Етно – в дрехите, бижутата и веселбата

Думата етнос идва от гръцки език и означава народ, народност, племе. Етническите белези са всички онези черти и особености, които характеризират същността на народа и заради това той е уникален. Днес етно елементите са символ на принадлежност, представят някаква част от историята и разказват много за миналото на хората.

При дрехите най-често срещаните етно мотиви са шевиците. Българската шевица е получила световна известност и признание във времето. Възглавниците, покривките и покривалата за легла често са били „изрисувани” с конци в ярки цветове. С изящните бодове са обтъкавани ръбовете на роклите, ръкавите на блузите, дори и бельото на българката от миналото. Най-характерен е кръстатият бод, а най-често използваният цвят е червеният. В българската символика това е цветът на здравето, любовта и плодовитостта. Цветовите символики и предпочитания обаче са различни в различните народи. Ако у нас червеното е цветът на кръвта и страстта, то в Япония символизира добросърдечността и смиреността на жената.

Етно мотивите често са актуална модна тенденция. Използват се предимно в дрехи от летни модни линии, заедно с естествени материи – лен, памук и коноп. Тази комбинация създава усещане за лекота и естественост. Сякаш човек се завръща към корените си, където всичко е било по-истинско.

Освен дрехите етно излъчването засилено присъства и в бижутата. Ефектът се постига като с материали, често използвани в бита на определен народ, или растения, характерни за определена географска ширина. Характерен материал за бижутата от Южна Америка например е ядката тагуа или т. нар. растителна слонова кост. Това е диворастяща палма, с живот около 40 години. Плодовете й са твърди, бодливи сфери, с тегло около 10 кг. За направата на бижута се използват семената на тези плодове. След забраната за добив и търговия със слонова кост, тагуа се превръща в неин неоспорим заместител. Българските етно бижута често са от ковани метали и кожа. Ковачеството е бил занаят, доста разпространен в миналото по нашите земи, а животновъдството и до сега е един от основните поминъци. Българката се е кичила с колани със сребърни пафти, тежки пръстени и обеци.

Какво може да покаже по-добре същността на един народ от начина, по който той се весели? Музиката, танците, приказките, начините за отбелязване на различни празници откриват веселата страна на хората, способността им да се забавляват и да споделят щастието си. В календара на българите има много поводи за празнуване. Ние отбелязваме големи национални празници, тачим паметта на светци, честваме рождените и именните си дни и различни годишнини, не забравяме и други големи и не толкова големи религиозни (независимо дали християнски или други) и традиционни поводи. А във веселбата се раздаваме изцяло. На едно от първите места поставяме трапезата, следвана от игрите и песните. Никой празник не минава без специално омесена пита, червено вино, хоро или друг вид танц. И досега народната фолклорна музика е предпочитана за големи тържества като сватби, кръщенета и юбилеи. Ръченицата и хората пък са неизменна част от красиви ритуали.

Макар претворени по различен начин и смесени със съвременни визии, всяко използване на етно елементите в дрехите, бижутата или веселбата е начин да се поддържа жива народната памет.