Фойерверките – зрелищен спектакъл

Какво е посрещането на Новата година без фойерверките – трудно е да си го представим. Като прибавим всички гърмежи, бумтежи, фиукащи ракети и цялата вакханалия от светлинни и шумови ефекти в 12-тия среднощен час – получаваме начина, по който хората изразяват радостта и вярата си, че по-доброто предстои. Истински спектакъл, сътворен от фойерверки, зрелищни и изумителни – виждаме как го правят от Мелбърн до Ванкувър. Ала малцина знаят, че руският цар Петър Велики първи ги използва при посрещането на Нова година.

Приема се, че родината на фойерверките е Китай – там, където са измислили барута. Далечните им предшественици се появяват обаче още преди началото на новата ера. Това са обикновени бамбукови стебла. Хвърлени в огъня, те избухват, понеже в растението остават пространства пълни с въздух и мъзга. При нагряване те се разширяват и гърмят. И днес изразът „избухващ бамбук“ в китайския език означава фойерверки. Хората решили, че злите духове няма как да устоят на тази страхотия. Така започнали да ги прогонват с гърмящия бамбук. През шести век китайците правят дървени ракети във формата на дракони, които изстрелват в небето.

Предполага се, че барутът е изобретен преди около 2000 години. Според най-популярната легенда това е случайно откритие на китайски готвач, смесил селитра, дървени въглища и сяра. Според друга - заслугата е на даоистки монаси, докато търсили елексира на безсмъртието. По време на празници китайците пълнели изкушената барутна смес в бамбукови стебла и ги слагали в огъня. Стеблото се взривяло с гръм, трясък и светлина като днешните фойерверки. Други стебла само подскачали по огъня и дали началото на ракетите. До 15 век фойерверките са традиционна част от сватби и военни тържества. Съществуват и версии, че те са открити в Индия или Арабия.

Жителите на Европа наблягат на зловещото използване на барута за военни цели, след като през 13 век Марко Поло го донася на стария континент. Италианците са първите тук, който използват фойерверки за тържества. През Възраждането се появяват две европейски училища, свързани с пиротехниката – едното е в Италия, другото в Германия, в Нюрнберг. От 17 век нататък на Стария континент става много модно фойерверките да осветяват небосвода над обществените градини и при празненства по различни поводи.

Какво ново при съвременните фойерверки? По отношение на цветовете – днешните илюминации могат да включват цвят сьомга, розово и морскозелено, които не са били достъпни в миналото. През 2004 г. в Дисниленд, Калифорния изстрелват фойерверки с помощта на сгъстен въздух, без участието на барут. За взривяването се използват електронни таймери. Това дава възможност за постигане на по-голяма точност във времето на изстрелване, зрелището да бъде съчетано с музика, намаляват се димът и изпаренията.

А когато стане дума за изпарения, няма как да не се отбележи, че ако си имаш често работа с фойерверки и не си в цветущо здраве, си в реална опасност. Според американските учени те пречат на кръвта да се снабдява с йод. Съдържат вещество, което затормозява работата на щитовидната жлеза. При най-малко отклонения от отличния здравен статус, рискът се увеличава. Освен това след заря над нас падат тежки метали – стронцият създава червения цвят, рубидият – синия.

Отделно ежегодно стават наранявания, понякога тежки, при боравенето с фойерверки. Често потърпевшите са деца. Затова и у нас е забранена продажбата на пиротехника тип „пиратки“ на непълнолетни, но едва ли някой сериозно вярва, че това се спазва. Така че нека се радваме на зрелищността им на празниците. Ала е добре да имаме повече разговори с децата си за съществуващите рискове. Да избираме най-безопасните устройства, ако ние самите се изживяваме в ролята на гръмовержци в новогодишната нощ. За да не стане от играчка – плачка, а да остане само чистата емоция.