Търсете своите хора

Те са като звездите, ако не вдигнеш глава, няма да ги видиш. А когато погледът ти потъне в звездното мляко, разбираш, че са безчет. Търсете своите хора. Тях също ги боли и ги е страх. Те също имат черни дни, грешки и провали, но са готови да минат през страха. Те влияят на живота и му задават темпо. В някои неща са много добри, в други – не толкова. Те не завиждат и не се оплакват. Те посрещат с благодарност подаръците на съдбата и си отдават дължимото за това, че късметът им се е усмихнал.



Тези, които няма да крият злобата и сълзите си зад лицемерна усмивка. Те казват това, което мислят – дори понякога да е неприятно или да улучва право в сърцето. Затова пък е честно. Не със злоба, а от любов. Търсете тези, които се радват искрено, смеят се гръмко и свободно, мелодично и заразно. Търсете тези, които не крият и не се срамуват от радостта си.



Търсете тези, които си струва да обичате и които заслужават вашата любов. Тези, с които съединявате две езера и получавате море. Търсете тези, които преливат от живот. Търсете ги шумни и сочни, с трапчинки и с бръчици от много смях. Търсете ги в парковете и на сцените, търсете ги тъжни или весели, малки и големи. Те са запазили детето у себе си и преминават през живота с вяра в доброто. Те виждат всичко – и черното, и бялото, но живеят заради жълтото, червеното, небесносиньото…