Из малка част от Югозападна България - II
 Изпрати
На 7 км от Мелник въздига снага Роженският манастир. Неговата черква – „Свето Рождество Богородично” – дава името на село Рожен. На около 200м преди манастира, вляво, до църквата „Свети Свети Кирил и Методий” се намира гробницата на Яне Сандански. Построен през 13 век, днес Роженският манастирът не е действащ. Вдясно от входа му има малък магазин за сувенири, обслужван от млади свещеници. Може да направите снимки навсякъде. За нас бе интересно да „запечатаме” невероятно дългата маса, на която са се хранили някога монасите. В черквата на манастира се съхранява чудотворната икона „Света Богородица Портаитиса”. Храмовият празник е на 8 септември, Малка Богородица. Твърди се, че, преспиш ли на 7-ми срещу 8-ми септември в пределите на храма, ще намериш изцеление за болежките си. Има печат за туристическите книжки. За наша изненада, въпреки неспирния дъжд, успяхме да се насладим на гледката към Беласица и Рила, и – учудващо, независимо от доста хладното и мокро време, далеч не бяхме единствените посетители на храма. От миряни, с които се разговорихме разбрахме, че националният Роженски събор през последните години не се провежда регулярно. През 2011г, примерно, е проведен край Смолян (?!), а през 2009г, поради финансови причини” (?!) е „изместен” от Копривщенския събор.

На около 34 км от Рожен отстои Петрич. От градчето си купихме каска за мотор и хапнахме сладолед и сладкиши. Оттук до местността Рупите километрите са 8, които обаче ни се сториха поне 15. Липсват така необходимите указателни табели, което е необяснимо – тъй като повечето хора идват тук именно, за да отдадат почит на баба Ванга и нейния храм. Въпросният храм, както е добре известно на мнозина, е построен на това място, в подножието на заспалия вулкан Кожух, по заръка на леля/баба Ванга (с дълбока почит и обич гадателката и до ден днешен бива наричана така), като е изографисан от проф. Светлин Русев. Има печат за книжките. Може да запалите свещичка, да се разходите необезпокоявано из широкия двор на обителта, да видите любимите на пророчицата токачки, да си налеете вода от чешмичката. Без да изпадам в детайли, ще споделя лично преживяване отпреди 5 години, когато за пръв път със семейството ми посетихме местността Рупите и храма на леля Ванга. Беше 02.01.2007г. Новогодишната нощ изкарахме в Мелник. Не зная как именно, но на 01-ви януари се „сдобих” с ечемик в окото. Знаете, усещането е меко казано неприятно. Подтикната от неизвестна причина, реших да измия очите си с горещата вода, която извира на няколко места в двора на храма в Рупите. Резултатът бе изумителен: до вечерта от ечемика ми нямаше и следа.
Извън огражденията на храма, от другата страна на пътя, се намира малък басейн (с „женско” и с „мъжко” отделение). Заради лековитата вода тук идват хора от цяла България, със различен социален статус. Всички те излизат от „басейна” с мокри коси, усмихнати и с поне две шишета с вода в ръцете.
От Рупите до последната ни дестинация, Самуиловата крепост, разстоянието е 29 км. За съжаление, доколкото знам, Самуиловата крепост не е предпочитана туристическа дестинация от училищните ръководства. Историята, свързана с това паметно място, е следната. През 1014г в околностите на крепостта се е водила разгромителната за нас Беласишката битка между войските на Цар Самуил и тези на византийския император Василий II. В резултат са пленени и ослепени 14 000 войници, като на всеки 100 войника е оставян по един с едно око за водач. Два дни след като вижда какво се е случило с българската войска, цар Самуил умира. Най-общо казано, местността „Самуилова крепост” е прекрасно място за разходка и/ли пикник. Пълноводната, чиста река Струмешница ни посрещна още от входа на парка. Най-интересният „обект” от крепостта като цяло е паметникът на Цар Самуил. Неизвестно защо в целия парк липсват информационни табели и/ли мемориални плочи. Какво е това място, кои са хората, изобразени чрез скулпторните композиции, кой, в крайна сметка, е цар Самуил и какво е значението на крепостта му... – ако предварително не знаеш, няма как и откъде да разбереш.
На около 7 км от крепостта се намира ГКПП „Златарево”, свързващ страната ни с Македония. Когато попитах за печат, се отзова единият от пазачите на Самуиловата крепост. Човекът попита дали ще ни е удобно на тръгване да го закараме до родното му село, на около 6 км в посока към Петрич. Именно този „охранител” е последният ми спомен от това наше майско пътуване из Югозападна България. Ако не се лъжа, името му бе Атанас. Ръцете му бяха възлести и отрудени. За тези има-няма 6 км се разговорихме и той ни разказа, че се очаква супсидия, „държавни пари”, чрез които Самуиловата крепост ще се обнови и модернизира – ще бъде осветена, ремонтирана – където се налага, оборудвана с информационни табели и повече беседки и пейки за отмора на посетителите.
И тъй като най-важен се оказва пътят към целта, а не самата цел, и този път се убедихме, че местата, през и покрай които минавахме, както и хората, с които имахме шанса да разговаряме заслужават отделен пътепис или поне подобаващо внимание.
И това пътуване, подобно на всяко друго, ни демонстрира безспорната истина, че България не се „състои” в София, че обликът на столицата не подсказва много от случващото се в родината ни. Многоликият, разнородно обагрен, нелек бит на хората от югозападна България ни смири с простотата и непринудеността си. Несъмнено мнозина са посещавали този кът на България. Емоциите, преживяванията и част от снимките ни обаче са различни и именно те са, които превръщат разказите за едно и също място в интересни и уникални. Никога няма да престана да се възхищавам на природните дадености на страната ни. Пожелавам всекиму щастието, насладата и гордостта от преоткриването на България.
В това приключение участваха: уникалната българска природа, Яна, Божидара, Борис и Десислава, семейният автомобил, около 170.00 лв и почти неспирният майски дъжд. |
Виж още статии за: Пътешествия ·
Виж още статии за: Пътешествия ·
|
|
Събота 1 Април 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Човекът - краткосрочен заем на живота
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец;...
  Мрачната история на вилицата
Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният...
  Мечти и издръжливост
Едно е да имаш мечта и да се понесеш на крилете на първоначалния ентусиазъм от нея, а съвсем друго е...
 Великият Стенли Кубрик като фотограф
Преди да стане режисьор и да се занимава изобщо с кино Стенли Кубрик ("Портокал с часовников механизъм",...
 Ти ли си това?
Замъкът е празен.
И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв.
Дяволът танцува.
В своята наслада. Да...
 Ако не можеш да имаш най-доброто, направи най-доброто от това, което имаш.
Ако не можеш да имаш най-доброто, направи най-доброто от това, което имаш....
 Сбъднатата мечта на едно малко момиченце - кът за...четене
Всяко дете с развинтена фантазия иска магическа стая. Пиратите мечтаят за кораби и мачти, магьосниците...
  Кръгли и здравословни – баодинг топки
Сигурно ви се е случвало, в магазините за сувенири, да се заглеждате в 2 малки топки, нарисувани най-често...
 Да посрещнем есента в дома си
Няма начин вече да не ви е налегнала носталгия по лятото. Каквото и да си говорим, с всеки изминал ден...
  Въведение Богородично
На 21 ноември православните християни честват Въведение Богородично, а църквата е обявила този ден за...
  Критичните три
В детските приказки почти всички неща са по три – тримата братя, трите пътя, трите прасенца, трите самовилски...
 Уикенд извън града - време за активен туризъм
Около мен е пълно с хора, които практикуват уикенд туризъм. Какво значи това ли? Значи, че почти всяка...
 Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот....
 Изследване на български марки масло показа тревожни резултати
Въпреки че кравето масло е много лесен за произвеждане млечен продукт, изследване на "Активни потребители"...
 В нюйоркски ресторант главните готвачи са...баби
Ресторантът "Enoteca Maria" в Стейтън айлънд, Ню Йорк е известен с това, че за вкусните ястия се грижат...
  2011 – годината на Заека
Според легендата, Буда извикал на върха на свещената планина всички животни, за да сподели с тях посрещането...
 Български хайдутки, възпяти в народните ни песни
Всички сме чували за Райна Княгиня, която развява знамето на Априлското въстание. Тя е била учителка...
 "Добър ден, тъга"
„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва....
 Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - I
Виргиния Казарина е щастлив човек. Тя е сбъднала детската си мечта и е станала балерина. Танцува от 5...
  1 ноември: Ден на народните будители
Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и учи се на своя език.
1 ноември е честван като Ден...
 „Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или...
  Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“
Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога.
Томас Харди е английски автор,...
|