Мрачната история на вилицата
 Изпрати
Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният победител ще е вилицата. Ножът е само нейн партньор, а лъжицата, би й отнела първенството само при условие, че започнем да преживяваме единствено на супи. Засега обаче тенденцията е точно обратната – на почит са по-твърдите храни.
Днес за много хора вилицата е естествено продължение на ръката и изобщо без нея животът изглежда немислим. Дните преди създаването й тънат в мъгла – представяме си първобитният строй, голи хора, ръфат сурово месо – с една дума дивотия. Истината обаче е, че тя е последният прибор, който се появява на трапезата на европейците и то след вековни анатеми и бурни скандали. Сигурно ви се е трудно да повярвате, но само до преди 300 години, използването на вилица се смятало за крайно неприлично.
През цялата Античност, Средновековието и Ренесанса в цивилизована Европа етикетът налагал правилото на трите пръста – ястията трябвало да се поднасят към устата само с тях, а не с цялата длан. Аристократите си помагали с ножове, с които не само разрязвали, но и набучвали големите късове месо. Лъжиците, които присъствали в бита на хората от най-дълбока древност, по това време били използвани основно за приготвяне на храна.
Първата вилица в Европа се появява във Византия през XI век по поръчка на една капризна принцеса. Тя смятала за унизително задължението да взема храната си с ръка и поискала да й направят прибор, с който това няма да се налага. Новото изобретение скоро се появило и в Италия, но там било яростно анатемосано от църквата. Причината – вилицата удивително напомняла за тризъбеца на самия Сатана.
Оттук нататък вилицата придобила печална слава. По-ексцентричните аристократи се сдобивали с „дяволският” прибор за престиж, но малцина от тях дръзвали да докоснат залъка си с него. Според ужасяващите разкази от онова време голямо нещастие грозяло всеки един, който го направи. Сякаш за да потвърди суеверието изненадващо от чума била покосена съпругата на дожда на Венеция – единствената в града, която публично се хранела с вилица.
Заради това проклятие и през следващите два века благородниците използвали вилицата като играчка и декорация, но не и по предназначение. Има свидетелства, че във Френския двор през XIV век имало само една вилица и тя била съхранявана в специално калъфче. Едва през епохата на Просвещението злокобните суеверия около вилицата започнали да се разсейват и за пръв път този прибор започва да се пише в книгите по етикет.
Окончателната победа на вилицата над останалите прибори (и начини) за хранене бележи Великата Френска революция (1789 г.), когато новата върхушка в обществото – буржоазията, отхвърля всички стари порядки и налага свои. Тогава вилиците излизат от шкафовете и витрините за да се настанят трайно на масата.
Днес на изисканите маси наблюдаваме истинска инвазия от различни по размер и предназначение вилици – двузъби, тризъби и четиризъби, за месо, риба или десерти. Всички те са се появили неотдавна – XIX или началото на ХХ век. Налага се създаването на цели книги, които разясняват начинът на подредбата и употребата им.
|
Коментари
2015-08-12 #6  йордан бунела е родопското наименование на вилица, пише в речника на българския език
2013-12-26 #5  Нели Назоваването на вилицата като фъркулица по всяка вероятност е влязло през румънски език, но моят дядо казваше на този прибор бунела и аз така и не мога да установя откъде идва това наименование. Ако някой от вас знае, ще се радвам да сподели.
2013-07-18 #4  Жана Една огромна вилица има в морето - крайбрежието на град Веве, символизираща и рекламираща месното училище за хранене.В този град е съхранена къщата на Чарли Чаплин!
2010-05-20 #3  Изолда Наистина много интересно, но аз и сега обичам да си похапвам с ръце. Приятелят ми все ми се кара, че бъркам в чинията, дори когато ям супа 
2010-05-20 #2  Инна Георгиева Хееее Снежи, мерси за този коментар. Внесе в деня ми много приятно чувство. Фъркулица 
2010-05-20 #1  снежа Аз съм на 53 за вилицата знам от както се помня че е прибор за хранене и то основен .Но по селата в България се е наложил след втората световна война .по мои спомени дядо като се върнал от войната донесъл вилица на село .Винаги като сядаше да се храни викаше на баба Мариьо дай ми фъркулицата така я наричаше той Гледаше на нея с умиление като трофей от войната като скъп спомен Баба пък и така си умря като се хранеше с пръсти не искаше да се научи да се храни с фъркулица . Това е останало като спомен и знам с сигурност че доста от хората в днешна България по селата се хранят още така . С две думи като исторически факт вилицата е дошла в България доста по късно от колкото в Европа
с поздрав Снежа Варна
|
|
Сряда 4 Октомври 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
   Гьобечки
Отраснала съм в Родопите. Коренът ни е от Добруджа и Русе. Историята е малко сложна, леко военна и ненужно...
  Надупени картофки с кашкавал
Искрено се надявам за тази рецепта да сте успели да си купите вкусни картофи. В последно време срещам...
 Мъфини с тиква и локум
Специално за нас Илиян Димитров, човекът, който стои зад Блоговодител, представи своя авторска рецепта...Тези...
 Как да: Запазим полезните белтъчини
На всички е известно, че месото съдържа ценни белтъчини, минерали и витамини. На практика обаче при кулинарната...
  Палачинки
Палачинките са от онази категория храни, които най-често свързваме с уикенда. Не стават много бързо,...
  Супа с тиква, целина и овес
Имах останала печена тиква, а също и две малки тиквички. Затова реших да ги комбинирам в топла пъстра...
 Как да проверим дали са пресни кокошите яйца - няколко съвета
Как да проверим дали са пресни кокошите яйца ни съветва Александра Разаренова, диетолог, специалист по...
 Гриловани патладжани с леща и ароматни подправки на фурна
Предлагам ви една лесна рецепта за вкусно и ароматно ястие с индийски привкус, към който ще ни отдведат...
  Какво да сложим на трапезата за Бъдни вечер
Бъдни вечер е не само последният ден от великите пости, а навечерието изпълнено с трепетно очакване да...
   Торта от фурми с крем от авокадо
От много време насам се каних да ви предложа и една веганска торта. Иначе казано, да отсъства какъвто...
 Къде са ни чиниите?
Решаваш да хапнеш някъде навън, отиваш в близкия ресторант за бързо хранене и ти сервират сандвича в...
 Печено агнешко на порции с гарнитура от ориз, булгур и спанак
В моето детство Гергьовден беше най-радостният ден в годината. Дворът - пълен с живот, градината – с...
|