Анализирай това!

Каквото и да се случи, го подлагате на постоянен анализ, щателно обсъждате и разисквате всяка случка, събитие, отношения... с две думи търсите „под вола теле”... Или непрестанно се сещате за миналото, преразглеждате старите преживявания, премисляте всяка стъпка, разигравате в ума си различни варианти... правите го и по отношение на настоящето, и на бъдещето, сякаш сте заседнали в своя анализ и често чувате да ви наричат заради това „дървен философ”.

Може би ви упрекват, че „много дълбаете”, „много мислите”, „много разсъждавате”, не сте спонтанни и на практика нищо не ви се случва без да бъде планирано и анализирано, ходите вечно сериозни и замислени, затворени в собствения си вътрешен свят.... Или дори да ви се случи, нямате търпение да го разкажете на приятелките си, да го огледате от всички страни, да обърнете внимание на всеки детайл, придавате му повече значение, отколкото е необходимо.

В един момент може да стигнете дори до там, че да извършите нещо, само за да го анализирате после сами или „пред публика”, да направите „дисекция” както на собствения, така и на чуждия живот... вместо да трупате нови преживявания, да се връщате към старите, да ги преекспонирате и да разваляте очарованието и непринудеността им.

Темите за анализ са безкрайни: от поведението на началника ви до странното настроение на партньора ви, разпитвате го дали му няма нещо, след като поне 10 пъти сте чули отговора „не”, но вие продължавате да се съмнявате и да нищите, докато не си навлечете гнева му.

А в главата ви вече са се случили куп зловещи сценарии: че ви изневерява, че вече не ви смята за привлекателна, че може би си мисли за някоя бивша, че обмисля да ви напусне и какво ли още не. Нищо чудно в същото време той да се опитва да се отърси от напрежението в службата или просто да е „изключил”, без да мисли за нищо (да, мъжете го могат!). Имайте предвид, че така рискувате да съсипете нещо хубаво, в стремежа си да го „разгледате отвсякъде”. Например, ако имате хубава професия, стабилни доходи, сполучлив брак и деца, но постоянно си задавате въпроси дали нямаше да ви е по-добре и да сте по-успешни, ако бяхте избрали друг начин на живот, ако бяхте се решили да приемете по-изгодна оферта за работа, или ако не бяхте скъсали с предишното си гадже... какъв би бил животът ви тогава?

Помнете, че понякога хубавите неща се случват точно, когато спрем да ги анализираме и обмисляме. Когато спрем да премисляме възможностите си, а се наслаждаваме на усещането, което ни дават щастливите моменти. Когато не си задаваме твърде много екзистенциални въпроси и не се затормозяваме с търсене на отговорите, които така или иначе няма как да узнаем, колкото и да разсъждаваме върху тях. А ако преживяваме нещо прекрасно, по-добре е да се концентрираме върху него – така или иначе едва ли ще продължи вечно. Да спреш да анализираш всяка секунда не означава да станеш безразсъден, а да се научиш да не правиш нещата по-сложни, отколкото са.
Затова, вместо да се питате какво ще стане, когато щастливият миг свърши – изживейте го, с по-малко анализ и с повече усмивки.