Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.

Вторият ден започва с огромно предизвикателство – закуската. Свикнали сме у дома да закусваме филийки, палачинки, някой път солен кекс, добруджанки. Но сега се сещам, че всички те са със сирене, яйца, кашкавал, да не говорим за пушените филенца на мъжа ми. Бързо спретвам мини банички за тях, а за мен? Бърз преглед из шкафовете ме подсещат за овесените ядки, които никой не яде, освен когато слагам в кексове и в сладки. Малко от тях, запарени с вода, прибавям няколко лешника, слънчогледови семки и сусам, малко от мед с орехи на малката Бояна и закуската е скалъпена.

Закуската - скромна, но питателна

Над кафето ме нападат други мрачни мисли: Добре де, но от какво се отказвам все пак? Я да сверим – месото, каймата – това ясно. Колбаси и месни произведения и без това не ям, с грандиозното изключение на домашните кюфтенца с лучец, чушка, магданоз, сочни...отплесвам се. Ами яйца? Ами мляко, сирене, кашкавал? Ами маслото, маргарин не купувам, с какво ще намажа филийка за закуска?! Ами всички онези полезни витамини, минерали, които съдържат? Ясно е, че трябва да се набавят другаде.


С какви пресни зеленчуци разполагаме - броколи, карфиол, цвекло, моркови, зеле, праз, ряпа, пащърнак, целина, тиквата я слагаме и нея тук, гъби, много добре. Плодовете – ябълки, круши и някои несезонни – банани, цитруси. Ядки, сурови, задължително. Зърнени – тук има много – овесени и други ядки, булгур, лимец, спелта, киноа, елда. Сушени плодове също. Хляб и други тестени, стига да няма яйца и масло, сирене...с усилие мислено се прощавам с баницата, докато гледам как малките унищожават техните мини банички.

В бойна редица

Явно ме чака пазаруване, защото наличните продукти и храни не отговарят на моите нови нужди от протеини и белтъчини. В магазина, голяма хранителна верига, ( мислено си отбелязвам да пообиколя и малките магазинчета за био храни, за съжаление, в кварталното магазинче няма особено разнообразие ) се срещам с нови трудности – щанда с диетични храни. Оказва се, че почти всички мюслита, които не са ядки в чист вид, са с много изкуствени добавки – колкото по- хрупкави и атрактивни, толкова повече. Щандът за диабетици е още по- трагичен – почти няма диабетична храна без химия. Колко несправедливо е това за хората с диабет, просто не ми се мисли, те как пазаруват. Взимам прости овесени ядки, до тук добре, взимам стафиди и червени боровинки, натрошено ленено семе ( непременно взимайте такова, защото цялата ленена семка излиза във вида, в който влиза – цяла ). Всичко това ми струва около 10- 12 лв. Малко множко ми се струват, но ми хрумва идеята, че това е вид инвестиция – лененото семе идеално допълва салатите, а останалите неща влизат в състава на сладкиши и домашни бисквити. Наредих си всичко в херметически буркани, защото хранителните молци много обичат подобни суровини. Овесените ядки, ленено семе и сусам, млени орехи и лешници, стафиди и червени боровинки, мед - строени в бойна редица, верни защитници на закуската ми оттук нататък.

Един съвет – винаги четете етикетите на купешките храни, когато постите. В повечето от тях има или яйчен меланж, или сухо мляко. Дори пастата може да съдържа яйца.

Неочаквано вкусна импровизация за обяд

За обяд спретвам нещо много импровизирано, защото след продължителния пазар не остана време за готвене. Тиквички на ленти задуших в малко зехтин, нарязах ги. През това време нарязах и хляб на дълги ленти. В зехтина сложих малко чесън на прах, изключих котлона и изсипах хлебните ленти. Нарязаните тиквички посипах със сусам и ленено семе, капнах една идея лимон и поднесох на домочадието. Успехът беше несигурен, добре, че имаше супа от вчера. Получих заявка за довечера за "истинска" храна.
Но една читателка ме подсети, че когато готвя с месо, просто трябва да правя гарнитурата отделно, тя ще си е за мен, за другите – месото. Така не се налага да готвя отделно, а просто разделно. Явно вечерята също е мисия възможна.

За довечера съм подготвила пилешки хапки с тайната ми марината, а за гарнитура – задушени картофи, моркови и гъби. Мисля, че домочадието ще е доволно.

Докато бях в магазина, не спирах да се самонаблюдавам, как бих реагирала на месните и млечните храни. Не усетих никакви тръпки от изкушение, но се подготвям за довечера, когато ми замирише на пилешко в тайна марината…

Забележка – Извинявам се предварително за качеството на снимките, които споделям – те са от телефон и понякога не подлежат на обработка. Но кой е казал, че ежедневието ни има нужда от постоянно „разкрасяване”.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук