Ханами - мимолетният триумф на цъфналата вишна

“Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” – Кобаяши Иса*

Ханами е един от най- древните обичаи в Япония и се е превърнал в символ на нацията и отношението й към живота и света. Цъфтенето на японската вишна „сакура”, което трае от три дни до седмица е всенароден празник. Много хора пътуват специално от една част на Япония до друга, известна с вишневите си градини или с някое по- специално дръвче. Компании пускат работниците си в извънредни почивки, за да имат възможността да се наслаждават на вишните.

Какво превръща този празник в толкова специален?

Сакура – японската цъфтяща вишна не е като останалите вишневи или черешови дръвчета – тя не дава плод. Нейната мисия е единствено и само да цъфти и да предизвиква възхищение. Японците приемат този цвят за свое национално цвете, защото голяма част от културата й е изпълнена с неговата символика.

Самураите първи обвързват мисията си в живота с цъфтящата вишна. Те намират достойнство в нещо, което се е родило само, за да е красиво и да умре. Подобно на тяхната собствена съдба – пряко подчинение на господаря и непредвидима съдба, единственото сигурно в която е смъртта.


Замъкът Хиросаки и прилежащите му вишневи градини са прочути и до днес

Преходността на цветовете е в пълен синхрон с разбирането на будизма за живота и смисълa му – нищо не трае вечно, то расте и се променя. Умира, преражда се и колелото на кръговрата се завърта отново. Подобно на мандалите, които могат да бъдат разрушени с едно духване на вятъра и дългият труд да отиде в нищото за една секунда, така и с едно духване на вятъра пищните клони могат да оголеят и цялата красота да изчезне.

През вековете магията на вишневия цвят завладява цяла Япония – от обикновените хора, които са нямали възможности да гледат вишневия цъфтеж и са ходели край градините на феодалите, да гледат скришом и да вдъхнат в сърцето си оптимизъм и красота. До Императорското семейство, което се радвало на многобройни дръвчета в обширни градини.

Днес Ханами с нищо не е загубил от блясъка си. Освен, че хората излизат в отпуск или работодателите доброволно ги освобождават, има специален отдел в метеорологичната служба, която следи сакура зенсен, т.е. фронта на цъфтежа. Подобно на графиките за движението на въздушните маси, така и тук на монитори се следи разцъфването на сакура – започва от южните части на Япония в края на март и до средата на април е стигнал най- северните. Този мониторинг се излъчва в метростанции, летища и по други информационни източници, с цел хората да се ориентират в каква посока да пътуват, така че да хванат цъфтежа.

Когато сакура цъфнат настава всенародна радост. Под дръвчетата се организират пикници, под някои особено красиви дори се запазват места предварително, а напливът в по- големите и красиви градини е удивителен. И никъде няма и намек за някакво барбекю или подобен тип шумни веселби. Хората се отдават на тихи приказки и съзерцание.


Така изглеждат градските паркове по време на Ханами

По време на Ханами се сменя и менюто на много ресторанти – предлагат се рецепти за леки ястия и напитки с участието на нежните цветчета, а листенца от сакура, попарени с вряла вода и изстинали все още се предлага на булката и младоженеца, веднага след сключването на брак. Обичай, подобен на чукването при нас с чаши шампанско. Има и поверие, че ако завържеш на вишнево клонче своя молитва или силно желание, написани на листче хартия, то ще се сбъдне. Под клоните на сакура се събират майстори музиканти на шемисени (традиционен японски музикален инструмент, подобен на китара ) или други традиционни изкуства – танци с ветрила или театър. Ханами е декор за много фестивали, конференции на открито по религиозни, фолклорни и други въпроси.


Желание, завързано с надежда на клонче сакура

Ханами е една огромна метафора на живота и неговата метаморфоза. Мимолетността на красотата, чиято смърт те изпълва с тъга – усещане, за което японците имат специален израз mono aware. От трепетното очакване на цъфтежа, ежедневното наблюдаване на наедряването на всяка пъпка, през самото разпукване и пищен цъфтеж – вдъхновението трае едва няколко дни. Постепенно всеки полъх на ветреца отвява нежнорозовата красота, а този своеобразен снеговалеж от цвят е повод за повторно вдъхновение в изкуството, което едва ли може да се сравни с каквото и да е. След съзерцаването на цвета и опадването, следва възторгът от усещането да стъпваш по този ефирен килим и много хора го правят боси. Изобщо, както и да го погледнем Ханами изпълва бита, съзнанието, всичко онова, за което можем да кажем – това е Япония.



*Кобаяши Иса - майстор на традиционната японска поезия хайку