Кое ни прави добри?

Някой беше казал, че не се сеща за друг признак на превъзходство, освен за добротата. Всъщност, дали наистина се замисляме над това добри хора ли сме и какво ни прави такива? Можете ли да изброите онези черти на хората около вас, които ги правят добри? Не чувате ли твърде често израза „той/тя е добър човек“ и не го ли изричате самите вие често, без да си давате сметка какво означава в действителност? Защото добротата включва не просто мила дума или жест. Тя е усещане, без което не можете. Тя е подкрепа и загриженост. Тя е онзи стремеж към това да докоснете хората със сърцето си. Без да подбирате. Без да мислите дали конкретния човек го заслужава.



Вниманието
Ежедневие, работа, дом, деца, купища ангажименти и накрая добре познатата ни умора… И точно тогава се появява приятелка, която иска да поговори с вас, защото с мъжа и са пред развод или защото майка и е тежко болна. Какво правите? Опитвате са да „отбиете номера“, изслушвайки я за десет минути, казвате, че сега нямате време или пък стоите и слушате с часове, защото знаете, че споделената мъка е наполовина мъка? Случвало ми се е десетки пъти- да трябва да приспивам детето или да имам сто неща за вършене и въпреки това да стоя и да слушам с часове проблемите на другите, просто защото знам, че така трябва. Чувствам се длъжна да се отзова, да бъда там, когато ме искат и ме търсят. Не знам точно как да опиша чувството, но със сигурност е нещо, което знаеш, че не само, че трябва да направиш, а и че искаш да го направиш. Просто, защото сърцето ти не позволява друго. Да обърнеш внимание и да бъдеш готов да изслушаш, да кажеш няколко добри думи в знак на съпричастност, е най-важният показател…от там тръгва всяка добрина.

Истинска подкрепа и състрадание
Да, хубаво е да изслушаш някого за тъгата и проблемите му, но е още по-хубаво да се ангажираш с тази тъга и с тези проблеми. Да се опиташ да усмихнеш човека, да го успокоиш с няколко, макар и наизустени „клишета“ и да продължиш да се интересуваш във времето как е и до къде е стигнал с разрешаването на проблемите си. Защото почти всеки може просто да изслуша и да забрави, увлечен от своите ангажименти и проблеми. Не всеки, обаче ще продължи да бъде до теб, дори да е на другия край на света. Желание за съпричастност, за „влизане“ в проблема на другия, притежават не много хора. Онези, които го носят в себе си, определено могат да се нарекат добри. Често казвам, че не обичам да си лягам, знаейки, че някой е тъжен. Да, има милиони тъжни хора по света и ние не можем да помогнем на всички. Но ако пожелаем да помогнем поне на един, ще сме далеч по-богати. Ще притежаваме повече от богатството наречено доброта.

Положителна нагласа и вдъхновение
Познавате ли хора, в чиято компания се чувствате унили и някак не знаещи какво да кажете? Със сигурност познавате и такива, които само с поздрава си могат да ви накарат да се усмихнете и да вземете деня в свои ръце. Замисляте ли се в действителност колко е важно това да бъдете положително настроени, отворени към всяка „наслада“, която ни предлага живота, успяващи да намерите своето си занимание и да оползотворите времето си по най-добрия възможен начин? Ако можете да предадете тази нагласа и на околните, определено сте успели да бъдете една идея по-добри. Да „заразиш“ някого със смисъл и усмивка е едно от най-прекрасните умения, които можеш да притежаваш. Често ни трябва твърде малко, само една усмивка ни стига, за да поемем в друга посока. Ако животът не ни вдъхновява във всеки един миг, определено не сме успели да го „хванем за ушите“. А трябва, за да живеем истински. И за да бъдем добри.

Да позволяваш на другите да бъдат себе си
Имате приятели, които вечно ви хокат за щяло и нещяло и почти никога не одобряват действията ви, нали? Но имате и такива, които са отворени към всяка ваша нова „хрумка“, макар и тя да не е най-умното нещо, което сте си помисляли. Истински добрите хора винаги оставят другите да бъдат себе си, приемат ги такива, каквито са. Наясно са, че всеки е това, което е поради редица причини-възпитание, семейна среда, материално благополучие и изобщо всичко, през което е преминал до тук. И дори този човек да е много по-различен от нас, и дори да не одобряваме някои негови мисли или действия, ние не тръгваме да го съдим или отбягваме заради различното му мислене и начин на живот. Напротив, приемаме го с всичките му качества и недостатъци и дори го ценим точно заради това, че е различен от нас и че можем да научим много нови неща от него. Разбира се, че ако този човек е тръгнал в грешна посока, ще се опитаме да го отклоним. Разбира се, че ще го вразумяваме всеки път, когато усещаме, че ще си „счупи главата“, но никога няма да го оставим заради това, че не разбира живота по начина, по който ние го разбираме. Ограниченият мироглед и осъждането на другите (които не са като нас) са характерни черти на хората, които не могат да отворят душите си. А без душа, няма и добрина.

Признание и възхищение
Да умееш да признаваш постиженията на другите, да се радваш от сърце на щастието им, да изпитваш искрено възхищение заради това, което са, е присъщо само на добрите хора. Дори да си в тежко финансово състояние, дори вчера да си се разделил с любимия човек, ако искрено се радваш на всеки чужд успех и усмивка, определено можеш да се наречеш добър човек. Когато нашите собствени нещастия не са причина да пренебрегваме чуждите „щастия“, сме напълно наясно със себе си и с чистотата на душата си. Истински съкровища са хората, които успяват да запазят присъствие на духа, въпреки собствените си неволи и отвръщат на всекиго със спокойствие и добрина.

Готовност за саможертва
В наши дни все по-рядко се срещат хора, които биха „рискували“ своя комфорт, за да помогнат за чуждия. Помислете реално колко човека от вашите приятели биха дошли на другия край на града в 3 през нощта, за да ви окажат някаква помощ- била тя психическа или физическа? А вие бихте ли го сторили? Да пренебрегнеш себе си в името на другия, да поставиш своите нужди на заден план, са непосилни за не малко хора действия. Тези, които са способни на тях обаче, са именно те- онези великите хора, които могат да нямат нищо друго на този свят, но за сметка на това имат сърца, които са всичко. Има хора, които не биха се хвърлили в огъня (в буквалния смисъл на думата) дори заради децата си. Чисто и просто от страх. Има и такива, които биха скочили в дълбокото дори заради непознат човек. Без да съдим едните, бихме казали, че величието на другите именно затова е величие, защото малцина го притежават.

И дори да не умеем да бъдем чак толкова велики, дори да не сме способни да жертваме собствения си живот, ако успяваме да вършим онези ежедневни малки добрини, със сигурност сме добри хора. Ако днес си…

Нежен, мил и загрижен с всички
Готов да помогнеш, без да се замисляш какво ще ти коства
Толерантен и уважаваш различните от теб и твоя мироглед
Чувствителен към заобикалящия те свят и се бориш с несправедливостите
Успял да помогнеш на страдащо животно
Избърсал сълзите на дете
Прегръщал и целувал близките си
Казал „обичам те“



Добротата няма нищо общо с егоизма. И дори при някои от нас да е в пъти по-голяма, отколкото при други, тя винаги означава малко или много да загърбиш себе си. За да достигнеш до другия. Със сърцето си. Добротата е да докоснеш другия с душата си- докосване, което остава за цял живот.

И никога не забравяйте две от най-важните изречения, посветени на добротата- „Любовта и добротата никога не са напразни, защото те благославят този, който ги получава и онзи, който ги дава. И "Ако търсиш благодарност за добрините, които си направил, значи търгуваш с тях."