Тофу – да похапнем здравословно

Тофуто е традиционно ястие, характерно за японската кухня. Но то е любимо и на много хора, които спазват определен режим на хранене, по целия свят. В превод морфологичният анализ на думата показва, че „то” означава „соя”, а „фу” – сирене. Произвежда се от соеви зърна и замества консумацията на месо. Това е причината често да бъде наричано „месото на полетата”. Соевото съдържание го прави богат източник на растителни протеини за човешкото тяло. Може да присъства в менюто по 3–4 пъти седмично, защото е питателна храна както за деца, така и за възрастни.

Тофуто не е измислица на съвременната фюжън кухнята. То дори не е идея на диетолозите или световните гиганти в земеделието, използващи соята като заместител на много продукти. Японците се хранят с него още от 7 век, когато е известно повече като окабе. За първи път започват да го консумират монасите, които заместват с него рибата и месото в менюто си. Седем века по-късно всички в Япония започват да консумират тофу. Днес соевият продукт се произвежда навсякъде по света. В по-големите супермаркети дори има специални секция с тофу.


Как се произвежда?
За производството му освен соята е особено важна чистотата на водата. Предварителното й филтриране предпазва насищането на продукта с вредни вещества. Зърната соя се накисват в чистата вода, докато омекнат. След това се намачкват до получаването на бяла паста със средна гъстота. Тя се нагорещява на висока температура, докато леко заври. Охладената смес се пресира за екстракция на соевото мляко. Към нея се прибавят естествени втвърдители - оцет, лимонов сок или сол, които превръщат продукта в консистенцията, предлагана в магазинната мрежа.

Защо е полезно?
Преди години бестселър в кулинарните среди става книга, в която са включени 230 рецепти за приготвяне на тофу от 8 век. След нейното разпространение соевото сирене придобива голяма популярност сред хората. Основна полезна съставка в тофуто е соята. Въпреки че тя е един от продуктите, податлив във висока степен на генно модифициране, соята е източник на протеини, аминокиселини и магнезий. Намалява общия холестерол и предотвратява образуването на плака в кръвните артерии.

Тофуто съдържа изофлавини. Това са така наречените растителни естрогени. Фитоестрогените действат на различни нива в човешкия организъм. По време на менопаузата произвеждането на естрогени в организма на жената е намалено. Това води до различни неприятни симптоми, като редуване на топли и студени вълни, сърцебиене, променливо настроение, изнервеност и други. Изофлавините в тофуто заместват естественото производство на естроген в кръвта, като по този начин потушават и неприятните последствия в организма. Те действат антиоксидантно, антиканцерогенно и стимулират имунната система. Тофуто влияе добре на хора със стомашно-чревни проблеми, като балансира млечно-киселата микрофлора. Заради ниското съдържание на мазнини то е подходящо за диети.

Как се консумира?
Един от най-разпространените начини на приготвяне на тофуто е пърженето му на тънки филийки. Но дори поднесено свежо, варено или пържено, то е един вкусен и питателен хранителен продукт. Пример за широкото разпространение на тофуто са кафенетата в Япония, в които се предлагат само продукти, изцяло приготвени от него, като на пример кейкове. Освен че е високохранителен продукт, то е и истинско предизвикателства за фантазията на готвачите. Заради неутралния си вкус, когато е необработено, то може да бъде приготвяно до различни форми и вкусове.

Запечено тофу с индийско орехче и мед
500 гр тофу под формата на твърдо блокче
2 с. л. светъл соев сос
1 с. л. лъжица мед
1 ч. л. индийско орехче
1 ч. л. мащерка

Тофуто се нарязва на малки хапки и се изсипвае в дълбока купа. Соевият сос и медът се разбъркват до получаването на хомогенна смес. С нея се залива сиренето и леко се обърква. Поръсва се с индийското орехче и мащерката така, че подправките да залепнат по всички страни на кубчетата сирене. Изсипват се тавичка или се нанизват на дървени шишчета. Пекат се в предварително загрята на 200 ºС за около 15 минути.