Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Мрачната история на вилицата


Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният победител ще е вилицата. Ножът е само нейн партньор, а лъжицата, би й отнела първенството само при условие, че започнем да преживяваме единствено на супи. Засега обаче тенденцията е точно обратната – на почит са по-твърдите храни.

Днес за много хора вилицата е естествено продължение на ръката и изобщо без нея животът изглежда немислим. Дните преди създаването й тънат в мъгла – представяме си първобитният строй, голи хора, ръфат сурово месо – с една дума дивотия. Истината обаче е, че тя е последният прибор, който се появява на трапезата на европейците и то след вековни анатеми и бурни скандали. Сигурно ви се е трудно да повярвате, но само до преди 300 години, използването на вилица се смятало за крайно неприлично.

През цялата Античност, Средновековието и Ренесанса в цивилизована Европа етикетът налагал правилото на трите пръста – ястията трябвало да се поднасят към устата само с тях, а не с цялата длан. Аристократите си помагали с ножове, с които не само разрязвали, но и набучвали големите късове месо. Лъжиците, които присъствали в бита на хората от най-дълбока древност, по това време били използвани основно за приготвяне на храна.

Първата вилица в Европа се появява във Византия през XI век по поръчка на една капризна принцеса. Тя смятала за унизително задължението да взема храната си с ръка и поискала да й направят прибор, с който това няма да се налага. Новото изобретение скоро се появило и в Италия, но там било яростно анатемосано от църквата. Причината – вилицата удивително напомняла за тризъбеца на самия Сатана.

Оттук нататък вилицата придобила печална слава. По-ексцентричните аристократи се сдобивали с „дяволският” прибор за престиж, но малцина от тях дръзвали да докоснат залъка си с него. Според ужасяващите разкази от онова време голямо нещастие грозяло всеки един, който го направи. Сякаш за да потвърди суеверието изненадващо от чума била покосена съпругата на дожда на Венеция – единствената в града, която публично се хранела с вилица.

Заради това проклятие и през следващите два века благородниците използвали вилицата като играчка и декорация, но не и по предназначение. Има свидетелства, че във Френския двор през XIV век имало само една вилица и тя била съхранявана в специално калъфче. Едва през епохата на Просвещението злокобните суеверия около вилицата започнали да се разсейват и за пръв път този прибор започва да се пише в книгите по етикет.

Окончателната победа на вилицата над останалите прибори (и начини) за хранене бележи Великата Френска революция (1789 г.), когато новата върхушка в обществото – буржоазията, отхвърля всички стари порядки и налага свои. Тогава вилиците излизат от шкафовете и витрините за да се настанят трайно на масата.

Днес на изисканите маси наблюдаваме истинска инвазия от различни по размер и предназначение вилици – двузъби, тризъби и четиризъби, за месо, риба или десерти. Всички те са се появили неотдавна – XIX или началото на ХХ век. Налага се създаването на цели книги, които разясняват начинът на подредбата и употребата им.

Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · История ·
Коментари
2015-08-12 #6
йордан
бунела е родопското наименование на вилица, пише в речника на българския език
2013-12-26 #5
Нели
Назоваването на вилицата като фъркулица по всяка вероятност е влязло през румънски език, но моят дядо казваше на този прибор бунела и аз така и не мога да установя откъде идва това наименование. Ако някой от вас знае, ще се радвам да сподели.
2013-07-18 #4
Жана
Една огромна вилица има в морето - крайбрежието на град Веве, символизираща и рекламираща месното училище за хранене.В този град е съхранена къщата на Чарли Чаплин!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Истинската и огледалната Алиса
· Историята на легендарния „Шанел” № 5
· Магията на шоколада
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· 10 август - Честит професионален празник на готвачите!
· Защо да се доверим на Бетенеми за съвети за залози онлайн?
· Кукувица кука за Гергьовден
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · История ·
Четвъртък
6
Октомври 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Печен миш маш
Обичам миш маш, а също и печени зеленчуци. За това реших да комбинирам и се получи това зеленчуково ястие. ...
Сладко от вишни
Обичам вишни. Даже и сега, като си помисля за тях, усещам как стипчивата им сладост и киселина стига...
Печена тиква
Щом чуя за печена тиква, винаги се сещам за Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин - Печена тиква. "Всъщност,...
Компот от ягоди
У дома, в детството ми компот и сладко от ягоди бяха на почит. С моя по-голям брат винаги се карахме...
Ошав
Ошавът присъства на обредните трапези в дните около Коледа, но освен това той е много хранителен и полезен....
Коледните пости
След Коледни заговезни от 15 ноември (до 24 декември включително) започват Рождественски пости или така...
Домашен хляб с квас в хлебопекарна
Тази година се зарекох по време на постите да опитам да хвана квас. Първият път беше неуспешен, но след...
Тайните на хубавия кекс
Много дълго време съм се заблуждавала относно кексовете. Мислех си, че заради моя Голям Импровизаторски...
Закуска, който не пропуска...
Казват, че денят се познава от сутринта. С времето се убедих, че това наистина е така. А за успешния...
Студен чай за горещите летни дни
Заедно с хладните дни времето на чая отмина, за да дойде времето на чая. Само че не горещ, а леден. Със...
Амарантът – събуден за нов живот
Макар и да ви звучи екзотично амарантът всъщност е познат и по нашите земи. Може би сте чували или дори...
Печено свинско бон филе
Наскоро имах личен празник и цялото семейство се събра на късен обяд. Семейните сбирки са особено нещо....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook