Сусамът - древната храна с доказани днес много здравословни ползи

Кой не обича сусамките, скъп спомен от детството, който не остарява и до ден днешен? А как ухае питката, поръсена със сусам...Днес сусамът, който е насъщна храна в Индия, Китай и Арабския свят, е напълно доказан източник на полезни вещества. А сусамовият тахан се води една от най-предпочитаните храни за любителите на здравословното хранене - от захранването на бебетата до остеопорозата в напреднала възраст.

Жътва на сусам в Турция

Годишното световно производство на сусам възлиза на около 4 млн тона. Това е древно растение, изобразявано многобройни пъти върху стенописи в египетски гробници, първите сведения са за около 1600г.пр.Хр. В страните на Изтока то е било отлично средство за подсилване на организма, както и прочут афродизиак. Дошъл от далечна Африка, минал през Египет и Ориента, в Европа той се появява първо във френския двор, затова и името е на френски - „sesame”. България също може да се похвали със собствена реколта, той не е екзотичен за нашите земи.

Малко история и произход на сусама

Сусамът е кичест храст с височина до два метра. Листата му са мъхести и излъчват неповторим аромат по време на цъфтеж. Цветовете са бели или розови. Когато прецъфтят, те се превръщат в шушулки, които са пълни с познатите ни сусамови семенца. За родина на това растение се приема Африка, макар и за първи път то да е споменавано в индийските легенди, в които е било символ на безсмъртието. Към днешна дата, най-много сусам се отглежда в северните части на Африка и по Средиземноморието, в Индия и Китай. У нас като най-големи производители се славят Хасково, Харманли и Ивайловград.

Сусамът е непознат за българските земи до идването на османските турци през XIV век. Тогава се появява сусамовият тахан, получен на междинен етап от производството на сусамовото масло. До началото на XIX век сусамът е набирал все по-голяма популярност, като се е отглеждал почти навсякъде на юг от Стара планина.



По-късно е изместен от слънчогледа и през втората половина на XX век изчезва почти напълно от българската трапеза. В последните години, обаче този продукт определено възвръща позициите си, поради наличието на достатъчно полезни вещества в него и доказаното му лечебно действие.


Състав на сусама

Сусамът е богат на антиоксиданти, фитостероли, омега-3 и омега-6 мастни киселини. Откроява се с високо съдържание на желязо и витамин Е, както и витамини от групата B. В състава му влизат още калций, магнезий, манган, мед и цинк. Само около 35 грама сусам дневно ни осигуряват над 75% от ежедневната ни „порция” мед и над 35% от нужния ни калций. Не бива да забравяме и факта, че сусамът съдържа две уникални и незаменими съставки- сезамин и сезамолин, които имат способността да понижават нивата на холестерола и да увеличават запасите на витамин Е. Сезаминът също така предпазва черния дроб от неблагоприятните въздействия на кислорода.

Полезни свойства на сусама

Само една супена лъжица сусам дневно ви прави по-енергични и засилва имунната ви система, поради високото съдържание на витамини и минерали

Притежава способността да подобрява метаболизма

Фитостеролите намаляват нивата на лошия холестерол, както и риска от някои туморни образувания

Желязото в него пък е от особено значение за анемично болните

Калцият и цинкът са незаменими за костната система, при лечение на остеопороза и ПМС, затова сусамът е много препоръчван при жени в менопауза

Магнезият помага при високо кръвно налягане, мигрена и астма, подобрява съня;

Медта е помощно средство при артритни заболявания, осигурява добро състояние на костите, ставите и кръвоносните съдове;

Сезаминът е известен със своите противоракови свойства;

Освен за костната система, сусамът е препоръчван и за здрави нокти и коса;

Подходящ е и при различни неврологични състояния.

Сусамът у нас се използва при приготвянето на хлябове, кексове, различни видове сладки, сусамова тахан халва и други. В ориенталската кухня обаче той е и солено-кисела подправка за сосове и салати, зеленчукови и месни ястия.

За да е наистина полезен сусамът, той трябва да се консумира небелен, защото повечето от полезните му съставки се крият именно в обвивката. Когато купуваме тахан, също трябва да следим, дали е от белен или небелен сусам - т.е. дали и люспиците са били смлени. Другото условие е да се яде суров - на поръски на салати, в мюслито или като тахан. Прекрасният аромат на сусама се отключва при печенето му на сух тиган, ако държите на по-добрия вкус, а не толкова на здравословните ползи. И последно - добре е сусамът да се дъвче бавно и добре, в противен случай остава неусвоим - обвивката му не е устойчива, колкото на лененото семе, но е доста твърда, а зрънцата са твърде дребни.

Освен всичко изброено до тук, е хубаво да знаем и, че съществува сусамово мляко, което пълноценно може да замести кравето, ако имате непоносимост към лактоза. И ако сте сред онези, които изобщо не обичат да пият витамини на хапчета или да забъркват сложни билкови отвари, това е вашето лекарство. Една лъжица небелен сусам дневно в купичка кисело мляко, например, не ви коства абсолютно нищо. Равни части сусамов тахан и мед всяка сутрин на гладно, пък са особено полезни за стомаха. А резултата- гарантирано сами ще го усетите!

Прочети още: Как да си направим ядково мляко от сусам или бадеми.