Криза на 40?
 Изпрати
Да, именно, кризата на 40-те. Звучи като изтъркано клише. Кой не е чувал за нея – това са годините, за които се смята, че, мъжете почват да хойкат като за последно, а жените – ако и те не правят същото, то поне скърбят за отиващата си младост.
Всъщност, ако се замислим, човек приема трудно всяко ново десетилетие в живота си. Предходните 10 години безвъзвратно са приключили, новите винаги в началото звучат странно и леко дискомфортно. Докато свикнеш.
Какво пък им има толкова на 40-те години? Всъщност това наистина е много особено момент от живота. Етап, на който правиш генерална равносметка. Обръщаш се назад. Там са 20 активни години, изпълнени с амбиции и планове, с учение, започване на работа и утвърждаване в нея, създаване на семейство, отглеждане на деца. Всичко това е толкова значимо и поглъщащо, че част от тези години просто ти се губят. Било е истински вихър! Какво има напред – в хубавия вариант още 10 добри години и при повечко късмет - още толкова относително добри. След това – каквото бог даде, дано да е повече и да са достолепни. Това е.
40-те са годините, когато децата са поотраснали, в професията – вече повече надграждаш, а и рутината, в хубавия смисъл на думата, помага. Така че имаш все повече време за себе си, да се огледаш и да се вгледаш навътре, да видиш кой си, къде си.
На 40-те си понатрупал достатъчно житейски опит, случили са ти се вече доста неща и имаш мъдростта да отсяваш значимото от незначителното. Знаеш, че чашата винаги е едновременно и пълна, и празна, а основният житейски цвят никога не е един, той всъщност се състои от полутонове – смесване на няколко нюанса. Наясно си, че знаците са задължително и плюс, и минус едновременно.
Тогава усещаш със сетивата си нещо просто – животът е краен и кратък. Все още си достатъчно млад, силен и здрав за пълноценното изживяване на всеки миг. И или преосмисляш живота си дотук и продължаваш по същия път, защото той е генерално правилният, въпреки неизбежните лъкатушенията, или преосмисляш и правиш рязък завой, защото това е моментът – още няколко години и ще бъде късно.
Не знам дали 40-те години всъщност са точно криза. Който иска, да го нарече така. Но със сигурност е съдбоносна възраст. В нея не само извършваш преоценка на най-важното, дареното ти от съдбата – твоя собствен живот, но имаш уникалната възможност да я направиш качествено – с разум и чувства, колкото и да се твърди, че те обикновено били в противоречие. Разумът извира от уроците на опита, който вече имаш, чувствата – от това, че все още си млад, жизнен и имаш бъдеще.
Има една приказка – че младостта може, но не знае, а старостта знае, но не може. 40-те години са пресечната точка в живота, когато по уникален начин едновременно и знаеш, и можеш.
|
Коментари
2011-07-21 #6  Светлана Чамова Десислава, поздравявам те за начина, по който живееш и се чувстваш, за това, че си намерила вътрешната си хармония.
А що се отнася до възрастта ти - ти обективно си млада жена, дори прекрасното десетилетие на 40-те все още ти предстои, макар да си в неговото подножие 
2011-07-19 #5  Desislava Simeonova Аз съм на 39, смятам, че изглеждам прилично за напредналата си възраст  Никога не съм се чувствала по-уверена и по-своя. Имам постижения, намерения и планове; имам дом, съпруг и две деца; имам най-прекрасната работа - щастлива жена съм. Опитвам се да не спирам да чета и да общувам с приятелите си (независимо от безкрайните домакински задължения и факта, че обикновено съм и с децата си по време на тези "срещи"); опитвам се да бъда добронамерена и позитивна; имам малка градина на терасата, грижата за нея ме зарежда. Всеки ден благодаря на Господ. "Когато се почустваш стар и/ли уморен за нещо, направи го" - това е един от "принципите", които следвам. Идеята е да се грижим И ЗА СЕБЕ СИ, показател за самоуважение е.
2011-04-05 #4  Изолда Четиредесет годишна дама, много си права. Тъгуваме не защото най-хубавите ни години си отиват, а защото не сме успели да ги изживеем пълноценно.
2011-04-05 #3  четеридесетгодишна дама Харесвам се точно сега и живота ми е много интересен и вълнуващ.Няма значение на колко години е човек винаги може да прави равносметка на изминалите години.Тази равносметка я направих на 30 и тогава бях в криза!Криза има ,когато действителността се разминава с мечтите и очакванията ни.Образно казано искаме да пристигнем в София,но сме хванали автобуса за Бургас.Е,как ще се сбъднат мечтите ни тогава и как няма да изпаднем в криза?
Сега по често сверявам посоката ,в която искам да вървя,по често правя равносметка и съм по-доволна от нещата ,които правя.Правете по -често равносметка на живота си и сверявайте посоката-така всеки миг ще е пълноценен и няма да плачете за отминала младост.Всъщност плаченето по отминалата младост не е ли точно това-тъга по нещата,които не сме осъществили?
2011-03-25 #2  Светлана Чамова Мисля, че все още не е Дени и точно това му е хубавото
И да добавя - всяка възраст си има много хубави неща 
2011-03-25 #1  дени  всичко е така, но все пак е трудно да приемеш, че младостта си е отишла.
|
|
Понеделник 16 Май 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Начините да избягаш
Когато не живее добре, човек използва заместители. Те са неговите бягства от липсващите му хармония и...
  Бамбукът е органичната суровина на бъдещето
Бамбукът е чудо на природата. Това гръмко определение никак не не е пресилено. То има такова отражение...
 Всички мои сестри
Забелязали ли сте нещо общо в това как жените общуваме помежду си? Независимо, дали излизаме по женски...
 Метаболизмът – ключ към баланса в тялото
„Погледни я, по цял ден не спира да похапва, а нищо не и се лепи. А аз – една бисквитка да си позволя...
  Черните перли на гората
Семейство Бъзови включва над 25 рода растения, разпръснати по цялото земно кълбо. Към него се числи родът...
 Хималайската сол - в oсновата на живота
Всички знаем за "белите" врагове на здравето, за които трябва да внимаваме - бяла рафинирана захар, бяло...
 Какво се крие зад асексуалността – "невидимата сексуална ориентация"?
Повечето хора никога не забравят времето, обикновено в юношеството, когато са усетили първите трепети...
 Макадамия - зад твърдата черупка се крие безценно съкровище
Позната е като "австралийски орех", но е кръстена на името на шотландския химик МакАдам, който я е култивирал...
  Сложната простота на майчиното мляко
Майчиното мляко е уникална смес, която и до този момент не е изучена напълно от науката. В нея са открити...
 Да пазим зрението
Безспорно зрението е едно от най-важните сетива и трябва да го пазим още от най-ранна детска възраст....
  Ароматът на щастието
Отдавна е установено, че ароматите имат огромна власт над нашата психика и здраве. Посредством обонянието...
 Семейно по Коледа или не съвсем
Омръзнало ли ви е "у дома за Коледа"? Цялото това шетане, готвене, подготовка, пък после чистене и оправяне?...
|