Кривата на глада I

Какво различава захарта от фруктозата, типовото от бялото брашно? Отговорът е по-близо до математиката отколкото си мислим и се крие в характеристиката наречена гликемичен индекс.

Гликемичният индекс е мярка за скоростта, с която въглехидратите влияят върху нивото на захар в кръвта (т.нар. гликемия). Всяка въглехидратна храна вдига кръвната захар, но гликемичният индекс ни показва как точно (рязко или постепенно) определени храни променят гликемията.

Това е допълнителен и важен щрих към общата картина на процесите в организма ни, свързани с яденето. Нивото на инсулин в кръвта е променлива, която през целия ден варира в зависимост от това какво ядем и каква е физическата ни активност. Когато стойностите на кръвната ни захар се покачват стремително, съответно и отделянето на инсулин се задейства интензивно.

Например храните с висок гликемичен индекс, като белия хляб или пържените картофки, вдигат рязко кръвната ни захар, което води до отделяне на повече количество инсулин. Високите нива на отделен инсулин се справят със захарта в кръвта и тя спада. Това от своя страна води до огладняване и така се получава една постоянна и много вредна гонитба с резки покачвания и спадове.


Нивата на кръвна захар и глада

Когато нивото на кръвна захар в организма ни падне до определена граница , след като енергията от последното ни хранене е изразходвана или складирана в мастните ни клетки, започваме да чувстваме глад. Тялото ни сигнализира, че се нуждае от “презареждане” и то бързо. В същността си този сигнализиращ процес е хормонална основа и се контролира от еднодкринната ни система. Инсулинът е хормон, който се отделя от панкреаса и стимулира клетките да поемат глюкозата и да я превръщат в енергия.

Яденето на твърде много храни с висок гликемичен индекс тласка организма ни към крайности и вълнообразни скокове и спадове на кръвната захар. Преминаването към консумиране на храни с нисък гликемичен индекс прави нивата на захар в кръвта ни по-стабилни и се чувстваме сити за по-дълго време. Всъщност тялото ни се нуждае от постоянен източник на въглехидрати на разположение, който да захранва нуждата от енергия на клетките ни.

Отдавна определен вид храни са задължителна част от менюто на хора с диагностициран диабет тип 1 и 2. Не случайно на диабетиците се забраняват “трите смърти” - бяла захар, бяло брашно, сол (солта е по друга линия).

Изобщо забелязала съм че в съвременния свят правилното хранене, съобразено с процесите в организма, е нещо като извънредна ситуация, препоръчва се на вече разболелите се хора. А като се възстановят, спокойно могат да се върнат към ексцесивното хранене, „подходящо“ за здрави хора.

Така или иначе всеки сам намира собствения си ритъм. Гликемичният индекс е интересна характеристика, на която си струва да се обърне внимание, особено що се отнася до поддържането на равномерни нива на кръвната захар.