Истинската и огледалната Алиса

Безспорно най-известната Алиса в света е приказната героиня на Луис Карол. Нейните премеждия в Страната на чудесата и Огледалния свят забавляват няколко поколения деца с неукротимо въображение. Други пък твърдят, че тези истории са предназначени най-вече за възрастни – толкова неоспорима и блестяща е логиката в тях. Истината е, че „Алиса в страната на чудесата” и "Алиса в огледалния свят” са едни от онези безсмъртни книги, които на можем да четем на 8, 28 или 58 години и всеки път да откриваме в тях различни истини.

Истинското име на бащата на „огледалната” Алиса е Чарлз Доджсън. Той бил сериозен учен, преподавател по математика в един от колежите на Оксфордския университет и педант. В колежа съществувала стара традиция – преподавателите трябвало да дадат обет за безбрачие. Това условие обаче не било единствената причина, поради която Доджсън не се оженил. Той се чувствал некомфортно в компанията на жени и вероятно никога не е поддържал интимна връзка. Затова пък много обичал компанията на малките момиченца. Те го удивлявали с нежността и неподправената си фантазия. В тяхно присъствие затвореният преподавател сякаш се преобразявал – заговарял ги сам, измислял забавни истории и веднага преодолявал обичайното си заекване. Тези необикновени приятелства често са смятани за подозрителни, но самият Доджсън смятал дружбата си с момиченцата за абсолютно невинна. Потвърждават го и многобрайните спомени на неговите малки приятелки, в думите на които не се намира дори и намек за нещо непристойно.

Автопортрет на Чарлз Доджсън

През 1856 г. в колежа на Христовата вяра пристига нов декан - Хенри Лидл. Именно той е баща на истинската Алиса. Доджсън бързо се сприятелява с цялото семейство, но най-много го пленява малкото 4-годишно момиченце. По време на една разходка по Темза тя го моли, да й съчини приказка. Само че не обикновена, а такава, в която главната героиня е именно тя, а самата случка да бъде изпълнена с фантасмагории. Доджсън с удоволствие откликва на молбата на Алиса, но съвсем не предполага, че това е само началото на историята.

Фантасмагориите в приказката били в изобилие, което изключително се понравило на малкото момиченце. Тогава то поискало от своя приятел да запише невероятните й приключения – молба, на която той отново не могъл да откаже. Така в края на 1864 г. се появява първата ръкописна версия на книжката озаглавена „Приключенията на Алиса под земята – подарък за рожденият ден на моята мила приятелка”. На последната страница на ръкописа била отпечатана снимка на самата героиня, автор на която бил отново Доджсън.

За преподавателя книжката била само начин да зарадва малкото момиченце. Дори и на ум не му идвало да я издава. Тези небивалици, макар и забавни, биха уронили, според него, авторитета му на учен. Книжката обаче попаднала в ръцете на писателя Кингсли, който гостувал на семейство Лидл и той от пръв поглед забелязал, че книжката би пожънала истински успех.

Доджсън дълго се съпротивлявал на публикуването на приказката. Съмнявал се, че не всички могат да я разберат, защото тя била написана лично за неговата малка приятелка. Все пак през 1865 г. от печат излиза преработената и допълнена книжка „Алиса в страната на чудесата” подписана с псевдонима Луис Карол. Математикът така и не посмял да я подпише с истинското си име. Въпреки невероятния си сюжет обаче приказката набира огромна популярност не само сред децата, но и сред възрастните. По всичко изглежда, че с тази книжка в английската литература се е появило нещо невиждано досега. Шест години по-късно Доджсън се престрашава отново и издава втората част на историята „Алиса в огледалния свят”.

Успехът на приказките едновременно плашел и вдъхновявал стеснителния преподавател. В края на живота си той дори остава разочарован, че покрай шумотевицата около „Алиса” така и не го оценяват като математик. И действително – за целия си живот Доджсън публикувал 256 книги, но слава му донесла само тази, в която най-дълго се съмнявал.