Във Вечния град има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. На половин километър от всяка историческа тухла има доволно количество сергии, будки и фургончета, от които туристите могат да се сдобият с бронзова отливка на катедрали, вълчицата, Рем-чета, Ромулчета, метално колизеумче, чаши с Рим, чаши без Рим, триножници за закъсалите фотографи като нас, сладолед, картички с живия папа, картички с мъртвия папа, картички с двамата папи и още безброй артикули.
Рим се слави открай време с категорията си „индийски продавачи”. И пред Колизеума, и на Моста на ангелите, който е близо до Ватикана, са разположени цяла армия тъмнокожи мургавелковци, които продават чудеса върху чаршафи. Защо им е чаршаф ли? – като надушат униформени, хващат четирите края на парцала и хукват. Сещайте се, че ориджинал продуктите им носят звънките марки ”Прада” , „Гучи”, ”Бадедас” и „ПанасоАник”.
Обичам я тази Италия! Ако отидете - и вие ще се влюбите - бас държа! Не казвам къде го държа, за да не ми го вземете. Римската приказка продължава да се случва като на кино лента, независимо – имала ли съм аз време да се окопитя (в смисъл да разбера, че ми никнат копита от ходене пеша) или съм нямала време. Монументът „Свети Петър“ е нещо изумително и огромно. Аз до ден днешен не успях да проумея размерите му и начинът, по който е бил построен. От този момент нататък си обещах да забраня с декрет на всичките си близки, приятели, познати, майки, чичовци и пра-лели да се изказват, че „от България по-хубава нямало на света”. Обичам си я аз моята България, ама има.
Има и да върви по дяволите нескопосания ни шовинизъм. По ведоми или неведоми обстоятелства, докато дядовците ми, вонящи на чесън и цървули, са отбивали нашествието на османлиите от югоизток и са живеели в скромни къщета, хората тук са строили замъци и храмове, пред които се чувстваш като най-нищожната песъчинка на земята, зяпнал пред труда на човешкия гений и криейтив.
Без да искам, за малко да се влея в чудото, наречено „Неделно обръщение на папата”. Нека само да кажа, че папата изобщо не е чисто религиозна фигура. Напротив: той е на туристическа, търговска и всякаква друга почит. В 11.30 в неделя площадът на Ватикана е вече препълнен. Хипнотизираното множество съдържа умален модел на планетата невръстни деца, със знамена, организации от всякакви континенти, страни, раси. Ние обаче взехме, че изпуснахме папската меса. От което, за щастие не се почувствахме по-зле. Защото умеем да правим разлика между вяра и религия. Защото знаем, че Бог е в сърцата ни. И че папата е институция. Нека който си иска, го приема като посредник между всевишния и собствената си душа.
Когато най сетне намерихме място за паркиране - след 5-6 панорамни обиколки, разбутахме чутовното разотиващо се множество. Разбира се, минахме през поредните 785 павилиончета, където продават всичко свързано с папите. Като се завърнеш в родината и се завиеш с шал – да те топли лика на папата, докато пиеш кафе у дома, да ти се усмихва от дъното Йоан Павел Втори или от медальона, който ще подариш на гаджето, да го грее Бенедикт 16-ти, примерно. Можеш спокойно да се изгубиш сред море от чанти I love Roma, кръстчета, пепелници и тениски. Усмихнати и съвършено непознати хора ти махат за поздрав, а ти, омаян от добрината, им отвръщаш със също толкова хилната физиономия. Въобще на целия този цирк му липсват табелки „Не дразнете животните“.
Добави в любими
Отпечатай
Изпрати
