Всичко за Великите пости

Великият пост е най-строгият през годината и е най-продължителен.



Великият пост е установен, за да могат в това време вярващите да се покаят и очистят душите и телата си и така да се подготвят за посрещане на големия християнски празник - Възкресение Христово.

През целия пост не се разрешава месо (то се спира на Месни Заговезни) и никаква храна от животински произход (млякото и млечните изделия се спират на Сирни Заговезни, когато се иска и прошка и реално постът може да започне). Риба се разрешава два пъти - на Благовещение (винаги на 25 март, но ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница (Цветница). Морските дарове и охлювите се считат за постни.

Строг пост се пази сряда и петък, ако не се пада Благовещение и Цветница тогава. Строг пост се пази и през Страстната седмица, а на Разпети Петък се минава само на хляб и вода.

Постите - пречистване на душата и тялото

Постите са невероятно преживяване не само за всеки вярващ, но и за тези, които искат да се отърсят от ежедневието, да придобият нова гледна точка, за тези, които искат да срещнат себе си. За да не бъде изтощителен този режим на хранене, трябва да се спазват някои правила:

Какво е характерно за Великите пости:

По християнска традиция Великите пости започват с опрощение, изповед и причастие, което се взима от свещеник. Постите нямат същата сила, ако не са чисти мислите ни, добри делата ни и праведни думите ни.

За всеки пост е важно да сме в добро общо физическо здраве. Не е желателно деца под 7 г., бременни жени, кърмачки, както и възрастни хора да се подлагат на пости.

Всеки постещ трябва да е сигурен, че може да даде на тялото си възможно най-разнообразна растителна храна.

С какво са полезни листата на морковите

Не бива да се замества пълноценното хранене с тестени изделия, особено бял хляб, а да се търсят източници на витамини, растителни белтъчини, минерали и фибри.

Как да си направим ядково мляко

Характерният за сезона спад в тонуса, наричан още „пролетна умора” може да бъде много опасен за постещите. Затова:

- движете се повече
- пийте много течности
- хранете се със сезонни и пресни плодове и зеленчуци


През пролетта няма много пресни храни, богати на витамини, минерали и микроелементи. Но има спанак, лапад, коприва, зелена салата, пресни чесън и лук.

Недостигът на желязо е много характерно за пролетта, както и изобщо липсата на минерали. Копривата, киселецът са добри източници на желязо, както и всички зеленолистни зеленчуци.

Зеленолистните могат да трупат много нитрати. Затова винаги купувайте от проверени източници, прясни, а не замразени или в найлон и накисвайте в подсолена вода за 30 минути.

Какво знаем и какво - не, за нитратите

Гответе зелениите с възможно най-малко топлинна обработка, предимно на салата и супа. Зелениите добре се съчетават със зърнени храни като ориз, булгур, просо, киноа, елда, ядки като орехи, овесени, ръжени и ечемични.

Всички рецепти със зеленолистни зеленчуци

Не забравяйте да пиете много течности, чай и мед. Така токсините окончателно ще излязат от тялото и не само Великден, но и изобщо пролетта ще посрещнете по-бодри, по-здрави и по-красиви.