Наопаки

Мисленето в точно определени рамки ни помага да се справяме по-лесно, машинално, с ежедневните задачи. Когато го използваме за други ситуации обаче то по-скоро ни вреди, отколкото помага. С течение на времето в мозъка ни се изграждат различни видове невронни пътеки и мисловни асоциации, с които в последствие си служим наготово. През годините тези невронни пътища, които изграждаме, стават единствените линии, по които мисълта ни се движи, което от своя страна поражда и еднакво повтарящо се поведение, едни и същи реакции, монотонни мисли.  

Добрата новина е, че е напълно по силите ни да променяме и обновяваме подобни закостенели схващания. Единственият начин да направим това е чрез изграждане на нови невронни пътища, които да заменят или допълнят старите ни представи. По този начин мислите ни започват да намират различни посоки, което обогатява възприятията и вижданията ни. За да поддържаме мисленето си свежо и да не си позволяваме лукса да се движим всеки път по едни и същи мисловни “магистрали” е добре постоянно да разнообразяваме тези пътечки с нов опит или с нови гледни точки. Освен усмивка това ни носи и други възможни ключове за разбиране на действителността.

Обръщане на хастара наопаки, революция, строене на къща от покрива надолу, наречете го както искате, но идва един  момент в който просто решаваш да направиш обратен завой и да си позволиш да погледнеш нещата от другата страна . Ето няколко чудесни примера, с които можем да разчупим собствените си представи и да предизвикаме разума си.

Наопаки на: "Проблемите са ужасно нещо"
Проблемите по пътя ни са нашите учители и ни правят по-силни и гъвкави, като понякога изцяло променят възгледите ни. Намирането на решения и справянето с трудности са част от живота, значи няма нищо неестествено и вредно в тях. Вреден може да бъде само начинът, по който ги посрещаме.
           
Наопаки на: "Слабостта е лошо нещо"
Уж все трябва да сме силни, да посрещаме неволите със стиснати зъби, да устояваме на всякакви пречки, а всъщност колко по-лесно е просто да си признаем, че понякога не сме в състояние и тялото ни иска съвсем друго.

Няма нищо лошо в това да признаеш грешките и слабостите си. Така много по-лесно ще се справиш със ситуацията. Необходимо е да се познаваш и оценяваш такъв какъвто си, без да се надценяваш и постоянно да бъдеш “на пружини”. Понякога сме смели и дръзки, но има моменти, в които можем просто да спрем да отговаряме на всяко възможно изискване за съвършенство, отправено към нас и да сменим посоката.

Наопаки на: "Да бъдеш разумен е много разумно"
Идеята, че трябва да мислим рационално, когато взимаме решения има и обратна страна. В доста случаи това, което другите смятат за разумно по отношение на нас е в пълно противоречие с нагласите и убежденията ни. Дори всички рационални доводи да водят до “правилния” път, ако това не е посоката, която усещаме като вярна за нас, никакви аргументи в полза на разумността не могат да станат по-силни от нас самите. В такъв случай трябва смело да продължим “наопаки” и да помним, че този, който върви срещу течението, стига до извора.