Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 37:
В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днешният ден мина като на кино. Заради това, че е работен, предколеден, гледах да свърша всичко, което зависи от работното време на другите – пощата, куриерите, някои магазини. Отделно голямото дете имаше последното си коледно парти, а на малкото му расте последен кучешки зъб и не ме остави нито до печката да припаря, нито до компютъра. Едва сега заспа, а моите хора бяха на омлети. Липсват ми яйцата в тази си роля – царете на аламинута са те.

След тях по бързина нареждам ориза. С вашите рецепти той се доказа като любимец на домакините, които искат бързо и вкусно ястие, което търпи и много допълнителни вариации. Признавам, той е и моят фаворит в това отношение.

След днешния ден, вечерта едва имах сили да готвя. След три сериозни омлета, запържих малко лук с гъби. Като започнаха да пускат сок, сложих две супени лъжици брашно и бързо долях с топла вода. Не е кой знае какво това ястие, но става за 15 минути и е вкусно.

Днес съм се сетила за една приятелка. В един момент от приятелството ни, тя работеше като луда, по 18 часа на ден. Изпитваше мазохистична наслада от недоспиването, от недохранването, от измъчения си външен вид. Понякога едва държеше очите си отворени. Всички я съветвахме да не си го причинява и я питахме, защо го прави. Целта й беше да отиде на екскурзия в Рим. Работеше, спестяваше, от всичко се лишаваше, само и само да събере сумата, за екскурзия през октомври. Тогава си беше наумила. Е, отиде. Отиде за седмица и се върна с покъртителни снимки. Не искаше нищо да разказва, но светлината, която струеше от снимките й, Рим е великолепен декор сам за себе си, просто беше потресаваща. И така, спомних си за нея точно сега. Когато копнея да се освободя от поста и да усетя тази чиста радост от свободата, след дълго лишение.

Днес в автобуса, спомняйки си за нея, си мислех, какво все пак означава това – постът да те води към някакво пречистване и макар да не обичам тази дума, възвишеност, за който го прави от религиозни подбуди - и към радостта от Рождеството на Сина Божи. Моят пост, пак да спомена, не е религиозен. Не съм се причестявала, изповядвала преди поста и не съм търсила одобрението и благословията на Божи служител. Не съм срещала много достойни такива през живота си и не им търся съдействието, особено за подобни неща.

Но и наблюдавам какво се случва, ден след ден, тази обедняла трапеза, лъкатушещи мисли и настроения.

И вече копнея да дойде Бъдни вечер. Но не, за да чревоугоднича и да преям с месо, а за да се освободя.


Веднага бързам да кажа, че нито за миг не съм се чувствала длъжна и съответно нещастна, в онзи смисъл, когато едно нещо, мине ли от „искам” към „трябва”, вече е омразно. Не, радвала съм се на всеки ден, освен на един или два, че постя, че споделям с вас и получавам мили думи и внимание. Свободата, за която говоря е друга.

Та нали сами налагаме най- тежките си ограничения.


Вкопчването в нещата, хората, емоциите си – сами и доброволно влизаме в тези „затвори”. В тези ограничения, откривам едно самоизтезание, един мазохизъм. Една доброволна нищета на душата, наложена с надеждата, че това мъчение ще ни изведе към нещо по- добро от нас самите, ще ни изведе от границите на съществото ти и ще ни направи, ами да, по- свободни.

Илюзорно е всичко, свързано със свободата. Тя е имагинерна величина, която е тъждествена на самотата.


Така в това самовглъбяване, в самоотделянето ни, подложени на доброволно измъчване, което никой не разбира, оставаме сами. Сами с една екзестенциална, безбрежна самота, която нищо и никой не може да запълни. Освен една миниатюрна надежда.

Тази тайна надежда, която всъщност крепи самоизмъчването ни, е, че все пак това има смисъл, цялото това страдание. И смисълът си е личен, всеки за себе си, но той е все някак катарзис, пречистване, триумф над досегашното, над познатото.


То е нещо съвсем ново, чисто и съвършено. То може да е Синът Божи, както знаем, плътското в него е нищожно – Той е въплътено Слово, Той е Любов. Може да е отваряне на третото око за макар едно мигване. Нирвана или състоянието, в което изпадат танцуващите дервиши. Може да е толкова много неща. Силата, с която насочваме новородената енергия, е толкова силна, че ослепителни ясно разбираме, че всичко това не само си е струвало, но то е ключът, то е начинът да вникваме в нещата и същевременно да се издигаме над тях. Да не се привързваме и вкопчваме, а да оставяме да преминават и да сме свободни. Макар и илюзорно да е, макар за малко.
Коментари
2013-12-22 #1
София
Поздравления за спазването на поста! Поздравления за рубриката, за размислите и за рецептите!
Тъй като рубриката се чете от голяма аудитория, си позволявам да внеса едно уточнение: постът предшества изповедта, а тя - причастието. С поста се смиряваш и изпитваш себе си и изповядваш това, което си видял недостойно и греховно в себе си. Причастието е тайнство, което те променя - усилва стремежа и силата за духовен живот, а в него свободата е пълноценна.
Колкото до свещениците - има не малко достойни. Потърсете с чисто сърце, а не с предразсъдъка, натрупан от медиите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Не задържай щастието
· Съвременните Темиди
· Цената на свободата
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Четвъртък
7
Ноември 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Наистина ли си отива лятото...
Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът...
Речта на Стефан Стамболов след Берлинския конгрес
„Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла...
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко....
Виктор Юго: "Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани."
"Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните." "Бог е създал водата, а човекът създал...
Защо розовото е за момиченца, а синьото - за момченца?
"Розовото е за момичета, а синьото - за момчета", винаги това са ни казвали. Но отразяват ли тези полови...
Да си представиш
Да си представиш рай че няма - опитай, лесно е. Че няма ад под нас, над нас - единствено небе. Да...
Уличният музикант - саундтракът на града
Студена утрин. В града работният ден тъкмо започва. Сънлива и малко сърдита на света, и аз, като много...
Сняг
И пак потъвам в тишината на малкия сънуващ град. Снежинките край мен се мятат, затрупват моя...
Август - с поезията на Борис Христов
С прах в душата и прах по нозете, с непоносимото слънце на рамото аз съм тръгнал да стигна морето, но...
Коледното послание на Джон Ленън
На 8 декември 1980 г. пред дома си е застрелян Джон Ленън. Новината обикаля настръхналия от омраза свят...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Жените, променили историята - II
Коко Шанел (1883-1971) Дъщеря на перачка и продавач, Коко трябва да работи като певица в клуб и да изработва...
Кукерите - силата да прогоним злите сили
Кукерите се появяват в различно време в различните краища на България. В Банско идват на Нова година,...
Дежавю – тайнственият феномен I
Едва ли е необходимо да обясняваме надълго и нашироко, какво е дежавю. По правило то ни застига в съвсем...
Опитът е жесток учител...
Опитът е жесток учител. Първо те вика на изпит, после преподава урока....
Голата душа
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи. - Какво да...
На тази дата: Човекът стъпва на Луната
„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.” 20 юли 1969 г. - това е датата, която остава...
Загадката Яна Язова
"И търсим се до днес от векове сами... Но колко яко ме притискаш в тоя мрак! Че чувстваш се мой заслон,...
Вижте тези невероятни рисунки на пясъка
Всяко дете обича да си рисува на плажа. Пясъкът е идеалното платно - заглаждаш с ръка и можеш да започнеш...
Пътят към Сантяго
Известният Ел Камино – Пътят до Сантяго де Компостела в Северна Испания привлича от векове хиляди поклонници,...
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо. Просто продължи нататък. Бъди свободен....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook