Малкото голямо хапче

Когато посягаме към противозачатъчното хапче всеки ден и решаваме проблема за безопасния секс, не се замисляме колко е голямо всъщност това малко хапче.
През миналата година, на 18ти август, то отпразнува 50годишния си юбилей. Изобретяването на хапчето е наредено до най- великите научни открития на века, наред с електрическата крушка, радиото, компютъра. Няма такова медицинско откритие, което да има обществено значение в такъв мащаб, както хапчето антибебе. Неговата история е историята на сексуалната революция през 60те, историята на феминизма. Всъщност хапчето дава път да се сформира това, което ние наричаме днес „съвременно общество”. Става възможно семейното планиране, което унищожава върховенството на природните закони в секса.

И друг път сме говорили за същността и функциите на хапчето, но неговата история също заслужава вниманието ни, не само защото откривателят му, проф. Карл Джераси, е с български корени и историята на живота му е свързана със спасяването на българските евреи. Революционен е начинът, по който то завинаги променя разбирането за секса и поставя жената редом до мъжа във вземането на решението за зачеването и правото на избор за удачния момент.

Карл Джераси се ражда във Виена през1923 г. Майка му е австрийка еврейка, а баща му – български евреин, известен лекар в София. Те се развеждат, майката и Карл се връщат в Австрия, когато той е на 5г., а баща му остава в България. Национал-социалистическите настроения в Германия и Австрия се засилват и призракът на фашизма надвисва над Европа. Започват гонения на евреите и изпращането им в трудови лагери. За да спаси сина си и майка му, през 1939г. Самуел се жени повторно за нея, за да могат двамата да получат българско гражданство. Карл е записан в американския колеж в Симеоново, но прекарва само две години в България, защото по линия на съюза с Германия, България е длъжна да предаде евреите си. Всички знаем как това не се случва, а напротив, българските евреи са една от най- многобройната група, което успява да се спаси от Холокоста. В нея попадат и Карл, и майка му, които успяват да емигрират в САЩ.

Карл започва академична кариера и през 1950 успява да изолира по изкуствен път хормона прогестерон, който е в основата на хапчето. Заедно с още двама учени фармаколози през 1951 създават самото хапче против бременност.

Освен известен, награждаван и богат учен, Джераси е меценат на млади художници, драматург, писател- новелист, колекционер. За своето научно откритие той е скромен – „Ако не бях живял аз, някой друг щеше да синтезира Хапчето. Ако не беше живял Шекспир, обаче, нямаше кой да напише "Крал Лир", но съзнава въздействието на откритието върху обществото. То моментално се разделя на две, както може да се очаква. Моралистите се обявяват против, сравнявайки хапчето с Франкенщайн, т.е. опит за вмешателството на човека в природните закони, наричат хапчето опасно и противоестествено.

“Ако трябва да избираш между аборт и хапче, какво би избрала? Кое е по-моралното?” – пита реторично проф. Джераси в едно интервю.
В началото то е предписвано на омъжени жени за регулиране на менструалния цикъл и някои смущения, като опит да бъде ограничен рака на маточната шийка, но младите жени в началото на 60те години прегръщат с възторг идеята да могат да си позволят безопасен секс, да прекрачат наистина всички табута, благодарение на малкото хапче, така като природата е позволила това на мъжа. Затова и Ватиканът не закъснява особено – през 1968г, годината на сексуалната революция, войната във Виетнам, година преди Уудсток и бума на хипи движението, издава енциклика „Humanae Vita“ (човешкия живот ), в която заклеймява хапчето, тъй като то е „против божествените закони”. Но никой не е в състояние да спре хапчето. Влизайки в спалнята, хапчето в същото време обикаля света, променяйки и неговата демографска карта, и сексуалността, и отношенията между половете. Зад него застават хиляди жени, днес милиони, защото то остава най- предпочитания контрацептив. Без хапчето не би било възможно движението на жените за еманципация, правото да избере в определен момент от живота си работа и кариера, а не бебе и семейство. Малкото голямо хапче става символ на свободата на жената.