Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За Андерсен и тъжните приказки



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение и красота, тези, които с лекота „се отлепят” от действителността, за да полетят над приказни царства, заедно със странни същества или да се сражават с невероятни чудовища? Вероятно очаквате те да са непораснали деца или мечтателни поети, непоправими идеалисти или лунатични романтици. Може би това съвсем не е далече от истината, но в повечето случаи животът на авторите на чудни истории съвсем не е приказен. Доказва го един от най-известните творци на приказки за деца (и за възрастни) Ханс Кристиян Андерсен. Собственият му летопис е пъстра история, в която съвсем не са спестени, както пастелните, така и мрачните тонове.

Градчето Одензе в Централна Дания на пръв поглед не изглежда особено с нищо освен с това, че през 1805 г. на 2 април, в семейството на беден обущар и перачка се ражда съвсем обикновено момченце. Като повечето деца, обожава приказките, особено фолклорните историйки, с които майка му го отглежда, както и тези от книгите на баща му. Обича играта на куклен театър в кухнята, но съвсем не се радва на особена популярност сред връстниците си. Високият му ръст и отнесеният, леко женствен вид, както и скромното му потекло съвсем не предвещават бляскавото му литературно бъдеще и му навличат подигравки и унижения. Не получава сериозно образование, а като едно твърде емоционално дете изглежда и не храни задълбочен интерес в тази посока. Смъртта на баща му го заварва едва 11 годишен. Това е една от трагедиите, които бележат началото на неговия живот, защото баща му е твърде отдаден на сина си, а загубата му означава напускане на училище и започване на работа.

Работи във фабрика за тютюн, като тъкач и шивач, а по-късно пробва като актьор и певец в Кралския театър в Копенхаген. Има чудесен висок глас, който обаче губи с израстването и промяната на тембъра. По същото време чува първите насърчения по отношение на поетичния си талант, като твърдо решава да продължи да пише. Нещо повече - счита, че е открил най-сетне своето призвание. Неговият нов покровител, Йонас Колин - един от директорите на Кралския театър, финансира образованието му в Слагелс, а по-късно и в Университета в Копенхаген. Така Андерсен прекарва трудни времена сред 6 години по-малки деца, а странната му отличаваща го от масата външност отново му навлича подигравки. Накрая, с облекчение, завършва образованието си и с това слага край на един, както сам твърди, твърде мрачен период от своя живот.

Завръщайки се в Копенхаген, публикува първия си разказ „Призрак в гроба на Палнаток” - през 1822 г. Сериозният успех идва обаче с текста „Разходка по канала Холмен до източния край на остров Амагер”, но е последван от години на умерени постижения. През 1833г. започват пътуванията му из Европа заради присъдената му кралска стипендия. Пътеписи, поезия и фарс са последвани от първия роман, който слага край на финансовите му затруднения. Така собственият му живот захранва един повтарящ се сюжет в приказките, които пише.

„Грозното патенце” и „Малката русалка” следват познатата линия – дълъг период на лишения и тъга, последван от щастливо развитие на обстоятелствата. Все пак между думите витае горчивото усещане, че героите не се чувстват добре „в собствените си обувки”, точно така, както техният автор винаги е оставал на крачка встрани от света, в който живее. Пречупени любовни пориви, страдалчество и лични провали съпътствали иначе успешно развилия се талант. Влюбен в оперна певица, Андерсен бива отблъснат, а така и не създава семейство никога. Вероятно това е поредното доказателство, че личните трагедии често раждат гениални произведения. Не може да се каже, че тази част от живота му обаче е била твърде трудна или мъчителна, защото разполага с доста свобода. Пътува много, а
пътеписите му печелят огромна известност. След първото пътуване да Рим, следват тези до Германия, Италия, Малта, Гърция, чак до Цариград, а се връща по Черно Море и Дунав. Сборниците му с приказки също му носят европейска известност още приживе. Англия го посреща триумфално през 1847г., а графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, на които се запознава с Чарлз Дикенз – негов личен кумир. Прекарва няколко месеца на гости в дома му, като близките на Дикенз бързо започват да нервничат, твърдейки, че е прекрачил границите на гостоприемството.

Сред нравите му на особняк е страстта му да се снима. Направени са над 200 негови портретни снимки, на които с цялата си суета държал да изглежда привлекателно. Андерсен съвсем не бил красавец, но няма човек, който би оспорил очарованието на неговите истории. Портретите му са най-често в профил, а деликатните черти и леката усмивка не успяват да скрият прокрадващата се навсякъде лека тъга. Такава, която е твърде характерна и за героите му.


Твърди се, например, че краят на малката русалка съвсем не звучал толкова оптимистично. Историята завършвала с нейната смърт, а допълнителните светли пасажи Андерсен добавил под давлението на „политическата коректност”, присъща на еснафското общество. Това „дребно” на пръв поглед допълнение коренно променя поуката на приказката. Ако един трагичен край води до смисъла на безнадеждната обреченост и съдбовна невъзможност пред любовта, то трите светли изречения след него я „награждават” за добротата и чистотата. Храбрият оловен войник, Палечка и Малката кибритопродавачка са други печални истории, облечени в красота и прости думи, за да постигнат внушения, които стигат направо до сърцето. Славата на Андерсен като баща на съвременната приказка почива върху написаните от него „Приказки за деца” в годините между 1835 до 1870 г. Част от тях са базирани на фолклора, но повечето са напълно оригинални. Издавани по Коледа, в евтини книжлета и без особен първоначален успех, те разказват и до днес незабравими истории, които приковават интереса на малки и големи.

През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в близост до Копенхаген. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“. Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.

Минават десетилетия, разказвачите се множат, но искрата доброта, печал и измъчена доброта, която се излъчва от историите на Андресен, не може да бъде помрачена.
Коментари
2017-03-30 #6
newbie3
И на мен статията много ми хареса, макар че не разбирам мрачния светоглед на г-н Андерсен. Животът е такъв, какъвто си го направим, и винаги - подчертавам винаги - доброто побеждава и любовта също, независимо пред какви трудности са изправени.

Колкото до продаването на хляба - много интересна идея подхвърля г-жа Вили, но ми се струва, че няма как да бъде напълно безплатен (макар че е имало такива периоди в Римската империя, а вероятно и не само там), но е възможно да бъде на символична цена. И вярвам, че това отново ще стане у нас, както е било по времето на социализма. Тя е права, че заради единия хляб и съответно препитанието на семейството, жените продават и предават честта си, но и това има своята дълбока вековна логика, като същото важи и за нас, мъжете. Важното е да правим нещата с желание и мерак, а отплатата идва след това. Почти всичко, уви, на този свят е с пари, с изключение на даровете, които ни идват по рождение като нашите ум, душевност, емоционалност, таланти, външна и вътрешна красота и т.н.
2013-03-26 #5
Vili
Трябва ли хлябът да се продава? България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Ние трябва да оправим това. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния.
2012-10-12 #4
Албена
Андерсен и Оскар Уайлд са любимите ми автори на приказки! Написаното наистина влиза право в сърцето! Точно защото са тъжни, затова са хубави, въздействат, карат те да се замислиш... Поклон пред такъв талант!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Говори за щастие
· Ерих Кестнер и няколко думи за детството
· Истинската и огледалната Алиса
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· На тази дата: Световен ден на морето
· Добруджа някога
· 18 август - Международен ден на морските фарове
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· 30 години от смъртта на незабравимия Фреди Меркюри
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Япония триумфира над Франция на Световното първенство по сладкиши (снимки)
· Метеопрог за планиране на почивката
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
Понеделник
10
Февруари 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
8 неща, които да сторим, преди да дойде зимата
Когато премине златната есен, небето се схлупи и почнат дъждовете, усещаме все по-ясно студения дъх на...
Астрид Линдгрен разказва за себе си
Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от...
Вирджиния Улф: "Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи."
"Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите." "Когато въпросът е силно...
Празнуването на Кирил и Методий - публицистика от Христо Ботев
Букурещ, 8 майя В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които...
Майчинските според заплатата за 2 години
Обезщетенията за майчинство ще се изчисляват на база на осигурителния доход за последните 24 месеца....
Четенето като опияняващо удоволствие
Скъпи ученици, зная, че нямате много време за четене на книги. Сигурно си мислите, че това е скучно и...
Докато говориш...
Докато говориш не точно това, което мислиш, докато слушаш не точно това, в което вярваш и правиш не...
Най-шантавите бради и мустаци за 2019 г.
Мустаците и брадите отдавна се реабилитираха като модерни, дръзки и изразяващи индивидуалността на своя...
Наистина не е прибързано
Наистина не е прибързано /нито обмислено/ Аз имам сили само да си тръгна. Но нямам сили да остана. Не...
Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският...
До Италия и назад - II част
Във Вечния град има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. На половин километър...
Идеалът 3 март, 1878 г., Сан Стефано
В малкото селце Сан Стефано нa 3 март 1978 г. е подписан прелиминарен договор между Руската и Османската...
До Барселона и обратно… II
Ден 4 Наспахме се след продължителната разходка. Баща ми сготви традиционното за Испания ястие – Паеля....
Лятното слънцестоене - мистична енергия
Всички очакваме лятото. Или поне началото му. Ние го чакаме с нетърпение, метеоролозите го отбелязват...
Райко Алексиев: „Народ ли е, без демагогия не се привлича.“
1. „Попитали коня каква е разликата между конете и хората: – Разликата е там, че нас ни яздят и ни...
Не е за теб успех, който изисква всяка цена. Нищо хубаво не става с насилие
Не е за теб успех, който изисква всяка цена. Нищо хубаво не става с насилие....
Ярослав Хашек: "Няма мръсни думи, има мръсни хора."
1. Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения. 2. След разврата и оргиите винаги...
Обичай мъж, който е...
Oбичай мъж, който е добър с теб. Който ще те прегръща всяка сутрин и няма да е навик, а в сърцето...
2000-годишната римска баня Basilica Therma, известна като „Дъщерята на краля“ в Турция (снимки)
Губернаторът на Йозгат Зия Полат разкри, че до 15 август възстановителните действия следва да приключат,...
Защо харчим в ресторантите повече, отколкото сме предвидили?
Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого....
Станислав Лем: „Истината не зависи от вашата воля.“
"За да научиш нещо, трябва вече да знаеш нещо." "Масовата култура е обезболяващо средство, аналгетик,...
Ако не правиш грешки, значи решаваш само лесни задачи. А това вече е грешка
Ако не правиш грешки, значи решаваш само лесни задачи. А това вече е грешка....
Създадени за любов
Какво е честта пред любовта на една жена? Какво е дългът пред докосването на новородения син в ръцете...
Коледни пости - Ден 9:
Хвърча, яхнала метлата. За заслужената почивка - розова супа и филм
Ден 9 започва с питателна закуска за всички, както е редно. Дълго стояхме в леглото, първо малката нададе...
Балерините на Дега
Едгар Дега е френски художник-импресионист, останал в историята на изкуството предимно със своите изключителни...
Предупреждение
Когато остарея, ще нося дрехи в пурпурно. И шапка във червено, която не отива. Парите си ще харча за...
Българска народна певица притежава най-силния глас на планетата. Чуйте я!
Българката Смиляна Захариева е официалният носител на сертификат от Рекордите на Гинес за най-силен глас...
"Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?"
Днес едно дете ме попита: "Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?" Аз отговорих:...
Цветята на малката Ида
— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им...
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Учете се да обичате усамотението
Учете се да обичате усамотението, да бъдете сами със себе си повече. Трагедията на днешните млади хора...
Побърках се от подлеци и равнодушни типове
. . . Побърках се от подлеци и равнодушни типове и дълго метох коридора на мечтите. Разбрах, че...
Не говори, а действай. Не обещавай, а доказвай
Не говори, а действай. Не обещавай, а доказвай. ...
Точно колкото...
Моля се на август да остане, ако може, да не тръгва още... Сякаш ми е много, много рано да изпратя...
Никога не се отказвай...
Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден!...
„Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или...
Сила от и за природата - да посадим дръвче
Идването на есента много често се свързва с чувството на загуба и тъга, със засилване на депресивните...
Част от късмета е...
Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!...
"Не всички, които се скитат, са изгубени." - Дж. Р. Р. Толкин
"Пътуването е като брака. Един от начините да сгрешиш е да си мислиш, че го контролираш." - Джон Стайнбек "Пътешествието...
На тази дата е роден: Пенчо Славейков
Пенчо Славейков е роден 27 април 1866 г. в град Трявна. Да си спомним за него с: Неразделни Стройна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook