Диабетът

Световната здравна организация го нарича "тихата епидемия", а статистиката с уж мълчаливите си цифри говори ясно за разпространението на диабета по света и в нашата страна.
Тази болест не е нещо, което трябва да се приема като ужасяваща диагноза, но не е и нещо, на което можем да махнем с лека ръка. Много хора, у които е открит диабет, живеят дълъг, пълноценен и здравословен живот. Рецептата се крие в добрия контрол, правилната диета и редовното следене на важни жизнени показатели.

Нашето тяло използва въглехидратите като основен източник на енергия. Когато ядем храна богата на въглехидрати, като например хляб, ядки, плодове, картофи и много други, организмът ни разгражда скорбялата и захарите от тези храни в глюкоза. След това глюкозата влиза в кръвообращението и чрез хормона инсулин успява да достигне до всички клетки на тялото, където се използва за “гориво”.

При хората с диабет горната схема на обмен е нарушена по един или друг начин. Техният организъм или не произвежда достатъчно инсулин, или клетките са резистентни към действието му. Това означава, че когато поемат храна, съдържаща въглехидрати, глюкозата в кръвта им няма как да бъде усвоена от клетките. По този начин се увеличава количеството захар в кръвта, но не и в клетките, които се нуждаят от нея, за да получат енергия. В дългосрочен план високите стойности на кръвна захар причиняват увреждания на редица органи - очи, бъбреци, сърце, нерви и др.

За нормални стойности на кръвната захар се смята диапазона от 3.5 до 6.1 мол/л. Диабетиците не биха могли да се вместят в него, освен ако не са подложени на лечение - с инсулин или таблетки, в зависимост от вида на диабета. При диабет тип 1 лечението е инсулиново, а при диабет тип 2 лечението е неинсулиново.

В оборудването на диабетика, задължително да има нещо сладко.

Диабет тип 1 се среща при деца, юноши и възрастни до 40-годишна възраст, като причината за наличието му е унищожени панкреасни бета клетки (клетките, произвеждащи инсулин). Лечението се провежда с ежедневно въвеждане на инсулин.
Диабет тип 2 се среща у хора над 40-годишна възраст, при които е развита т.нар. резистентност на клетките към произведения инсулин. В този случай лечението става с таблетки и евентуално инсулин.
Има и други видове диабет като гестационен, безвкусен и други строго специфични видове.


История на диабета
Историята на диабета се разгръща още в Древността, където са и първите опити за описание на симптомите на “захарната болест”. Аретей, ученик на Хипократ, за пръв път дава описание на симптомите на болестта. Терминът идва от гръцкия глагол “diabaino”, което означава “преминавам през”, защото захарта “преминава” през бъбреците. Гален от своя страна описва това състояние като прекомерно уриниране и болестта на жаждата.
Инсулинът е изолиран през 1921 г. в Университета на Торонто и е едно от най-значимите събития в историята на медицината. Инсулиновата терапия е крайъгълен камък в лечението на диабета, която позволила на хиляди хора да живеят пълноценен живот. След откриването на инсулина проблемът вече не е в много лошата прогноза за хората, страдащи от диабет, а вече в усложненията, които могат да настъпят от недобре контролираните нива на кръвната захар.


Усложнения

При лош контрол (поддържане на твърде високи/ниски стойности на кръвната захар) на диабета има риск от съдови усложнения, т.нар. микро- и макро- ангиопатия (съответно увреждане на малките и на големите съдове). Микроангиопатията може да порази функцията на очите (ретинопатия), бъбреците (нефропатия) и периферната нервна система (невропатия). Срещат се и патологични състояния като жлъчно каменна болест (холелитиаза), атеросклероза и др.

Много е важно да се подчертае, че разликата между контролирания диабет и този, на който не се обръща внимание, е съществена. Намаляването на дозите, добрата грижа за дневния хранителен прием и редовния контрол на кръвната захар и други важни показатели са напълно възможни и са въпрос на самодисциплина и непрестанно учене.


Живот с диабет

За по-лесно възприемане нека наречем няколкото основни фактора за контрол, профилактика и лечение Четирите Д-та. Става дума за:

Добре балансиран хранителен режим

Детайлното познаване на хранителната стойност на продуктите и балансиране на приема им е един от стълбовете на контролирания диабет. При изчисляването на съотношението на приетата храна и въведения инсулин (при хората с диабет тип 1) се използва понятието "хлебна единица" (ХЕ). Една такава единица според българските стандарти е равна на 12 г. въглехидрати.
Свикването с изчислението на хлебните единици изисква време, а могат и да се ползват таблици (ХЕ на основни храни, ХЕ на плодове) от различни източници, включително и материали, предоставени на пациента от неговия еднокринолог.
Лесно е в едно изречение да се изстиска есенцията на диетата, която хората с диагноза диабет трябва да спазват, но на практика не е толкова просто. Диетата трябва да бъде съобразена с двигателния режим, с необходимостта на организма от основни хранителни вещества, както и с възможността за трикратен прием на храна в точно определени часове.
Важен е и гликемичният индекс на храните, т.е. скоростта на разграждане на въглехидратите в захари, както и съдържанието на мазнини в хранителните продукти. Известно е, че мазните храни препятстват усвояването на приетия инсулин, което води до увеличаване на дозите инсулин и съответно натрупване на килограми.
Салатата, например, е един много важен елемент от всяко едно основно хранене на диабетика. Зеленчуците в нея съдържат хранителни елементи, които забавят усвояването на въглехидратите и по този начин вдигането на кръвната захар в кръвта става по-бавно.

Дневник

Воденето на дневник е свързано с измерването на захарта, а поддържането й с придържането към основни принципи на хранене. Така много по-лесно може да се следи как отделни фактори влияят на гликемията (нивото на захар в кръвта) и съответно да се съобразява дневния прием с тези резултати. В “Ръководството на диабетика” на с. 42 има и дневник. Този който прилагаме тук е много удобен за носене в чантичка на глюкомер.

Диагностика

Контролът и ранното засичане на възможни отклонения от нормата са от изключително значение. Диабетиците трябва да си правят изследвания на всеки 6 месеца, които включват микроалбуминурия, креатенин, урея, триглицериди, добър, лош и общ холестерол, глигиран хемоглобин.
Самоконтролът също е много важен. Хората на инсулиново лечение трябва да измерват стойностите на кръвната си захар по няколко пъти на ден, а диабетиците на не-инсулинова терапия - съответно един път в седмицата, три пъти на ден.

Движение

Движението е важно за всички нас. При диабетиците то може да изиграе ключова роля в поддържането на добре регулиран диабет, нормално телесно тегло и добър метаболизъм.

Тези “Четири Д-та” са взаимно свързани и не могат да се обособят като единични, независещи един от друг, фактори, но всички те са под шапката на контрола. Защото диабетът не е безнадеждна диагноза, а дълъг път към намиране на най-благоприятния начин за съжителстване с него.

Полезна информация: 1. Българска Асоциация Диабет 2. Наръчник на диабетика (Ръководство от 2011 г.) 3. Форум Диабет