Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II


С интерес наблюдаваме как грънчар учи младоци да си направят глинен съд, току протрива брада продавача на цървули, а ножарят обяснява от каква стомана са му ножовете. Пече се и хляб по каракачански. Пекарят нагрява, голям, кръгъл, разлат глинен съд - подница, и нещо като похлупак от метал с дръжка - връшник, върху който има жар. Нагрятата подница се изважда на тревата, вътре се поставя хляб, захлупва се с връшника, върху който има жар и така докато се изпече хляба.

Малко по-нагоре засукани момци въртят чевермета, а стари баби бъркат боб и леща. Родопски гайди и зурни от Гоце Делчевско вече пропиват носията ти. Кръшни моми и момци тропат под звуците им. Присядаме и с присъщо женско любопитство се потапяме в приказката – Българската народна приказка (добре де има и други националности).

В носия никой не изглежда лошо. Няма ниски, дебели, кривокраки и немодерни. Всеки гордо пристъпва, сякаш носи на себе си 100 оки злато. Окото не може да се нарадва, всичко е различно, а някак си близко. Сещам се за баща ми, който ме пита преди да тръгна, от къде имам такова желание за подобни неща, след като у дома никога не се е държало на това, а съм расло градско чедо. Трябва да си бил на фестивала за да си отговориш на този въпрос. Трябва! Търсех думи за да ви обясня защо е така, но думите са безсилни пред тази магия.

Засвирват гайди, чорбаджията Христо пристъпва тежко с ботуши, а зад него момци носят чевермета, които цял ден въртяха на бавен огън. Празнично ги окачват и сякаш това се явява катализатор на още по-безспирна веселба. Хората прииждат, а там зад ъгъла, като змия се вие, тежка софра, постлана с шарени черги и меки възглавнички, трикраки масички, чакаща своите гости. Залязващото слънце рисува картини. И скоро всички се запътваме към голямата сцена за концерта на Северняшки ансамбъл - Плевен. Там вече леко причаква луната и танцьорите ни понасят в ритъма на танците.

Връщаме се, взимаме ракия в юзче, то остава за спомен. Момъкът, който сипва или е луд или е Луд. В добрият смисъл. Танцува, подскача, подвиква, че най-добрата ракия има. Кара ме да се усмихна до уши. В полумрака си казваме наздраве със „съседите” по черга, получавам комплимент, че имам малки крачета (такъв не съм имала). Смеем се, а народното веселие не спира. Скоро емоциите стоварват тежки криле над плещите ни и хващаме калдаръма на Жеравна, за да се приберем при леля Иванка и баба Мария. Тежки, сякаш дъждовни, облаци танцуват с луната, почти мистично изглежда къщата, преди да се приберем. Заспиваме мигновено.

Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Жеравна. Магическо минало
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Събота
3
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Доброто към другите
Три (като един) прекрасни цитата: ♥ Запалваш ли в живота на другите светлина, не може да не...
Всеки трябва да остави нещо след себе си
"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина,...
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко....
Сбъднатата мечта на едно малко момиченце - кът за...четене
Всяко дете с развинтена фантазия иска магическа стая. Пиратите мечтаят за кораби и мачти, магьосниците...
Коледни пости - Ден 26:
Спагети с домашен доматен сос. И рецептата за него.
След вчерашния провал днес съм далеч по- смирено настроена. Пия чай и топя препечени филийки в мед. Навън...
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - I
Ровейки се в кулинарните виртуални страници, попаднахме на нещо безкрайно интересно. Блоговодител- ят...
Водите на март
Тик-так, тик-так! – настоява капчука. Пролетта ще е тука след петнайсет минути! Сред виелици люти вече...
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието. ...
Този, който е падал и се е изправял след това, е по-силен от този, който...
Този, който е падал и се е изправял след това, е по-силен от този, който никога не е падал....
Виена - разказ с полезности за пътешественици - I
Много хора свързват Виена с Виенското колело, Виенската опера, Виенския валс или бал, с името на великите...
Дядо Божиловата надежда
Навън виелицата гребеше сняг, затрупваше заспалото мирно село и виеше като бясно куче — тъжно и проточено....
Танцът е живот
Фотографският проект на Джордан Мeдър (Jordan Matter) му носи грандиозна слава. Книгата му с фотографии...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook