Анти-ейдж характер

Да си призная, словосъчетанието „анти-ейдж” е в противоречие със собствените ми разбирания. Смисълът му „срещу остаряването” е буквално безсмислен. Остаряването не се спира, поне за сега. То е процес. То е същността на живота – приключи ли, приключва и той. Какво значи, когато някой каже, че не се радва на рождения си ден, защото остарявал, а нима иска да спре?
Ами думичката „анти” и връзката ѝ с войната – трябва ли да водим война с възрастта? На всички им е ясно, кой ще е крайният победител. А войната сама по себе си е неприятно занимание, свързано с болка, жертви и почти винаги грешни представи за смисъла ѝ, но това е друга тема.

Така или иначе „анти-ейдж” е комерсиално, лови добре, рекламните специалисти го знаят и го използват масово.
Водят се битки чрез кремове, гелове, серуми, процедури… И те всички са срещу остаряването, и атакуват отвън. А може би трябва да се започне отвътре. И то с мир. Да се започне от характера и начина на мислене, защото всеки е виждал дами и господа на преклонна възраст, хванали се в отчаяна битка със старостта, чрез ултра къси панталонки, прилепнали блузки, татуировки и други заемки от младежката визия. В най-добрия случай реакцията на подобни гледки е съжаление.

Тук не става въпрос да се вдига бялото знаме и да се навежда обезверено глава, а да се възприемат нещата реално – всички остаряват, но не всеки го прави красиво. Някои успяват и те в никакъв случай не спадат към раздразнителните, апатични, страхливи, скептични и недоверчиви хора. С тях ти е приятно да си поприказваш дори и от голяма дистанция в годините. Какво са двадесет, тридесет и дори повече години разлика във възрастта, ако в човека срещу теб срещаш любопитство? То се изразява във всичко – във факта, че се интересува от теб, по-младия и от твоето мнение, а и в склонността да се научи на нещо ново.
Харизмата на такива хора се крие и в тяхната чистота, но не физическа, въпреки че и тя е не по-малко важна, а духовна.

Детската душа е чиста – открита, непредубедена. Последствие под ударите на живота тя често постепенно се прикрива зад безброй страхове и предразсъдъци. Но някои хора, някак си успяват, въпреки претърпените през годините болки, да съхранят душата си. И това не е само сила. Тук има и доза лекомислие. Лекомислието у тези хора е контрапункт на прекаленото вглъбяване в проблемите и превиването пред страха. То не е безразсъдството, с което детето посяга към печката, не знаейки какво ще последва. То е способност да се гледа на нещата по-отгоре, въпреки че добре се познават.
Йогите вярват, че основното за да се запази тялото възможно най-дълго в младежки вид, е съхраняването на гъвкавостта му. Същото може да се каже и за характера. Възрастните хора, с които въпреки годините им е приятно да се общува са запазили своята гъвкавост на характера. Те не робуват на стереотипи, а са едновременно самоуверени и склонни да се доверяват. Те не вярват, че така трябва, а знаят, че и така може. Те са точната противоположност на онези, които ще кажат: „Не, аз съм по-голям и по-добре ги разбирам нещата!”. Те ще се засмеят, защото една от отличителните черти на характера им е ведрост. И макар и с бръчици, усмихнатото им лице почти сигурно ще се харесва повече, отколкото безизразната, застинала в схватката на ботокса физиономия.

Характер трудно се мени, ще кажат някои, но всичко е относително. Защо да не е същото, като да направиш ъпдейт на компютъра си? Просто изтриваш старите данни, освобождаваш си място и инсталираш новата програма. Хубавото е, че капацитетът на човешкия мозък е огромен и често няма нужда дори да изтриваме, освен ако не е налична, да я наречем така – вирусна програма. Обикновено такива са мислите, започващи с: „Трябва…”, „Не мога…”, „Невъзможно…”, „Страх ме е…”…

Първата стъпка е откриването на подобни вирусчета в съзнанието. Веднъж осъзнати те вече са по-малко опасни. Хубаво е също, че имаме възможност да си копираме: „Може…”, „Защо пък не…”, „Интересно…”. Има толкова хора, книги, филми и прочее вдъхновяващи неща. И тогава всичко автоматично си идва на мястото: очите грейват, лицето засиява, сърцето забива по-бързо – човекът е буден за живота, привлекателен за околните и млад, въпреки годините си.