Ф. С. Фитцджералд - Избрани мисли и цитати

"Той се усмихна с разбиране — дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки, излъчващи безкрайно успокоение, които можете да срещнете четири или пет пъти в живота си. За миг тя бе обърната — или изглеждаше обърната — към целия вечен свят, а сетне се спираше върху вас с едно непреодолимо предубеждение във ваша полза. Разбираше ви точно толкова, колкото искахте да бъдете разбран, вярваше във вас така, както сам бихте искали да вярвате в себе си, и ви уверяваше, че получава от вас точно онова впечатление, което, в най-добрата си форма, вие се надявате да създадете.


Авторът на тези проницателни редове е Франсис Скот Фитцджералд (24 септември 1896 г. - 21 декември 1940 г.) - писателят, олицетворение на американската мечта и на това, колко трудно е да се живее с нея.


"На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием."

"Много хора са склонни да преувеличават отношението на другите към себе си – кой знае защо им се струва, че те предизвикват у всекиго сложна гама от симпатия и антипатия."

"Най-страшният пазач стои пред вратата, зад която няма нищо. Може би защото празнотата е твърде срамна и трябва да бъде ревниво скривана."

"Мъжете се превръщат в смес от чаровните маниери на жените, които са познавали."

"Когато някой е груб с теб, той не търси конфликт с теб, а с човека, когото преди теб е срещнал."

"Kогато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми. "Почувстваш ли желание да критикуваш някого - ми рече той - просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.""

"Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан."

"Или ти мислиш, или другите ще го правят вместо теб, ще взимат от силата ти, ще променят вродените ти вкусове, ще те цивилизоват и стерилизират."

"Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш."

"Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил."

"Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скaтава в бленуващото си сърце."

"По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци от време, които в момента изглеждат само свръзка между минали и бъдещи радости, а се оказва, че всъщност те са самата радост."

"Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер."

Превод на "Великият Гетсби": Нели Доспевска