Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За Андерсен и тъжните приказки



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение и красота, тези, които с лекота „се отлепят” от действителността, за да полетят над приказни царства, заедно със странни същества или да се сражават с невероятни чудовища? Вероятно очаквате те да са непораснали деца или мечтателни поети, непоправими идеалисти или лунатични романтици. Може би това съвсем не е далече от истината, но в повечето случаи животът на авторите на чудни истории съвсем не е приказен. Доказва го един от най-известните творци на приказки за деца (и за възрастни) Ханс Кристиян Андерсен. Собственият му летопис е пъстра история, в която съвсем не са спестени, както пастелните, така и мрачните тонове.

Градчето Одензе в Централна Дания на пръв поглед не изглежда особено с нищо освен с това, че през 1805 г. на 2 април, в семейството на беден обущар и перачка се ражда съвсем обикновено момченце. Като повечето деца, обожава приказките, особено фолклорните историйки, с които майка му го отглежда, както и тези от книгите на баща му. Обича играта на куклен театър в кухнята, но съвсем не се радва на особена популярност сред връстниците си. Високият му ръст и отнесеният, леко женствен вид, както и скромното му потекло съвсем не предвещават бляскавото му литературно бъдеще и му навличат подигравки и унижения. Не получава сериозно образование, а като едно твърде емоционално дете изглежда и не храни задълбочен интерес в тази посока. Смъртта на баща му го заварва едва 11 годишен. Това е една от трагедиите, които бележат началото на неговия живот, защото баща му е твърде отдаден на сина си, а загубата му означава напускане на училище и започване на работа.

Работи във фабрика за тютюн, като тъкач и шивач, а по-късно пробва като актьор и певец в Кралския театър в Копенхаген. Има чудесен висок глас, който обаче губи с израстването и промяната на тембъра. По същото време чува първите насърчения по отношение на поетичния си талант, като твърдо решава да продължи да пише. Нещо повече - счита, че е открил най-сетне своето призвание. Неговият нов покровител, Йонас Колин - един от директорите на Кралския театър, финансира образованието му в Слагелс, а по-късно и в Университета в Копенхаген. Така Андерсен прекарва трудни времена сред 6 години по-малки деца, а странната му отличаваща го от масата външност отново му навлича подигравки. Накрая, с облекчение, завършва образованието си и с това слага край на един, както сам твърди, твърде мрачен период от своя живот.

Завръщайки се в Копенхаген, публикува първия си разказ „Призрак в гроба на Палнаток” - през 1822 г. Сериозният успех идва обаче с текста „Разходка по канала Холмен до източния край на остров Амагер”, но е последван от години на умерени постижения. През 1833г. започват пътуванията му из Европа заради присъдената му кралска стипендия. Пътеписи, поезия и фарс са последвани от първия роман, който слага край на финансовите му затруднения. Така собственият му живот захранва един повтарящ се сюжет в приказките, които пише.

„Грозното патенце” и „Малката русалка” следват познатата линия – дълъг период на лишения и тъга, последван от щастливо развитие на обстоятелствата. Все пак между думите витае горчивото усещане, че героите не се чувстват добре „в собствените си обувки”, точно така, както техният автор винаги е оставал на крачка встрани от света, в който живее. Пречупени любовни пориви, страдалчество и лични провали съпътствали иначе успешно развилия се талант. Влюбен в оперна певица, Андерсен бива отблъснат, а така и не създава семейство никога. Вероятно това е поредното доказателство, че личните трагедии често раждат гениални произведения. Не може да се каже, че тази част от живота му обаче е била твърде трудна или мъчителна, защото разполага с доста свобода. Пътува много, а
пътеписите му печелят огромна известност. След първото пътуване да Рим, следват тези до Германия, Италия, Малта, Гърция, чак до Цариград, а се връща по Черно Море и Дунав. Сборниците му с приказки също му носят европейска известност още приживе. Англия го посреща триумфално през 1847г., а графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, на които се запознава с Чарлз Дикенз – негов личен кумир. Прекарва няколко месеца на гости в дома му, като близките на Дикенз бързо започват да нервничат, твърдейки, че е прекрачил границите на гостоприемството.

Сред нравите му на особняк е страстта му да се снима. Направени са над 200 негови портретни снимки, на които с цялата си суета държал да изглежда привлекателно. Андерсен съвсем не бил красавец, но няма човек, който би оспорил очарованието на неговите истории. Портретите му са най-често в профил, а деликатните черти и леката усмивка не успяват да скрият прокрадващата се навсякъде лека тъга. Такава, която е твърде характерна и за героите му.


Твърди се, например, че краят на малката русалка съвсем не звучал толкова оптимистично. Историята завършвала с нейната смърт, а допълнителните светли пасажи Андерсен добавил под давлението на „политическата коректност”, присъща на еснафското общество. Това „дребно” на пръв поглед допълнение коренно променя поуката на приказката. Ако един трагичен край води до смисъла на безнадеждната обреченост и съдбовна невъзможност пред любовта, то трите светли изречения след него я „награждават” за добротата и чистотата. Храбрият оловен войник, Палечка и Малката кибритопродавачка са други печални истории, облечени в красота и прости думи, за да постигнат внушения, които стигат направо до сърцето. Славата на Андерсен като баща на съвременната приказка почива върху написаните от него „Приказки за деца” в годините между 1835 до 1870 г. Част от тях са базирани на фолклора, но повечето са напълно оригинални. Издавани по Коледа, в евтини книжлета и без особен първоначален успех, те разказват и до днес незабравими истории, които приковават интереса на малки и големи.

През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в близост до Копенхаген. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“. Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.

Минават десетилетия, разказвачите се множат, но искрата доброта, печал и измъчена доброта, която се излъчва от историите на Андресен, не може да бъде помрачена.
Коментари
2017-03-30 #6
newbie3
И на мен статията много ми хареса, макар че не разбирам мрачния светоглед на г-н Андерсен. Животът е такъв, какъвто си го направим, и винаги - подчертавам винаги - доброто побеждава и любовта също, независимо пред какви трудности са изправени.

Колкото до продаването на хляба - много интересна идея подхвърля г-жа Вили, но ми се струва, че няма как да бъде напълно безплатен (макар че е имало такива периоди в Римската империя, а вероятно и не само там), но е възможно да бъде на символична цена. И вярвам, че това отново ще стане у нас, както е било по времето на социализма. Тя е права, че заради единия хляб и съответно препитанието на семейството, жените продават и предават честта си, но и това има своята дълбока вековна логика, като същото важи и за нас, мъжете. Важното е да правим нещата с желание и мерак, а отплатата идва след това. Почти всичко, уви, на този свят е с пари, с изключение на даровете, които ни идват по рождение като нашите ум, душевност, емоционалност, таланти, външна и вътрешна красота и т.н.
2013-03-26 #5
Vili
Трябва ли хлябът да се продава? България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Ние трябва да оправим това. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния.
2012-10-12 #4
Албена
Андерсен и Оскар Уайлд са любимите ми автори на приказки! Написаното наистина влиза право в сърцето! Точно защото са тъжни, затова са хубави, въздействат, карат те да се замислиш... Поклон пред такъв талант!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Говори за щастие
· Ерих Кестнер и няколко думи за детството
· Истинската и огледалната Алиса
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· На тази дата: Световен ден на морето
· Добруджа някога
· 18 август - Международен ден на морските фарове
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· 30 години от смъртта на незабравимия Фреди Меркюри
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Метеопрог за планиране на почивката
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
Неделя
23
Юни 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Джеръм К. Джеръм: "Да се обичаме един друг с най-обикновена, човешка, действена любов"
Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея. Не можеш да се наслаждаваш истински...
Впечатляващото изкуство на фестивала "Burning man"
Фестивалът на авангардното изкуство се провежда за 11 година в пустинята Невада, САЩ. Темата на изданието...
Едит Пиаф: "Без любов сме нищо."
"Пеенето е начин да избягаш. Това е друг свят. Аз вече не съм на Земята." "Не ме е грижа какво казват...
15 февруари - Международен ден в подкрепа на децата, болни от рак
Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак, и техните семейства е иницииран през 2002 г. от...
Даровете на влъхвите
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един...
Не се моли за лесен живот, а за сили да се справиш с трудния
Не се моли за лесен живот, а за сили да се справиш с трудния. ...
Родих се да живея в бури…
Родих се да живея в бури… Родих се да живея в бури – но ей живота ясноок ръка на устните ми тури: “Чуй,...
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
В понеделник ще е късно...
Ах, колко мъка има по света. Едни се раждат, други се разделят, а трети са на прага на смъртта, сбогуват...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
16 октомври - Световен ден на храната
Световният ден на храната се чества по инициатива на Организацията по изхранване и земеделие към ООН....
Изследване: Какво има в пакетираните сандвичи и какво продават край училищата у нас
От Асоциация „Активни потребители“ са направили тест на предлаганите край училищата готови пакетирани...
Брюксел извън европейските институции - II
Впечатлява изумителното присъствие на цветята . Не можах да видя оня невероятен цветен килим, който се...
Британският музей и Google с интерактивно преживяване от праисторията до наши дни
Британският музей и Лабораторията за изкуства и култура на Google ни представят "Музей на света" - интерактивно...
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Вълшебство
На заника червената черта зад пролетните хълмове изтлява и среща ни часът на нежността и сяда с нас...
5 от най-хубавите стихчета за ученици
Училище - Иван Вазов Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица? Отивам,...
20 цитата от Джейн Остин
1. Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали...
„Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помня едно лошо.“
„Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил и прекалено...
17 юни - Ден за борба със сушата и настъпването на пустините
На 17 юни всяка година се отбелязва Световният ден за борба със сушата и настъпването на пустините (The...
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - II
От колко време имаш твоята балетна школа „Виргиния балет”? През годините сигурно са минали десетки, че...
Вирджиния Улф: "Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи."
"Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите." "Когато въпросът е силно...
Любовта - да си завършен, за да можеш да преживееш една недовършена история
Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, ...
"Ти не ме обикна, ни пожали…" - Сергей Есенин
Ти не ме обикна, ни пожали, някакъв грозник ли в мен узна? Та очи извръщаш примижали, с две ръце на...
До Италия и назад - II част
Във Вечния град има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. На половин километър...
За теб, любов моя - Жак Превер
От пазара за птици купих птици за теб, любов моя. От пазара за цветя купих цветя за теб, любов...
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето....
Жената - сила и магия
Силата на жената във всяка нейна роля – социална, семейна или професионална, е безспорна. Всеки ден всяка...
Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
"Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва? Същото като майка...
Електронната или класическата книга
Безспорно най-яркият белег за прогреса на едно общество е четенето на книги, защото то води до по-големите...
Вино - в моята ръка и сега...
Виното се пие на точното място и в точното време. В моята ръка. И сега!...
На тази дата: "Изобретено" е шампанското
Датата 4 август е приета за рождена на обичаната от милиони пенлива напитка. Според легендата, "изобретяването"...
Жените героини в българската история
Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите,...
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет....
"Не съм длъжен да бъда това, което искате да видите в мен."
"Невъзможно е само една голяма дума, зад която се крият много хора. На тях им е по-лесно да живеят в...
Мисли за децата, родителите и дома от Ерма Бомбек
Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато...
Чарлс Дикенс: "На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите."
"Благотворителността започва от дома, а справедливостта - от съседната врата." Кой е Чарлс Дикенс? "Животът...
Петък 13
За подвластните на фатализма петък 13 е върха в класацията. И няма как да не е така, като се наслагват...
Новата година започва с най-голямата луна за цялата 2018 г.
Новата 2018-та година започва повече от грандиозно. На 1-ви и 2-ри януари ще имаме възможност да видим...
Food revolution day в България - мирна революция в името на детското здраве
Стане ли дума за здравословно хранене на децата, всеки родител действа според разбиранията си. Когато...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook