Историята на легендарния „Шанел” № 5

Прословутият парфюм "Шанел № 5" е признат за най-знаменитият аромат на XX век. И въпреки, че носи авангардният дух на 20-те години, неговата слава се оказа непреходна. Ето и каква е историята на неговото създаване.

Още като девойка Габриел Шанел не обичала популярните по това време цветни аромати. За нея те символизирали образa на безпомощната жена-цвете, който бил ненавистен за най-голямата реформаторка в модата. Изобщо Коко (псевдоним останал от музикалната й кариера, преди да стане дизайнер) изпитвала предубеждение към парфюмите и то съвсем не без основание – по това време ароматите се използвали главно, за да прикриват неприятните телесни миризми. Затова Шанел, като жена с изрядна хигиена, изобщо не прибягвала до употребата им.

На трето място според дизайнерката предлаганите през 20-те години аромати били простовати. Те се състояли най-често само от една цветна есенция – например роза, гардения или жасмин и по-рядко се смесвали. Тези парфюми бързо изветрявали и за да издържат до края на вечерта, било необходимо да се слагат в прекомерни количества. Затова в първите няколко часа дамите разпространявали задушаваща миризма, а тази неумереност напълно противоречала на изповядвания от Коко Шанел минимализъм. Подразнена, тя започнала да мисли как да промени тази ситуация.

По това време дизайнерката се запознава с руския емигрант Ърнест Бо – опитен парфюмер, вещ в най-новите научни разработки на времето. Най-революционната от тях била синтезирането на алдехидите – летливи химически вещества, които придавали на естествените цветни есенции изтънчен и абстрактен аромат. Тези съединения били неустойчиви и с тях се работило изключително трудно, но опитният Ърнест Бо се заел да направи реалност новаторските идеи на Коко Шанел.

И така на 5 май 1921 г. дизайнерката, която вече е заменила дългите неудобни рокли в гардероба на дамите с елегантни костюми, прави своята поредна революция – на пазара излиза "Шанел № 5". Дори и най-професионалният нос не можел да различи отделните съставки в композицията, които за пръв път в историята на парфюмерията наброявали повече от 80. Според думите на самия Ърнест Бо във връхните нотки на аромата преобладават алдехидите и бергамота, които създават неуловимото усещане за полярна свежест. След това ги надвиват есенциите на момина сълза и жасмин, а в основата на базата е рядкото растение ветивер и сандаловото дърво. Един неуловим и непознат, но божествен аромат.

Името и флаконът на парфюма били в пълен унисон с неговото стилизирано и абстрактно съдържание. Коко решила да го нарече на поредността на мострата, която Бо й представил за проба. И както винаги твърдяла, 5 за пореден път се е оказало нейното щастливо число. Семплото, квадратно шише пък било издържано в стила на френския пуризъм (чистота) – актуално по това време течение в изкуството, при което формите били изчистени от всякакви излишни детайли и декоративни елементи. За съвременниците й подобна форма на парфюм била съвсем непривична. Дамските аромати се предлагали в пищни и натруфени шишенца със сантиментални названия. Затова не случайно днес флаконът на "Шанел № 5" се смята за истински шедьовър и е изложен в Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк.

Днес обаче авангардизъма на първия парфюм Шанел е отдавна забравен и той се е превърнал в тотална класика. Дългият му живот се дължи не само на изтънченото му ухание, но и на добрата реклама. Първият модел, който позира за плакатите била самата Коко. След това през годините рекламни лица на «Шанел № 5» са били Мерлин Монро, Катрин Деньов и Никол Кидман. Понастоящем те са изместени от актрисата Одри Тоту, която изигра ролята на легендарната дизайнерка в биографичния филм „Коко преди Шанел”.