Зимата - стрес за организма и шок за кожата

Стрес за организма и шок за кожата. Така доц. Весел Кантарджиев описва рязката смяна на дългите и топли дни с късите, студени и ветровити зимни делници. „Кожата става по-чувствителна и по-груба. Появяват се зачервявания, залющвания, понякога се усеща парене и дразнене“, описва специалистът типичните „белези“, които мразовитото време нанася. Зад изпръхването и „руменината по бузите“ обаче се крие много сложен механизъм, който началникът на Клиниката по дерматология на Военномедицинска академия (ВМА) разяснява подробно.

Хънтинг рефлексът и алените бузи

В кожата ни има рецептори за различни видове дразнения (механични, физични, химични), включително и т.нар. студови. При това те са повече от онези, които реагират на топлина, а и са разположени малко по-повърхностно. „Ниските температури през зимата дразнят тези рецептори, в резултат на което се изпращат сигнали до централната нервна система и се повишава афинитетът на адренорецепторите към норепинефрина (хормон, който се отделя при стрес). Това води до свиване на съдовете и намален поток на кръв към тъканите в дисталните части на тялото“, обяснява доц. Кантарджиев. „При падането на температурите обаче, поради грешка в проводимостта на симпатиковите нерви, настъпва вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове). Но с възстановения кръвоток към тъканите се възстановява и нервната проводимост и се стига до повторна вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове). Повторенията на този цикъл вазоконтрикция – вазодилатация – или т.нар хънтинг рефлекс, обясняват промените в кожата при студ“, подчертава специалистът в интервю за списание BETTY. И най-вече – зачервяванията, които се появяват по бузите или ръцете, щом се скрием на топло.

Горещият душ е вреден

Точно „играта“ на топло и студено през зимата се оказва най-големият враг на кожата. „В стремежа си да избягаме от лошото време постоянно я излагаме на стрес. Като тук не става дума само за преминаване от студа навън към по-високите температури в закритите помещения, а и за по-честите и по-горещи душове, с които целим да се стоплим“, обръща внимание дерматологът. „Ниските температури водят до отделяне на по-малко мастен секрет от жлезите в кожата, а по-горещите душове – до отмиване на повърхностния ú липиден слой, който я предпазва. Комбинацията от двете е причина за намалената защитна функция, която играе роля на естествена бариера на организма спрямо вредни фактори на околната среда“, допълва доц. Кантарджиев. Затова и препоръчва да не се къпем с вряла вода през зимата и да не използваме душа като средство за сгряване в студеното време.

Сухият и студен въздух „събужда“ псориазиса

Зимният въздух поставя на изпитание кожата не само защото е мразовит. „През този сезон атмосферната влажност е по-ниска. Паралелно с това климатиците и парното изсушават значително въздуха в домовете и офисите. Комбинацията от тези два фактора допринася за дехидратацията на кожата“, предупреждава доц. Кантарджиев. А за жалост „палитрата“ от всички тези неприятни климатични ефекти, стресиращи организма, става причина за обострянето на хронично протичащи заболявания като псориазис и атопичен дерматит. Зачестяват и пациентите със себорея, екземи, херпесни инфекции.



Нужна е по-щадяща козметика при акне

Зимата е критичен сезон и за пациентите с акне. „За акнеичната кожа по принцип трябва да се полагат повече грижи, отколкото за нормалната. Това е и причината през зимата тя да понася по-тежко негативното влияние на ниските температури“, не крие дерматологът. „Обикновено мазната и акнеична кожа се третира с измивни гелове и локални средства, които целят нейното изсушаване. Студеният въздух обаче, в комбинация с локални агенти като салициловата киселина, бензоил пероксида, локални ретиноиди, води до силно раздразнение на кожата на лицето, залющвания и зачервявания“, разкрива д-р Кантарджиев. „Поради това е по-разумно превключване от измивните гелове към по-щадящи средства и хидратиращи кремове“, препоръчва специалистът.

Къпете се с душ олио, ползвайте омазняващ крем

Съветът на доц. Кантарджиев не само към пациентите с хронични кожни проблеми, но и към всички е – през зимата избягвайте „агресивните“ антибактериални сапуни, защото допълнително изсушават. „За предпочитане е употребата на различни видове душ олиа – не само при хора с атопичен дерматит, а при всички типове кожа“, обяснява дерматологът. И допълва, че не съветва хората да използват т.нар. кисета и силно абразивни гъби за баня, тъй като допълнително нарушават защитния слой на кожата.

„Важно е да се нанасят хидратиращи и едновремно омазняващи кремове, особено върху изложените на студ и вятър части от тялото“, продължава с препоръките дерматологът от ВМА. „Продуктите, съдържащи ланолин и вазелин, намаляват трансепидермалната водна загуба. Важно е дамите, а при желание и господата, да използват защитни балсами за устни, тъй като студът често причинява напукване и рагади“, допълва доц. Кантарджиев. Специалистът напомня още, че за доброто здраве на кожата през зимата не е достатъчна само козметиката – нужно е да се пият и поне 2 литра течности на ден, а диетата да е богата на витамини.

Изгаряме на ски като на плажа

Слънцето е неприятел на кожата както зиме, така и лете, напомня доц. Весел Кантарджиев. Затова и в „златното време“ за ски, сноуборд и шейни кремът с UV фактор е повече от задължителен. Оказва се, че в планината можем да „пламнем“ досущ като на морето. „Заради снега, който отразява слънчевите лъчи, често при скиори и сноубордисти се наблюдават изгаряния по откритите части на тялото не по-леки от тези, които стават на плажа. Освен това високата надморска височина и по-ветровитият климат в планините са предпоставка за по-малко фини прахови частици във въздуха. А именно те обикновено абсорбират слънчевите лъчи, т.е. предпазват кожата. Затова и винаги в планината трябва да използваме слънцезащитни кремове“, напомня дерматологът.

Студовата алергия „атакува“ и при 16 градуса

Леденият вятър и ниските температури са причина и за друга все по-коментирана диагноза – т.нар. студова алергия или по-точно студовата уртикария. „Това заболяване се характеризира с появата на бързопреходни силно сърбящи лезии по кожата – най-вече на откритите части на тялото, след излагане на ниски температури, студен вятър или студена вода“, обяснява доц. Весел Кантарджиев. Тези фактори действат като дразнители, водещи до разрушаване на клетки, наречени мастоцити, в резултат на което се отделят вещества, причиняващи възпаление. „Проблемът е често срещан при деца и жени. Студовата уртикария е втората по честота уртикария, причинена от физикални фактори“, уточнява началникът на Клиниката по дерматология във ВМА.

За съжаление, справянето с нея се крие предимно в превенцията – избягване на ниските температури, разходките във ветровити зимни дни и къпането в студени басейни или вземането на хладки душове. „Важно е да се знае, че при различните хора праговата температура, която причинява появата на тези сърбящи уртики, е различна. При едни това може да е 14 градуса, при други 16 и т.н. Но вече съществуват модерни методи за измерване на тези прагови температури и по-прецизна диагностика на заболяването“, разкрива специалистът по кожни болести.