Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

До Италия и назад - III част


Градът си плаче за обикаляне – по големите, по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат. Но където и да е – все е хубаво. Площади, симпатични кафенета. Разни паметници, които понякога подслоняват един или друг поизморен турист с по 15 пришки на левия крак, и 10-на десния и мускулна треска, започваща от върха на космите на главата и приключваща в подметките на обувките. След като обиколите парче от Вечния град и се уморите от ходене, зяпане по табели, каменни плочи и вековни сгради, най-добре седнете в едно от безбройните кафенетаКъде е най-достолепно да изпиеш обаче първото си италианско капучно, за което да говориш после поне година?. На един площад на емигрантите. На тротоара пред църквата на Микеланджело се събират хора от Латинска Америка. Много от тях карат таксита и колите се нареждат в този край. Отсреща е заведението на Макдоналдс - царството на румънци и албанци, които понякога просят по масите. Полицаите не реагират, такава е политиката към американските заведения в Рим. Намират се и хора от Африка, готови да ти заменят Боинг 747 за хвърчилото на баба си. Интересно е да ги види човек в момент на получаване на стоката им. Като организирано ято птици са. Въпреки привидната суматоха, всеки от тях си има неведом маршрут на бягане. Любопитно е, че римляните са свикнали с тях и изобщо не им прави впечатление целия цирк там. Спокойно може да чуете и родна реч омайна сладка. И да не забравим тълпите японски туристи, най-учтивите хора, които може да се срещнат в града. Контактни и странно говорещи масово италиански или английски. Ми ще говорят я. Дисциплината и вродената съвест на тези хора да са перфекционисти, би ги довела до чинното научаване на Юпитерски език, ако това се наложи. Или марсиански. Та тук, срещу базиликата на Микеланджело се пие първото кафе. Ми скузи – божествен като крем карамел. С огромно, вкусно, омайно, нечовешко каймачище, което мислено си пожелаваш никога да не свършва. Налива ти го батко барман, който почти винаги е супер симпатичен.

Ако сте пристрастени към фотографията – пейзажна или портретна, снимайте на воля. Тук всичко е интересно за снимане - сгради, малки стълбички, големи стълби, пиаци, пиацища и пиаченца. Да ви призная, захласнах се да снимам дори жилищните сгради, изумена от факта, че не видях нико една олющена, прашна, мръсна, неугледна фасада. Нито една. И да е имало, не съм я видяла. Ако сте тръгнали с фикс идеята да си купите нещо на всяка цена, дерзайте: бижута, обувки, дрехи, аксесоари, антики, че дори и къщи. Ако пък сте отишли само заради туризма, съществуват изобилие от нещица, които можете да забършете по пътя. С риск да ме вземете за луда, ще кажа, че и за секунда не се сетих да вляза в магазин, не пожелах обувки, парцалки, джунджуфилки и римски трофеи. Е, изключваме няколко символчета, които и днес ме радват и ми връщат спомена за тази велика страна докато пия кафето си и разбърквам меда по дъното с лъжичка „Рим”.

Обичам да кибича по улиците на този забележителен град, честно! Около теб са насядали и всякакви други симпатяги: приятели, които живеят в града и просто са излезли да си се надивеят на воля, влюбени сладури, които се обичат много и се гледат втренчено; тук стегнат батко тренира малчугани по фехтовка под носа на Колизеума, там наконтени бабишкоци си говорят за паста, вино и за Едно време. Луда страна, ви казвам. Луда като мен. Затова си допаднахме. Ще пиша пак.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Коментари
2010-05-20 #7
ЕЛЕНА МАЛЧЕВА
харесва ми добре е написано хубави впечатления перфектно
2010-04-14 #6
Светлана
Ели, благодаря, че сподели с нас това интересно преживяване така вдъхновено и толкова живописно, че то вече е и мое!
2010-04-11 #5
kosara
Оставам с впечатление, че всички чели и коментирали това никога не са чели пътеписи и даже литература като цяло. Същото мога да кажа за автора. За пътепис, в който липсва всякаква полезност, можеше поне да има използване на повече от 20 думи. Всичко е писано като от 14 годишна "батко барман...супер симпатичен".
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Петък
28
Януари 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Малки сладки изкушения
Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални поводи. Във формата на шоколадови...
Дневният режим на известни писатели
Джейн Остин, Виктор Юго, Стивън Кинг, Харуки Мураками, Симон дьо Бовоар, Марк Твен, Франц Кафка са велики...
Днес се разделихме с Гого от Фамилия Тоника!
Днес, 10 януари 2014 г., след дълго и много мъчително боледуване от този свят си отиде Гого от "Фамилия...
Интервю: Кулинарно - в кухнята с Йоана
Има на този свят (и слава Богу) хора, които могат да те накарат да се усмихнеш, и то не еднократно. Хора,...
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
Жената - сила и магия
Силата на жената във всяка нейна роля – социална, семейна или професионална, е безспорна. Всеки ден всяка...
Пътьом
Лазур и злато: гигантски медальон от син емайл във филигранна рамка. Надлъж по кея грамадни купчини портокали...
Българската бира с най-висока репутация в ЕС
Според най-новото репутационно проучване за бирената индустрия, проведено в 31 европейски страни, българските...
Достатъчно силен си, за да живееш, както искаш
Животът ти е дарен, защото си достатъчно силен, за да го изживееш, както искаш....
Димитрана Иванова - първата българска суфражетка*
Димитрана Иванова (по баща Петрова) е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе в семейството на Станка и Петър...
Искам да ти кажа: "Тя ми даде сила и кураж да продължа живота си"
"Преди пет години мъжът ми ме напусна. Леля Таня, моята съседка беше до мен в този миг. Само ми казваше:...
Доброто старо писмо
Най-краткото писмо Най-пестеливата кореспонденция в историята, казват, е тази между Виктор Юго и първия...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook