Защо сме тъжни, когато вали?
 Изпрати
Когато навън вали, често ни обхваща меланхолично настроение, действията ни стават по-бавни, а свиването под завивката се превръща в логичното им продължение. Уж е само промяна във времето, а ни действа толкова силно и на емоционално ниво. Всъщност зад прозрачните капки дъждовна вода се крият много повече причини за меланхолията от едно обикновено намокряне. Заради изливащия се навън дъжд, сме принудени да стоим на закрито, което може съвсем да обърка плановете ни. Затворените пространства като цяло действат потискащо, особено когато стоенето в тях не е личен избор, а наложен такъв. Природата никак не се съобразява с нашите желания и ангажименти. И по-добре. Разговорите за времето завършват най-често с мъдрата фраза – „Природата си знае работата”.
Рязката промяна на времето е свързана с промяна на атмосферното налягане. Преди дъжд то рязко се понижава. Колкото по-голяма е амплитудата, толкова по-осезаемо се отразява тя както на човека, така и на животните. Малко преди да завали птиците престават да пеят, а мухите започват да хапят ожесточено. При понижаване на налягането дори рибата в язовирите се укротява и се скрива. Въздействието на налягането се изразява в натиск от горните атмосферни пластове върху земната повърхност. При хората това се отразява върху настроението буквално по същия начин – чувстваме се потиснати. Чудим се защо е тази промяна, тъй като видими причини липсват. Но макар и невидимо, атмосферното налягане оказва своето въздействие.
В каква степен ще бъде усетено зависи от общата чувствителност на човек. Тези, които имат способността предварително са усетят приближаващата промяна във времето, са нарични „хора-барометри”. В повечето случаи симптомите са чисто биологични – болки в ставите при страдащите от ревматизъм, засилено кихане при страдащите от сенна хрема, задух при астматиците, и др. В тези предчувствия обаче няма нищо паранормално. Дори да му се иска на някого да си припише свръхвъзможности като е предсказал идващия дъжд, защото коляното му се е „обадило”, срещу твърденията му се изправят елементарните физични закони. Понижаването на атмосферното налягане преди валежи води до разширяване на въздуха и течностите. Тези два елемента присъстват и в ставите, и в други кухини от човешкото тяло. Разширяването пък неизменно е свързано с болка. Тези „гадателски” прояви дори си имат име –метеопатии. А промените в човешкото тяло, свързани с метеорологията, се изучават от специализиран дял на медицината – биометеорология. И така болката, която изпитваме в ставите и други части на тялото си, е другият фактор, който ни прави тъжни по време на дъжд.
Дъждовните капки се асоциират със сълзи. Затова присъстват толкова често във филмовите мелодрами. Едва ли има романтична продукция без тъжна девойка, застанала до прозореца, върху който бавно се плъзгат капки. Тази асоциация често се използва и в поезията, прозата, музиката и изобразителното изкуство. Сълзи има при всички неприятни събития в човешкия живот. И когато вали, тази хладна тръпка сякаш ни полазва и ни навежда на сериозни размисли с горчив привкус.
Когато погледът ни стигне по-далеч от стичащите се по стъклото капки пък, се натъква на кал по улиците и струпана мръсотия около шахтите. Пред тази неприятната гледка разпилените хартии от преди това може да ни се сторят дори очарователни. Газенето в кал може да е атрактивно по време на планински преход, но в градски условия е трагикомедия. Запушените шахти за отводняване по улиците се превръщат във все по-масов проблем, причиняващи все по-сериозни последствия. Гръмотевиците и светкавиците пък често ни карат да подскачаме от страх. Увисналите надолу листа и клони и сгушените под стрехите мокри врабчета и гълъби също могат да натъжат по-чувствителните личности.
В тези си аспекти дъждът е доста далеч от визията за измиващ и пречистващ, (въпреки че може да действа и така) и по-близо до носещ сладка нега. И все пак „тра-ла-ла-ла ли, нека да вали”!
|
Виж още статии за: Любопитно ·
Коментари
2010-10-05 #2  Цвети за мен най-хубавото на дъжда е :
1. одеалце-книжка-горещ шоколад
2. одеалце-любимият-филмче
друго - не, благодаря 
е, къпането в някой летен дъжд също не е за изпускане, но май говорим за есенните дъждове  ))
2010-10-05 #1  Инна Георгиева Най-често обичам да вали. Свързвам го с възможност да останеш със себе си. Разбира се само ако се случи в неработно време.
Виж още статии за: Любопитно ·
|
|
|
Петък 17 Юли 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Поемане на дъх
Ние по инерция
търсим чистия полъх отвън,
а неговия извор
е вътре в душите ни.
Не задържай въздуха
в...
 Принцеса Даяна - една принцеса на народа в снимки и факти
"Принцеса Даяна" - така е позната и няма нужда да се казва принцеса е на коя монархия е, кой е нейният...
 Есенна вечер - с поезията на Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а...
 Известни жени художнички в ателиетата им
Казват, че няма достатъчно известни жени художнички. Че жените не притежават дарба в изобразителното...
   Амстердам - II
Казват, че ако не си бил в coffee shop и не си минал през квартала на Червените фенери, все едно не си...
1 За Торбалан, чудовищата и децата
От официалната страница на Недялко Йорданов във Фейсбук:
"Когато внучката ми Тамарка беше малка, баща...
  Круизите - почивка в "плаващия град"
Круизните пътувания набират все по-голяма популярност по цял свят. Все повече хора решават да прекарат...
  Забавно предложение за брак
Мъжете могат да бъдат много изобретателни, щом пожелаят.
Такъв е случая и с Isaak Lamb, който кани приятелката...
 Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес....
 Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш....
1 Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
 Коледни пости - Ден 4: Можем ли да постим в офиса?
Днес е понеделник – най- омразният ден от седмицата, като гледам сънените ми деца и хората по спирките,...
|