Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да се скриеш зад думите



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Няма спор – евфемизмите, онези по-деликатни „други“ думи, с които заменяме грубите и вулгарни назовавания на нещата, са неизбежно необходими. Доколкото правят речта обществено приемлива, те имат своето запазено място в културата на общуване. Не случайно най-често се използват за неща, които традиционно се приемат за срамни или неудобни: свързаните с отделителната система, с половите органи и секса. Избягването на евфемизмите може да постигне търсена скандалност, стига да си нямаме работа с обикновена простащина. Използван трик е за привличане на вниманието, например, в изкуството, или е проява на волнодумство и освободеност – най-често сред младите хора.

Дали обаче в стремежа към по-щадящ изказ не ставаме жертви – на самите себе си и още повече на чужди манипулации?


Защото евфемизмите могат да бъдат и невидима паяжина, която обгръща нещата и размива представите за добро и зло. Използваме завоалирани, обществено приемливи изрази за тотално неприемливото. Префасонираме го в нещо не толкова осъдително и постепенно свикваме с него. С две думи – има ситуации, когато чрез тях не назоваваме нещата с истинските им имена, смекчаваме ги и от черно-бели ги правим в много нюанси на сивото. А понякога трябва да се казва на черното черно и на бялото бяло, иначе моралните категории губят своите граници и категоричност. Тъкмо това се получава, например, като наричаме кражбата „отнемане“, „присвояване“, „отклоняване на средства“, а ужасната катастрофа е просто „пътно-транспортно произшествие“. Насилниците на жени използват безобидни думи като „посегнах й“, „бутнах я“, за да омаловажат стореното от тях.

Военните действия са друга територия, на която се упражняваме в словесна криеница.


етушираме картината на реалността, за да не е тя толкова жестока и грозна, колкото е в действителност. Метафоричният израз „убит от приятелски огън“ ни спасява да кажем направо, че са убити собствени или съюзнически войници; директното унищожение на противника завоалирано се нарича „неутрализиране на целта“.

В последните десетилетия политическата и социална коректност ни превърна в истински еквилибристи, които си играят с дълги, усукани и абсурдни изрази. Вече няма инвалиди, а „хора с увреждания“. Домовете не са за сираци, а „за деца лишени от родителска грижа“. И тъй като не става ясно кой все пак ги е лишил, може би названието „за изоставени от родителите им деца“ би било по-точно. Бедните станаха социално слаби. Появи се изразът „деца със специални образователни потребности“… Ако директните думи звучат някому грубо, едва ли неназоваването на реалното положение променя нещо в него.

Защото правим се на чистофайници в изказа, но проблемът, недъгът или вътрешната ни гнусливост към различните не се променят само с един нов, понякога неразбираем израз. Важно е действието. Останалото е чиста проба лицемерие. Колкото и да наричаме „деца със специални образователни потребности“ онези, които имат интелектуален дефицит – ето още един евфемизъм, това не променя нищо, щом училището им устройва отделен абитуриентски бал, за да не грозят бала на здравите. А такъв случай имаше миналата година в едно родно школо.


Какво скриваме зад словото?



В едни случаи лъжлива толерантност и това, че е много по-лесно да се правим светци на думи, отколкото с постъпки. В други скриваме част от грозната, но съществуваща истина за неща от живота. В трети се крием самите ние, за да не заемаме позиция, което веднага би означавало вид действеност.

Какви да бъдем - директни и откровени, назовавайки нещата с истинските им имена или удобно прикрити зад засукани слова? Отговорът не може да е напълно еднозначен. Дава го конкретната ситуация и подсказаното от моралната ни интуиция. Но колкото е за предпочитане деликатността като антидот срещу грубата простащина, толкова е вредно първо словесното, а след него и всякакво друго размиване на границите между добро зло.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Най-важното умение, на което никой не ни учи
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Уморена ли е душата ви?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Четвъртък
7
Декември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Чакрите - колелата на живота - II
Четвърта чакра Нарича се още сърдечната чакра или чакрата на любовта. Пулсира в областта на сърцето...
На моето силно момиче
Имам момиче и тя не играе с кукли, не харесва рокли и обноските й никак не са мили, колкото и да се старая....
Повече за: Асафетида подправката - билка
Асафетида (Ferula asafoetida) е подправка-билка, идваща от националните кухни на Иран и Афганистан. Въпреки...
Лечение... с вода!
Никой от нас не би могъл да живее без вода. Самите ние сме съставени в по-голямата си част от нея. Но...
Женшен – коренът панацея
Коренът на дълголетието женшен расте в Източна Азия, Сибир и Северна Америка и се използва в лечението...
Въображаемите ни врагове
Често виждаме в другите онова, от което се плашим в себе си, но рядко си го признаваме. Не е лесно да...
Защо още да обичаме ореха?
Орехите са любима ядка на много хора, като са характерни за нашия климатичен пояс и съдържат полезни...
Следродилната депресия - I
Много жени очакват с нетърпение един от най – хубавите моменти в живота си – появата на тяхното първо...
Прегърни ме! Защо е важно да се докосваме
„Прегръдката е целувка на сърцата“, казва Мечо Пух. Тя e не само по-приятна, но и се отразява положително...
Пулпитът
Зъбоболът е едно от най-неприятните усещания, при които посещението на стоматолог е неизбежно. Има много...
Хроничната умора по време на бременност
Особено, ако бременността е дългоочаквана, положителните две чертички предизвикват истинска еуфория и...
Бъди автор на всеки ден от живота си
Имаш ли чувството, че не си част от собствения си живот? Че нещата се случват без твоя контрол и не по...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook