Мрачната история на вилицата
 Изпрати
Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният победител ще е вилицата. Ножът е само нейн партньор, а лъжицата, би й отнела първенството само при условие, че започнем да преживяваме единствено на супи. Засега обаче тенденцията е точно обратната – на почит са по-твърдите храни.
Днес за много хора вилицата е естествено продължение на ръката и изобщо без нея животът изглежда немислим. Дните преди създаването й тънат в мъгла – представяме си първобитният строй, голи хора, ръфат сурово месо – с една дума дивотия. Истината обаче е, че тя е последният прибор, който се появява на трапезата на европейците и то след вековни анатеми и бурни скандали. Сигурно ви се е трудно да повярвате, но само до преди 300 години, използването на вилица се смятало за крайно неприлично.
През цялата Античност, Средновековието и Ренесанса в цивилизована Европа етикетът налагал правилото на трите пръста – ястията трябвало да се поднасят към устата само с тях, а не с цялата длан. Аристократите си помагали с ножове, с които не само разрязвали, но и набучвали големите късове месо. Лъжиците, които присъствали в бита на хората от най-дълбока древност, по това време били използвани основно за приготвяне на храна.
Първата вилица в Европа се появява във Византия през XI век по поръчка на една капризна принцеса. Тя смятала за унизително задължението да взема храната си с ръка и поискала да й направят прибор, с който това няма да се налага. Новото изобретение скоро се появило и в Италия, но там било яростно анатемосано от църквата. Причината – вилицата удивително напомняла за тризъбеца на самия Сатана.
Оттук нататък вилицата придобила печална слава. По-ексцентричните аристократи се сдобивали с „дяволският” прибор за престиж, но малцина от тях дръзвали да докоснат залъка си с него. Според ужасяващите разкази от онова време голямо нещастие грозяло всеки един, който го направи. Сякаш за да потвърди суеверието изненадващо от чума била покосена съпругата на дожда на Венеция – единствената в града, която публично се хранела с вилица.
Заради това проклятие и през следващите два века благородниците използвали вилицата като играчка и декорация, но не и по предназначение. Има свидетелства, че във Френския двор през XIV век имало само една вилица и тя била съхранявана в специално калъфче. Едва през епохата на Просвещението злокобните суеверия около вилицата започнали да се разсейват и за пръв път този прибор започва да се пише в книгите по етикет.
Окончателната победа на вилицата над останалите прибори (и начини) за хранене бележи Великата Френска революция (1789 г.), когато новата върхушка в обществото – буржоазията, отхвърля всички стари порядки и налага свои. Тогава вилиците излизат от шкафовете и витрините за да се настанят трайно на масата.
Днес на изисканите маси наблюдаваме истинска инвазия от различни по размер и предназначение вилици – двузъби, тризъби и четиризъби, за месо, риба или десерти. Всички те са се появили неотдавна – XIX или началото на ХХ век. Налага се създаването на цели книги, които разясняват начинът на подредбата и употребата им.
|
Коментари
2015-08-12 #6  йордан бунела е родопското наименование на вилица, пише в речника на българския език
2013-12-26 #5  Нели Назоваването на вилицата като фъркулица по всяка вероятност е влязло през румънски език, но моят дядо казваше на този прибор бунела и аз така и не мога да установя откъде идва това наименование. Ако някой от вас знае, ще се радвам да сподели.
2013-07-18 #4  Жана Една огромна вилица има в морето - крайбрежието на град Веве, символизираща и рекламираща месното училище за хранене.В този град е съхранена къщата на Чарли Чаплин!
2010-05-20 #3  Изолда Наистина много интересно, но аз и сега обичам да си похапвам с ръце. Приятелят ми все ми се кара, че бъркам в чинията, дори когато ям супа 
2010-05-20 #2  Инна Георгиева Хееее Снежи, мерси за този коментар. Внесе в деня ми много приятно чувство. Фъркулица 
2010-05-20 #1  снежа Аз съм на 53 за вилицата знам от както се помня че е прибор за хранене и то основен .Но по селата в България се е наложил след втората световна война .по мои спомени дядо като се върнал от войната донесъл вилица на село .Винаги като сядаше да се храни викаше на баба Мариьо дай ми фъркулицата така я наричаше той Гледаше на нея с умиление като трофей от войната като скъп спомен Баба пък и така си умря като се хранеше с пръсти не искаше да се научи да се храни с фъркулица . Това е останало като спомен и знам с сигурност че доста от хората в днешна България по селата се хранят още така . С две думи като исторически факт вилицата е дошла в България доста по късно от колкото в Европа
с поздрав Снежа Варна
|
|
|
Петък 26 Юни 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Обръщана баница с праз, тиквички, овче сирене и пресен джоджен
На Петковден (14 октомври) по традиция на българската маса присъстват ястията с праз. В миналото овчарите...
  Красив лед
Лятото идва, а с него и горещите дни, в които често търсим нещо свежо и разхлаждащо. Гледката на коктейли...
 Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 10
Ден 10 от Коледните пости. От днес можем да включим риба, скариди, калмари, октоподи, миди и всякакви...
 Постни банички с праз и маслини
Много лесна и семпла рецепта за постни банички с праз и маслини. Хубава се получи. Ще ви споделя как...
   Печен свински бут
Приготвянето на шпикован свински бут, не е бързо занимание. Но подобно на всичко сготвено бавно и с мерак...
1  Супа с тиква, целина и овес
Имах останала печена тиква, а също и две малки тиквички. Затова реших да ги комбинирам в топла пъстра...
 Печени патладжани с домати и Пармезан
Извинявам се предварително, че пропорциите не са съвсем точни, но това бе нещо импровизирано, което пък...
  Запечени броколи със сирене и яйца
Ако някога сте имали съмнения дали ще ви харесат броколите, сега е момента да опитате тази рецепта. Пригответе...
 Мазнините: добри, полезни, вредни - I
Често възхвалата или анатемосването на дадена мазнина има за цел просто да ни продаде рекламиран продукт....
  Пресни картофи с тиквички, копър и чесън
Това е любимата ми рецепта с пресни картофи, категорично. А и, като се замисля, любимото ми пролетно...
1  Печени кестени срещу есенната умора
Тя винаги е леко тъжна - заради изминалото лято, заради събраните емоции и спомени и заради последните...
 Ориз с праз, брюкселско зеле, сладък картоф и асафетида
Тази комбинация на пръв поглед е необичайна, но гарантирано - оказа се особено сполучлива.
Сладките...
|