Интервю: Виртуална седянка с Роси

Ако четеш Хера.бг значи малко познаваш Роси. Казвам малко, защото това, което ни представя тук е само част от нейните „суперуомън” възможности. (през 2011 година Роси бе част от екипа на Hera.bg)

Интервюто взех задочно, т.е изпратих й въпроси, на които получих отговори. Публикацията му малко се забави. Но в живота няма случайности и аз се срещнах с Роси преди то да види бял свят. И сега всички заинтересовани ще трябва да прочетат нещо повече от нейните отговори. Ще пропусна доста съществени неща и ще ви „спусна направо” на реалната ми среща с нея: Награждаването на БГ Сайт 2010.

Роси ни чака пред „Модерен театър” в София, очаквам да е с нещо лилаво, защото знам, че това е любим нейн цвят. Не ме разочарова, а направо очарова с лилави боти (боже, прекрасни са), аз съм си такава целуваща (сигурно много хора се дразнят) и веднага я разцелувам, мисля че тя неочаква това и е леко стъписана. Казвам, че ще запаля цигара – тя пък очаквала от мен това – прозрачност ви казвам (И да, аз съм пушач. Знам, че не е здравословно:))

Какво се случи на Бг Сайт вече знаете. А и там Роси си хортуваше с Искра. Аз си говорих с разни стари познати (е признавам, че беше така, защото знаех, че Роси ще остане с нас след това).

Къде ще идем Роси? Роси ме стъписа с информацията, че предварително е проверила какви заведения има наоколо, предпазливо ми съобщава, че тя не е техен клиент. Никъде няма места (за радост, която по-късно ще разбера, с оглед приятния ресторант). Събираме се по-голяма компания и се озоваваме в турски ресторант.

Малки дискусии, поръчки, аз се опитвам да крия: любопитството си, емоцията от цялата вечер, компанията, награждаването и Роси (много ясно).

Бога ми, какво си говорех с Роси, ами не помня (съжалявам Роси, емоционална амнезия). Изказвам предположение, че духащата вентилация е издухала спомените ми. Колко хора се притесняват за вас, когато вентилацията духа, а вие сте болен? Аз знам: Роси + няколко други.

Роси е странна. Да. Защото да бъдеш загрижен, да си внимателен, да бъдеш себе си, без да смачкаш другия със своите знания (а ние знаем, че Роси има сериозни такива), си е чиста проба странност. Днес, ако знаеш малко над средното, слагаш човека в ъгъла на ринга и бой, бой, бой със знания – докато нахраниш човешкото си его, колко си „голяма работа” и какви са „малки работи” другите. Но Роси не е такава, тя слуша. Не, тя чува твоята струна и ти отговаря в същата тоналност. И ако си мислиш - „е това е форма на нагаждане”, ами не, това се нарича човечност. Чета й в момента отговорите. Да, Роси е притеснителна. Роси нямаш причина поради която, да се притесняваш.

Бърборим си нещо и за момент с Роси се държим за ръце (върху турски възглавнички), Роси е силно обичаща и искаща да даде себе си. Рядкост е. Роси има много красиво чувство за хумор.

Тръгваме към някакъв клуб, но се оказва „Че няма никакъв шанс да влезнем в него”. Карай. С Роси се разделяме, а тя ни казва: „сложила съм бомба в колата”. Ха-ха-ха, не, не. Казва, че е сложила подарък в колата, но можеше да е бомба.

Казвам ви, рядкост са такива Човеци. Роси ни бе сложила бурканче с кьопоолу - същото по което, пускахме лиги в нейната статия тук в Хера.бг. Ама с етикет от ръчна хартия, която тя е направила. С някакви миризмички в самата хартия (дори запушеното ми носле може да ги долови). Колко хора ви подаряват нещо, което са приготвили сами? Аз знам: Роси + няколко други.


- Мотото на Hera.bg е „Това съм Аз”. Можеш ли да опишеш с 6 думи коя е Росица?
- Емоционална, креативна, енергична, притеснителна, експериментатор, шарена (напоследък най-вече лилава). Кажи му на един филолог да бъде кратък – и гледай как се мъчи :)

- Роси, ти списваш два блога, разкажи ни какво ще намерят в тях читателите?
- Единият блог – www.unicusbulgaria.blogspot.com, се роди като допълнение към сайта ми www.unicusbulgaria.com, който е за подаръци и различни уникални творения. Но като всяко дете и той тръгна по свой собствен път и разви различни „таланти”. Сега е мястото, в което показвам всичко онова, което правя с ръцете си – ангели, декорации за дома, колиета, ръчно ляти свещи с цветя, глинените копчета... Последната ми страст е ръчната хартия и всичко, което може да се направи от нея – визитки, етикети, картички, обеци, купи. Другият блог – www.rosynant.blogspot.com, е за другите ми хобита – писането и фотографията.

- Какво ти трябва, за да бъдеш щастлива?
- Спокойствие и неспокойствие. Любими хора и някои не толкова любими. Път, кола, бензин, хубава музика, море....

- Защо Роси прави ангели?
- Ангелите са любимата ми форма на живот. Започнах да ги правя първо от картон, после от креп хартия, сега ги изработвам от ръчна хартия с цветя и семена. Правила съм и от плат, от макарони, от глина. Ангелът хранител е много личен подарък. Обикновено ги изработвам, съобразени с някакви черти от външността или характера на човека, за когото са (ако го познавам). И съм сигурна, че щом е зареден с положителни емоции и е специално за този човек, той наистина ще го пази.

- Как намираш време и ентусиазъм да съвместяваш толкова много неща: работиш, пишеш, снимаш, изработваш ръчни неща, списваш блогове, готвиш вкусотийки?
- Гледам си в краката, като ходя по улиците. Хората изпускат какво ли не – понякога и ентусиазъм. Като си намеря – мой си е :) Шегувам се. За всичко си има време – за сериозната работа, за чистенето на дома, за канелените сладки, за малкото, уютното магазинче, за което мечтая... Въпрос на организация и вътрешно усещане. Ако днес ме е вдъхновила интересната пукнатина в асфалта – значи е време за фотоблога. Ако ме сърбят ръцете – изваждам сушените цветя, ситото и превръщам сметките за парно в обеци, например :)

- Знам, че си започнала сватбен дневник в блога си. Защо реши да го направиш?
Една приятелка си пожела да порасне достатъчно, за да не може да мине под венчило. Аз пък съм само 163 см, няма за кога да раста, затова догодина юни месец смятам да мина под венчилото :) Започнах дневника, защото смятам за моята сватба сама да приготвя много неща – поканите, украсата в ресторанта, букета, кошничките, табелките за маса и разни други хрумки. Искам да покажа как сватбата може да се случи като не се пилеят излишни пари, но да е много красива и с личен почерк. За да могат и други хора да се възползват от идеите, реших да ги споделям в текстове и снимки.


- Роси, ако можеш да влезнеш в машина на времето, накъде ще пътуваш – към миналото или към бъдещето?
- Хм, интересно...Бъдещето така или иначе ме очаква. Да проявявам ненавременно любопитство към него някак не ми се струва редно и интересно. Може би към миналото – в ретро София, когато автомобилите са били рядкост, а дамите са се разхождали спокойно по средата на улицата с дантелени чадърчета и дълги, елегантни рокли. Или в някои моменти от моето детство, за да срещна отново скъпи за мен хора, или да поправя някои ситуации.

- Ако Роси си има двор, какво ще има в него?
- Роси си прави мини двор на терасата, където през пролетта сади магданоз, риган, босилек, мента, копър, дори тикви и кратунки. В родния ми град имаме огрооомен двор, в който има всичко – от кокошки и дърва за зимата, до лозе божури и лехи с домати и зелена салата. А когато имам своя малка къщичка с дворче, в него със сигурност ще има много плодове, зеленчуци, соларни лампи и градинска люлка за спокойни вечери, в компанията на звезди, щурци и чаша вино.

- Каква според теб трябва да бъде жената днес?
- Изобретателна. За да съчетава всички роли, в които трябва да влиза в ежедневието си, да намира време за всичко и да прави хората около себе си доволни и щастливи. Себе си също!

- Роси предложи нещо от твоя блог.
- Нека да е „Как да си направим роза от сатен”.

- Би ли пожелала нещо на читателите на Hera.bg
- Да бъдат себе си, защото такива, каквито са, с всичките си хубави качества и недостатъци, са уникални.

интервюто е направено през 2011 година