Научете детето си на ... щастие

Трудно е да се даде определение за щастие. Може би, защото всеки открива своето или защото го търсим по-често в материалните неща, а то е тук до нас в подадената ръка, в прекрасния залез, в шума на море, в добрата дума... Но за да го открием в тези малки нещица, трябва да имаме сетива за това. А те като всички умения и качества започват да се формират още в детството.

Научете детето си да вижда щастието тук и сега и да му се отдава напълно. Покажете му красотата на природата, за да може да се връща при нея, когато почувства нужда, отворете вратата към изкуството, за да изпита прекрасните емоции, слушайки музика или четейки книга. Не пренебрегвайте тези неща. Те не са по-малко важни от това да се научи да се облича или храни само. И ще му помогнат в бъдеще да намери своя път към това да се чувства удовлетворено и щастливо.

Да се радва на малките неща – когато можеш да се зарадваш на дребните нещица, на малките жестове, когато успееш да оцениш вниманието и да се почувстваш добре от това – ще можеш да се радваш на всичко. Показвайте му, че не е важна стойността на подаръка, а любовта, с която е подарен. Изработвайте например ръчно мартеничките, които ще завържете за Баба Марта или картичките, които ще изпратите за Коледа. Така ще му покажете, че най-важното в подаръка е любовта, отделеното време и добрите мисли, вложени в него. А щом види проблясналата сълза в очите ви, когато ви подава ръчно изработената картичка за Осми март, където с криволичещ почерк пише – “Обичам те, мамо!” - ще усети със сърцето си, че това е така.

Да се забавлява – да е щастливо просто ей така, защото днес е топло, защото имате възможност да сте заедно, защото сте здрави... Пейте на път към градина или в колата, докато слушате музика по радиото... Покажете му, че нещата могат да бъдат забавни, стига да си позволим да ги видим такива. Смейте се заедно, без повод. Това ще ви помогне да се чувствате и по-добре. Нали знаете: смехът е здраве. Безброй медицински изследвания доказват, че докато се смеем повишаваме имунитета на организма си, подобряваме работата на сърцето, изчистваме психиката си и куп още ползи. Животът може да е забавен. Всичко може да бъде забавно – ученето, писането на домашните, оправянето на стаята. Научете го на това. За малките деца всичко е игра, а защо за порасналите такива да не е.


Да обича природата – да изпитва щастие от това, че вдишва чистия въздух, аромата на гора или море. Научете го да затваря очи и да слуша успокояващия плясък на вълните или шума на листата. Ходете заедно на пикник и походи. Използвайте всяка възможност да сте навън. Нека познава и обича растенията, буболечките, животните. Приучете го от много малко да усеща красотата на природата и да може да бъде част от нея.

Да твори с ръцете си – нека изобретява, да рисува, да изработва картички, да нарежда пъзели, да има свое хоби. Това ще му помогне да развие въображението си, да мечтае. И е начин да откриеш себе си, онова, което ти носи удовлетворение, онази малка пружинка, която кара целият сложен механизъм да се завърти и да накара очите ти да заблестят.

Да направим изкуството част от живота му – музиката, хубавата песен, прекрасната книга, танците, рисуването. Ще отворят пред очите му един нов, красив и вълнуващ свят, изпълнен с много въображение и наситен със страст и емоции. Истинско щастие е да се потопиш в този красив свят. И когато някога има нужда от презареждане или успокоение, ще успее да ги открие в хубава музика, книга или картина. Четете заедно, слушайте музика, пейте и танцувайте, ходете на куклен театър, на изложба. Повдигнете завесата към необятния свят на изкуството.

Да е свободно – научете го да не се страхува да изказва своето мнение и да има такова. Да не се подчинява на чужди стереотипи. Да търси своята истина за нещата. Това е важно да приемете и самите вие. Защото, когато искаш да възпиташ свободолюбиво дете, което да отстоява своето мнение, трябва да си готов и ти самият да приемеш и уважиш това мнение и да се съобразиш с него. Няма как детето да е свободно навън, а подчинено - вкъщи.

Да се обича и цени такова, каквото е – да знае, че е уникално и неповторимо, че самото то е ценно и че не трябва да се променя заради другите, за да бъде прието от някого или някъде. За да се случи това, вие като родители трябва да му покажете, че го обичате точно такова, каквото е и че това винаги ще е така. Без условия. Без изисквания. Да усеща, че наистина е прието и обичано. Не го сравнявайте с другите, не изтъквайте непрекъснато грешките му, не се опитвайте да налагате собствените си представи – оставете го да бъде такова, каквото е.

Покажете му как да бъде щастливо – вашият личен пример е много важен. Каквото и да му кажете, каквито и мъдри уроци да се опитате да му предадете, то ще приеме това, което вие правите. Не думите, а делата възпитават. И ако непрекъснато мрънкате и сте недоволни, ако не общувате с природата, ако не се усмихвате и не се забавлявате – няма как да го научите на това.

Затова много е важно преди да започнете да учите детето си, да научите себе си на щастие. Защото от щастливите родители израстват щастливи деца. Хубава традиция е например вечер на масата всеки да разкаже какво хубаво му се е случило днес. Така ще можете и вие да си припомняте, че истинските важните и красиви неща са невидими за очите.