Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

До Италия и назад - III част


Градът си плаче за обикаляне – по големите, по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат. Но където и да е – все е хубаво. Площади, симпатични кафенета. Разни паметници, които понякога подслоняват един или друг поизморен турист с по 15 пришки на левия крак, и 10-на десния и мускулна треска, започваща от върха на космите на главата и приключваща в подметките на обувките. След като обиколите парче от Вечния град и се уморите от ходене, зяпане по табели, каменни плочи и вековни сгради, най-добре седнете в едно от безбройните кафенетаКъде е най-достолепно да изпиеш обаче първото си италианско капучно, за което да говориш после поне година?. На един площад на емигрантите. На тротоара пред църквата на Микеланджело се събират хора от Латинска Америка. Много от тях карат таксита и колите се нареждат в този край. Отсреща е заведението на Макдоналдс - царството на румънци и албанци, които понякога просят по масите. Полицаите не реагират, такава е политиката към американските заведения в Рим. Намират се и хора от Африка, готови да ти заменят Боинг 747 за хвърчилото на баба си. Интересно е да ги види човек в момент на получаване на стоката им. Като организирано ято птици са. Въпреки привидната суматоха, всеки от тях си има неведом маршрут на бягане. Любопитно е, че римляните са свикнали с тях и изобщо не им прави впечатление целия цирк там. Спокойно може да чуете и родна реч омайна сладка. И да не забравим тълпите японски туристи, най-учтивите хора, които може да се срещнат в града. Контактни и странно говорещи масово италиански или английски. Ми ще говорят я. Дисциплината и вродената съвест на тези хора да са перфекционисти, би ги довела до чинното научаване на Юпитерски език, ако това се наложи. Или марсиански. Та тук, срещу базиликата на Микеланджело се пие първото кафе. Ми скузи – божествен като крем карамел. С огромно, вкусно, омайно, нечовешко каймачище, което мислено си пожелаваш никога да не свършва. Налива ти го батко барман, който почти винаги е супер симпатичен.

Ако сте пристрастени към фотографията – пейзажна или портретна, снимайте на воля. Тук всичко е интересно за снимане - сгради, малки стълбички, големи стълби, пиаци, пиацища и пиаченца. Да ви призная, захласнах се да снимам дори жилищните сгради, изумена от факта, че не видях нико една олющена, прашна, мръсна, неугледна фасада. Нито една. И да е имало, не съм я видяла. Ако сте тръгнали с фикс идеята да си купите нещо на всяка цена, дерзайте: бижута, обувки, дрехи, аксесоари, антики, че дори и къщи. Ако пък сте отишли само заради туризма, съществуват изобилие от нещица, които можете да забършете по пътя. С риск да ме вземете за луда, ще кажа, че и за секунда не се сетих да вляза в магазин, не пожелах обувки, парцалки, джунджуфилки и римски трофеи. Е, изключваме няколко символчета, които и днес ме радват и ми връщат спомена за тази велика страна докато пия кафето си и разбърквам меда по дъното с лъжичка „Рим”.

Обичам да кибича по улиците на този забележителен град, честно! Около теб са насядали и всякакви други симпатяги: приятели, които живеят в града и просто са излезли да си се надивеят на воля, влюбени сладури, които се обичат много и се гледат втренчено; тук стегнат батко тренира малчугани по фехтовка под носа на Колизеума, там наконтени бабишкоци си говорят за паста, вино и за Едно време. Луда страна, ви казвам. Луда като мен. Затова си допаднахме. Ще пиша пак.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Коментари
2010-05-20 #7
ЕЛЕНА МАЛЧЕВА
харесва ми добре е написано хубави впечатления перфектно
2010-04-14 #6
Светлана
Ели, благодаря, че сподели с нас това интересно преживяване така вдъхновено и толкова живописно, че то вече е и мое!
2010-04-11 #5
kosara
Оставам с впечатление, че всички чели и коментирали това никога не са чели пътеписи и даже литература като цяло. Същото мога да кажа за автора. За пътепис, в който липсва всякаква полезност, можеше поне да има използване на повече от 20 думи. Всичко е писано като от 14 годишна "батко барман...супер симпатичен".
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Четвъртък
30
Ноември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Колебание – моето постоянство.
Има безброй възможности, има безброй варианти. Грешка ще бъде, каквото и да предпочета между тях. Изборът...
Задава се дълга магнитна буря. Как да се предпазим
Слънцето ни се „усмихна“ днес в много интересна поза. „Усмивката“ му обаче ще изпрати към Земята порция...
Откровени цитати на Чък Паланюк за днешния живот, за свободата и за нас самите
“Въображаемото е по-силно от истинското, защото нищо не е толкова съвършено, колкото е във въображението” “Едва...
Всеки има право на високомерие, но!
Всеки има право на високомерие, но първо трябва да докажеш, че имаш нужните основания да си го позво...
Любовният смях
Чувството за хумор е сред най-споменаваните изисквания към мечтания мъж. И действително дамите са неудържимо...
На тази дата: полетът на Георги Иванов
На 10 април България се нарежда след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР като шестата "космическа" страна...
И последният човек е нужен някъде, за нещо
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че...
Всичко за щастливата домакиня
Признавам, не съм най-щастливата домакиня на света :) ...
Безкрайна любов
Обичал съм те безброй пъти, по различни начини, живот след живот, век след век, винаги. Плененото ми...
Джон Ф. Кенеди: "Аз съм идеалист без илюзии"
В една програма за действие има рискове и разходи. Но те са далеч по-малки от рисковете и разходите на...
Четенето като опияняващо удоволствие
Скъпи ученици, зная, че нямате много време за четене на книги. Сигурно си мислите, че това е скучно и...
Най-нежната лирика на Вапцаров
Пролет Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook