Защо някои хора реагират на стреса със...сън

Когато аз и мъжът ми се скараме, разменяме гневни реплики, отдръпваме се в различни стаи и изчакваме време да ни мине. Но вместо да дойде той при мен с евентуално извинение или поне желание да се сдобрим, аз отивам при него и откривам, че той е заспал. Аз съм си хапала устните от гняв, премисляла съм сценарии и скрити мотиви, а той сладко си е спял, все едно изобщо не му пука. А знам, че не е така. Наблюдавала съм го и друг път - той просто заспива в най-напрегнатите моменти без никакъв проблем.



Безсъние и стрес. Интересно е, защо някои казват" "толкова съм стресиран, че не мога да спя". Не е стресът, който причинява безсъние, а тревожността. Мислите, които не ти дават покой, хилядите възможности, в които се проваляме или светът се срутва. Това идва от нас самите, тази тревожност е в нашата глава, наша малка вселена. Стресът винаги идва отвън - той е ситуация, която не можем да контролираме, която заплашва статуквото, не е наш избор, но ни притиска, изисква и ние трябва да реагираме бързо. Така че ако страдате от безсъние, не винете стресът, а тревожността и потърсете причината в себе си.

Сънливостта като алтернатива на модела "бягай или се бий". Когато попаднем в стресова ситуация, това са двете позиции, но ако сме в стресовата ситуация твърде дълго, тялото изработва друг механизъм - изпадането в летаргия, бягство, не като физическо или вербално измъкване, а физиологично - забавяне на мощностите и изпадане в зимен сън. Така че едната възможна причина да ви се доспива в стресови ситуации, най-вероятно сте свръхстресирани. А знаем, че бърнаута не е далеч. Трябва да вземете мерки да промените нещо в живота си.



Сънливостта и чувството за безпомощност. Когато сме стресирани, започват да ни обземат детинско поведение - източникът на стрес е толкова голям, че ние просто се предаваме, отмаляваме душевно и се предаваме. Кой каквото иска да прави, аз се отказвам от присъствието си тук. По детски, отиваме да си легнем. В леглото е сигурно, никой не те закача и ние можем да се отдадем на самосъжаление, депресия. Това отдръпване и отмала лесно преминават в сън. Още повече, самият мирис, който се излъчва от леглото влияе подсъзнателно особено приспивно. Такива хора често гушкат възглавници вместо едновремешните си плюшеми играчки или заемат ембрионална поза.

Когато се разболяваме, спим повече. Така и трябва. Тялото има нужда от активно възстановяване и то става по време на дълбок сън. Особено често това се случва при стрес, който води и до разболяване. В началните фази на грипа, който е заболяване, причинено от вирус, но който попада в тяло с нисък имунитет, в началото чувстваме отпадналост. Това е първият и най-верен сигнал, който тялото подава. И вместо да го последваме, ние се тъпчем с прахчета, които третират симптоми. И така стигаме до усложнения и антибиотици, а всичко е могло да приключи с едно хубаво наспиване. За да събуди всичките си съпротивителни сили, тялото има нужда от изключване на всякаква активност. Което значи дълбок сън.

Сънят след стресови ситуации може да е механизъм, който подрежда емоционалните преживявания и ни помага да ги канализираме. В случая с мъжа ми - заспивайки, подсъзнанието му нарежда думите и емоциите и след събуждане, той е готов да продължи сякаш нищо не е било. Това е вид защитна реакция на организма, когато въздействията станат твърде много и мозъкът търси начин да подреди спомени, емоции и да укроти бурята. Това е и една от причините децата да спят по-често - за тях възприятията са толкова интензивни, че те мозъкът има нужда от време за асимилиране.

Ако системно ни се спи, по никое време и без явна причина, със сигурност сме преуморени не толкова, колкото подложени на системен стрес. Той обаче има много лица - тревожността е едно, стресовите ситуации - друго. Едното може да се опитваме да преодоляваме, макар че не е лесно. Но на стресиращите обстоятелства, които нахлуват неканени в живота ни, няма как да повлияем. Позволяваме обаче да ни разболяват, да ни потискат и объркват по-дългосрочно във всяко отношение. А както става ясно - може би най-правилното решение е един хубав, дълъг сън.