - с удоволствие ще му го дадем, ще разменим шега и ще бъдем позитивни към него, а той ще иска да ни дойде отново на гости. Детето не може да отвърне на грубостта с грубост, докато възрастният - може. Затова и гледаме да избягваме конфронтацията, но искаме да ни смятат за добри и готини хора.
Липсата на добро отношение към децата ни е една от най-ранните форми на социално лицемерие, на които започваме да го учим. Защото пред хората ние постоянно го караме да е любезно, да поздравява и т.н., но самите ние не го правим спрямо него. Конфликтът се решава в наша полза, заради авторитета ни, но това няма да трае вечно. Детето ще разбере, че двойните стандарти работят и ще се научи да ги ползва много бързо.
Обноските са в учтивите думи, в уважението в общуването – "заповядай", "благодаря", "моля", като да задържиш вратата и да помогнеш с якето и раницата. Да говориш и да гледаш в очите детето – това са малките актове не само на любезност, но и на уважение, което иначе даваме, без да се замислим, на непознати. Уважението към собственото ни дете обаче е на светлинни години по-важно.
Добрите обноски определят и междуполови модели.
Когато един баща е груб с дъщеря си, той й показва какво да очаква от бъдещите си мъже в живота си. Едва ли той е по-любезен с майка й, което само би затвърдило модела: "Мъжете правят това спрямо жените, не очаквай повече." Какви последствия би имало това? Дъщерята разбира, че е нормално да не очаква кавалерство и обноски, че трябва да се примирява с това. Съответно, когато се появи добре възпитан мъж тя или ще го погледне с подозрение, или ще падне в очарованието му (което нерядко може да е напълно измамно), само защото някой е бил изобщо мил с нея.
Ако майката е груба с момчето си, това принизява неговата собствена мъжественост. Унизяването на публични места е особено болезнено за момчето и ако една майка нарече в двора на училището сина си пред всички: "вчерашен пикльо", това не само е грубост, но и травма в детската психика. Майката има и без това особена роля в живота на момчето си. Съчетана с грубост, потискане и липса на уважение, това ще го направи най-малкото несигурен мъж.
Най-честите грубости, които (неволно) допускаме:
 Не използваме красивите думички.
 Прекъсваме ги, докато говорят.
 Наричаме ги с неприятни за тях квалификации.
 Отговаряме вместо тях на въпроси на други хора.
 Отблъскваме прегръдките и милувките им.
 Крещим им.
Ако се усещате, че често сте груби към детето си, помислете каква изобщо е семейната му среда. И дали това не е третата и най-сериозна причина. Расте ли то в щастливо семейство, цари ли уважение и здравословни ли са отношенията ви. Самите вие добър пример ли сте за добри обноски и приветливо отношение? Това е омагьосан кръг - грубите родители създават груби деца, които стават на свой ред груби родители. Някой трябва да спре това. И този някой е именно родителят. |
|
|
Събота 23 Септември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
  Капаните на щастието
Звучи абсурдно, че щастието може да крие някакви капани. Та нали всеки мечтае да е щастлив?! Но не става...
 Морковите и доматите са по-полезни сготвени
Маргарита Королева, професор от Руската федерална медико-биологична агенция, доктор на медицинските науки,...
 15 дребни навика, които ще променят живота ни
1. Постарайте се да прочетете поне една книга месечно. Има кратки и по-повърхностни книги, има леки книги,...
  Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
 С душа на пътешественик
Ако сте от хората, чиято душа все жадува за нови преживявания из различни страни - познати и чужди дестинации,...
 Ползата от ферментиралите храни - I
По традиция, през есента се сещаме за зимнината и туршиите. Някои от нас ги отричат изобщо като полезни,...
 Лептинът - "хормонът на отслабването"
За голямо съжаление, броят на хората с наднормено тегло в нашата страна все повече се увеличава. Знаем,...
  5 типа приятели, от които да се отървем незабавно
Намирането на добър приятел е като влюбването. Душа, с която да се свържеш. Душа, която е близка до твоята,...
  2 юни - Световен ден за действия срещу хранителните разстройства
Хранителните разстройства са все по-плашеща тенденция, която засяга все по-млади момичета, а вече и момчета....
 Сложният комплекс за малоценност – в какво се изразява и как да се справим с него?
Комплексът за малоценност е изследван най-вече от Алфред Адлер, австрийски лекар и физиотерапевт, основател...
 Да пазим зрението
Безспорно зрението е едно от най-важните сетива и трябва да го пазим още от най-ранна детска възраст....
  Добрият стар сапун - II
Сапунът и киселинният баланс на кожата
Най-силният аргумент срещу сапуните е високото им pH – между...
 Да извикаме интуицията на помощ
Когато заговорим за интуиция, на първо време в съзнанието ни изниква възможността да предусещаме неща,...
  Пчелният восък и многобройните му ползи за организма
Пчелният восък е естествен биопродукт, който има благотворно въздействие върху човешкия организъм и може...
 Негативните емоции са част от нас
“…човек не може да тъжи много дълго в такъв интересен свят, нали?” – Луси Монтгомъри
Светът е пълен...
 Невидимите жертви на домашното насилие
Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен...
 Причини за постоянната умора
Вече наближава пролетта, а с нея и така „любимата” ни пролетна умора. При някои от нас тя е особено осезаема,...
  Грешки по пътя към красотата - I част
Посветили сте целия си живот на борбата да станете стройни, а желаните мерки си остават само мечта. Какво...
  Професия "Домакиня"
Имало времена, когато никой не се е замислял над това – „Професия – домакиня”. И че жената изобщо може...
 Обичаш ли да опитваш нови неща?
Обичаш ли да опитваш нови неща? Да експериментираш със себе си, да пробваш нови вкусове, цветове, да...
 Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
 Безопасно ли е да се пътува със самолет в условия на COVID-19?
Рискът да се зарази с коронавирус по време на полет е сравнително нисък, сочи проучване. По данни на...
 Здравословно отношение към здравословното хранене - I
Чудесно е, че все повече хора се интересуват от здравословното хранене и променят хранителните си навици....
  Е-е-е, и замирисва на… свобода. Монокините
Личният избор и това да си готов на всичко свързано с него са важни. Както се казва в една руска поговорка...
 Лагом - шведската философия за балансиран и щастлив живот
Lagom [la-gom] е шведски термин, който означава „просто достатъчно“ - да имаме точно нужното количество...
  Изборите в живота ни като възможност за израстване
„Ако винаги правиш правилния избор, няма как да растеш” - Хийт Леджър
Справянето с ежедневните...
 Скачане на мини батут за здраве и добро настроение
Кога беше последният път, когато истински се забавлявахте, докато тренирахте? Ако не можете да си спомните,...
 Йогалатес - най-доброто от йога и пилатес в едно
Йогалатес е вид комбинация от упражнения, вдъхновени от йога и метода „Пилатес“, както подсказва...
|