Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.


До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната. Не ми прави впечатление, освен на хората около мен, които не спират да ми задават провокативни въпроси от сорта: „Защо пиеш бира, като постиш?”. Срещнах и коментар, защо съм гледала филм, беше една събота, след като трябва да се пречиствам духовно и не било правилно...
Трети пък защо съм постила, а не съм се изповядала и причестила преди това, защо не ходя на църква и не се моля.

Не знам какво се очаква от постите, явно всеки влага различно нещо в цялата идея. Може би като свърши поста ще се опитам да обмисля всичко, което се или не се случи за тези 40 дни и дали оправдах очакванията си и тези на другите за постите и духовните промени, които евентуално се случват.

Смятам преди всичко, че, за да решиш да постиш винаги трябва да има лична причина, а не „защото е редно” или „е по канон”. Това автоматично те отървава от задълженията да изпълниш религиозните очаквания, с които постът е натоварен. Човек използва това време да се отърве от страстите и да се пречисти от тяхната обсебваща сила. За някой – това е свинската пържола, за друг – яденето без мярка, лакомията. За някои постите може да е повод да се откаже от алкохола или цигарите, да се помири със себе си. Някои, съвсем по правилата, се опитват да се докоснат до Бог и да се настроят на една честота по- близо до Божественото. Други се интересуват, дали ще свалят някой килограм. Може би със всеки следващ пост, става по- ясно кои са личните каузи и дали това е начинът да се пребориш със себе си заради тях.

Може би аз не съм готова да стигна до пълната цел на поста.


Може би има много фактори, които ме отклоняват и ги чувствам като свое задължение повече от себесъзерцанието и медитацията над шепа орехи на ден. Да съм майка на малко дете е преживяване, което без малко ме оставя без дъх. И да ми се иска не мога да се откъсна духом от него и да се насоча взор само към моята душа. Другото дете иска социализация, има среда, която още не може да овладее само. Нима можеш да спреш радиото с най новите хитове, на които дъщеря ти обожава да танцува, да отклониш покана за рожден ден или бебешко коледно парти? Да кажеш може би: "Съжалявам, но постът не ми позволява".

Това е поза. Това е позата на духовното превъзходство, на суетата на душата.


Или да прехвърлиш някому другиму тези отговорности, за да можеш да се откъснеш и да разсъждаваш върху духовните промени в себе си, да ги наблюдаваш как се случват и това да е преди всичко останало.

Аз не мога. Това няма да успея да сторя.


И затова си мисля, че пълната идея на поста е много трудна за реализация. Което го прави и истинско изпитание. И може би с тези пости няма да успея. За да имаш всички предпоставки, трябва да можеш да се усамотиш. Трябва да има повече тишина и спокойствие, да владееш обстановката. Неслучайно дори и в Библията се казва „в пост и усамотение” и светите хора ходят в пустинята или в пещера, стоят на стълб или отиват в гората. Отдалечаваш се от света и съблазните му. От хората и големите им усти, от всичко що е суета и гордост.

Усамотението е първото наказание за егото, защото го лишаваш от публика и то, само на себе си, без да има какво да го храни, започва да линее и да се гърчи в самотата. Неусетно влиянието му става толкова слабо, че започваш да чуваш собствената си душа, тънкото гласче, дълго задушавано и потискано. Сега се чува и по- приказен звук едва ли може да има ( освен бебешкото гукане, може би ).

Тя ще ти разкаже откъде е тръгнала, как малка капка се е откъснала от Бога, Божественото, Вселената, Силата, Богинята майка или там в каквото вярваш. Как тя е донесла със себе си цялото Знание и то е в нея, то е в тебе. И как би ти го споделила, ако си правиш усилието да пренебрегнеш егото си и да я послушаш за малко.

Така си мисля, че трябва да се случи когато постиш. Може, разбира се, в чисто християнски план да ти се случи да пречистиш душата си от страстите на тялото, както Христос е бил чист, и да усетиш цялата радост от Рождеството му. Вероятно постът има и много по- дълбока християнска натовареност. За мен той не е част от религията, а част от разбирането, да, личното, на Вселената. Пост има и в мюсюлманствoто, в будизма – също има лишения в определен период от време с цел пречистване.

Какво очаквах аз от този пост, може би няма да разбера, защото то няма да се случи. Факт е, че се чувствам физически добре и особено лека. Факт е, че съм много по- добронамерена и търпелива със семейството си. Факт е, че се освободих от някои страсти мои лични. Факт е, че днес направих ей- такова чудно хубаво зеле на фурна.

Зелето на фурна и духовните промени може да нямат нищо общо. Може много хора да са се почувствали разочаровани, защото са очаквали друго да четат през тези мои откровени дни пред вас. Но те трябва да знаят, че и в едно просто зеле някой може да намери смисъл за себе си.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-12-17 #4
teodora
Радвам се. За мини сърмите - ммм, добре
2013-12-16 #3
Цвети
хех, тути, разсмя ме де) това с печеното зеле е защото аз всъщност МРАЗЯ зеле на фурна. Но си казах, я да видя тъз зелка тука не може ли да стане на зеле на фурна и да ми се услади. И така стана.
Другото вече е забавено. Освен арменските сармички, чакам ги аз!
2013-12-16 #2
teodora
Цвети, не знам кои са тези много хора, които са очаквали, каквото са очаквали, но аз искам да прочета точно това, за веселото кисело зеле.

Постите са най-прекрасното нещо, което човек може да даде на организма си и общата памет не случайно ги пази в календарите си (както отбелязваш )

Много ми харесва начинанието ти и ми е малко болно като чета, че се чувстваш несигурна. "Съдниците" са огледало на несигурностите в нас. Не знам постна рецепта, с която образът им изчезва.

Да си призная аз гледам на твоето начинание като "съ-преживяване" и супер интересен експеримент. Не търся и не очаквам усамотение по време на пости, през които всекидневно създаваш текст и показваш какво става.

Ейнц, сега се сетих за постните сърмички, арменски, които бях обещала. Виж как не спазих. Обаче това е весело, защото знам, че ти ще ми разбереш и винаги когато искам ще ти дам рецептата. Защото красивите хора са тези, които дават и не очакват в замяна.

Понеже аз често чувам неща, за които съм писала, за други не, много искам да направя ръководство за справяне с весели въпроси. Сега искам да отговоря на твоите:

„Защо пиеш бира, като постиш?” - защото иначе алкохолният тремор не се понася
защо съм гледала филм, след като трябва да се пречиствам духовно - защото искам да се мъча

Не са ми много смешни, но просто искам по някакъв начин да те насоча към същински важния акорд в случващото се (с теб, с мен, която те чета, благодаря ти!): "Факт е, че днес направих ей- такова чудно хубаво зеле на фурна. "
2013-12-15 #1
Инна Георгиева
В прекалените очаквания, често се изгаря. И в прибързаността. Противопоставянето. Не се концентрирай в това как не може и не става, концентрирай се в желанието, човешкото да се оправдаеш. В нетърпението. Единствено се иска да се самонаблюдаваш. Това, което можем да видим, е достатъчно Усамотението е и душевно състояние, а ония дето ходят в горите тилилейски имат съвсем по-възвишени идеи от нас )
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Четвъртък
21
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Излишните неща в куфара
Дойде сезонът на почивките и пак започнахме да мислим коя рокля да сложим в багажа и коя да оставим в...
"Не всички, които се скитат, са изгубени." - Дж. Р. Р. Толкин
"Пътуването е като брака. Един от начините да сгрешиш е да си мислиш, че го контролираш." - Джон Стайнбек "Пътешествието...
Hera.bg на 3 години
8 октомври 2012 :) Днес навършваме 3 години. Благодарим ви! Продължаваме!...
Коледни пости - Ден 35:
Китайски полъх в постите. Раздавам щедро дзен отношение.
След вчерашното и тазсутрешното обикаляне по магазини, базари и ровене за всякакви Коледни предложения...
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“. „Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни,...
Космически новини 2013
Често, особено в началото на всяка година, се интересуваме от предсказанията на астролозите и дори на...
Съществуват поражения, които отварят нови хоризонти
Съществуват победи, които водят до задънена улица, както и поражения, които отварят нови хоризонти....
И пристигна пъстроцветна есента....
...нещо като последната любов. Тази любов е най-силната, но идва едва когато десетки други вече са отнесли...
Дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя
В една гора имало пещера и в нея малки мечета. Край пещерата дървар сечал дърва и видял, че едно меченце...
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Нито една усмивка не е излишна
От думите можем да спестим, но нито една усмивка не е излишна...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
Защо хълцаме?
Хълцането е забавно, но най-вече когато някой около нас го прави – смешните звуци, които издава, начините,...
Как да: Ушием гоблен
Шиенето на гоблени е като рисуване с конци. Почти от нищото – една панама и разноцветни нишки, из-под...
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността. ...
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"...
Джон Ф. Кенеди: "Аз съм идеалист без илюзии"
В една програма за действие има рискове и разходи. Но те са далеч по-малки от рисковете и разходите на...
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
Спаначена крем супа
Тази супа може да има много вариации. Ако не са пости, какъвто е случаят, може да се сервира със заквасена...
Коледното послание на Джон Ленън
На 8 декември 1980 г. пред дома си е застрелян Джон Ленън. Новината обикаля настръхналия от омраза свят...
За да кацне птичето...
За да кацне птичето на рамото ти, първо трябва да махнеш клетката в главата си in....
Гневът и любовта
„Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства. Гневът често е резултат на поредица...
Амстердам
Маршрутът Варна - София - Шарлероа - Брюксел - Амстердам изминавам за някакви си 15 часа и благодарение...
"Само части от нас някога ще докоснат само части от другите"
Голямата човешка самота е толкова всепоглъщаща и страшна, толкова внезапна и обезсмисляща всичко, което...
"Виктория" на Майя Виткова е личен, откровен и красив филм
Не мога да мисля за „Виктория” като за поредния нов български филм. Няма да го сравнявам нито носталгично...
Ще ти разкажа за едно момиче
Ще ти разкажа за едно момиче. Тя, приказката, не е най-щастлива. Но вече знам – повярвай ми, така е, че...
И всичко пак е вечно
Голямото е в малките ни дни, понякога съвсем обикновени. Една тревичка, спряла отстрани, улавя думите...
Коледни пости - Ден 33:
Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина
Рибата от вчера стана много хубава. Това си беше една класическа рецепта за риба плакия, но аз не сложих...
Кралица Елизабет II на 91 години
Кралица Елизабет II от династията Уиндзор е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери...
Хамбург забрани кафето в капсули заради екологичната им вреда
Германският град Хамбург е първият в света, който забрани в институциите на федерален бюджет да се ползва...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook