Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Набуко" - историята на една велика опера



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Историята около създаването и триумфа на операта “Набуко” е една от най-вълнуващите страници не само в блестящата, продължила почти седем десетилетия артистична кариера на Джузепе Верди (10 октомври 1813 г. - 27 януари 1901 г.), но и в живота на италианския ХІХ век въобще. Тя се е превърнала в неразделна част от митологията на Ризорджименто – духовната квинтесенция на италианското национално-освободително движение.

В края на 1840 година 27-годишният Верди е на път да сложи край на своята творческа кариера. Няколко месеца преди това, за кратко време той погребва двете си деца и съпругата си Маргарита. Следва провалът на комичната опера “Мнимият Станислав, или крал за един ден”. Ето какво споделя Маестрото в своята автобиография:

“Измъчен от връхлетялото ме нещастие и огорчен от фиаското на моето произведение, бях убеден, че в творчеството не бих могъл да намеря утеха и реших да не композирам повече".

Но съдбата е решила друго! През зимата 1841 година Верди се среща със своя стар познат Бартоломео Мерели – антрепреньор на Ла Скала. Той предлага на композитора на напише опера по прекрасното според него либрето на младия и талантлив поет Темистокле Солера. Верди с неохота приема да прегледа стиховете, но да пише музика и дума да не става.

“Прибрах се в къщи и захвърлих ръкописа на “Набуко” на масата – разказва Верди.


Падайки, той се разтвори и погледа ми попадна на думите: “Лети мисъл на златни крила”. Аз прочетох стиховете и те дълбоко ме развълнуваха. От тях лъхаше Библията, която винаги съм обичал да чета. Прочетох откъс, после друг, но твърдо решен да не пиша повече, аз затворих тетрадката и легнах да спя. Напразно – “Набуко” не ми излизаше от главата. Сънят не идваше…Станах и прочетох поемата не веднъж, не два пъти, а толкова, че сутринта знаех цялото либрето на Солера наизуст. Въпреки това, нямах намерение да променям взетото решение и отидох в театъра, за да върна ръкописа на Мерели.

– Нали е хубаво! – каза той.
– Прекрасно е!
– Тогава напиши музиката.
– Не бих си и помислил – отвърнах. – Просто не я усещам.
– Напиши музиката ти казвам. Пиши!

След това Мерели взе либретото и го пъхна в джоба на палтото ми. Хвана ме за раменете и не само, че ме изтика от кабинета си, но хлопна вратата под носа ми и я заключи. Какво да правя? Върнах се в къщи с “Набуко” в джоба. И така – днес строфа, утре – друга, малко по малко операта беше написана”.



През есента на 1841 година Мерели получава завършената опера. След известни колебания поради финансовите затруднения на театъра, той решава да включи “Набуко” в афиша за текущия сезон В края на февруари 1842 година започват репетициите, а само дванадесе дни след това на 9 март се състои премиерата, която се превръща в истински триумф за Верди. За успеха на операта допринася и великолепното изпълнение на прочутите певци – сопраното Джузепина Стрепони (Абигаил) и баритона Джорджо Ронкони (Набуко).

На спектакъла присъства и Доницети, който след това възкликва възторжено: “Та той е истински гений!”.


За своеобразната “набуковизация”, обхванала Милано след премиерата на операта четем в биографичното есе за Верди от Мекеле Лесона: “Тази вечер градът не заспа, а на следващия ден новият шедьовър беше основна тема на всички разговори. Името на Верди звучеше от всяка уста, дори моделиери и готвачи го използваха като изработваха шапки alla Verdi, шалове alla Verdi, и сосове alla Verdi.



Действително, от времето на героичната “Норма” на Белини, поставена на сцената на Ла Скала в началото на 30-те години, миланци не били посрещали нито една опера с такъв възторг, както “Набуко”. Заложената в либретото на Солера библейска легенда за страданията на поробените евреи и тяхната борба за освобождение от вавилонския гнет била възприета от слушателите като парабола на стремежа на италианския народ за национална независимост. Именно актуалното звучене на сюжета събужда и творческия интерес на Верди, който като човек и гражданин е страстно отдаден на каузата на своя народ. За първи път в досегашната си кариера Маестрото открива тема, която го разтърсва до дълбините на душата му. Израз на неговата съпричастност към материала е и фактът, че той приема критично текста на Солера, който е изпълнен с обичайните за това време условности и неоправдани драматични ситуации. Така, една от най-впечатляващите сцени в операта – пророчеството на Закария е създадена по изричното настояване на Верди и замества любовния дует на Фенена и Измаел, който по думите на композитора “би намалил библейската възвишеност, представляваща същността на тази драма”.

В “Набуко” бушуват силни страсти, въвлечени в една изключително сложна сценична интрига: страстната любов и изпепеляваща ревност в триъгълника Фенена-Измаел-Абигаил, преплетени с домогванията на коварната Абигаил до трона на своя баща; драматизма в раздвоеното съзнание на Набуко – тиранина и богохулника, но и любящия баща; справедливия гняв срещу братята, които предават собствените си братя. Но в тази опера, пропита от атмосферата на библейския епос и изпълнена със завладяващ патос за свобода, същинският герой е еврейският народ. Това обяснява огромното значение, което Верди отрежда на хора – нещо нетипично за италианската опера до този момент.

Гръбнакът на “Набуко” са мощните, изпълнени със сакрална тържественост широкообхватни хорови сцени.


Акцентът върху тях е толкова силен, че значението на свързващото действие значително намалява. Явно, решавайки творческата задача, за Верди е било по-важно впечатляващото оформление на въздействащите почти статично хорови “пана”, отколкото интензивното драматично развитие. Освен този тип хорови сцени, които са особено ярки в началото на операта, в “Набуко” има и друг, съвсем нов вид третиране на хора. Той може да бъде определен като “хорова ария” и намира синтезиран израз в известния “Хор на пленените евреи” (ІІІ д.). Тук в потока на една прекрасна, плавно разгръщаща се песенна мелодия е разкрит колективният порив на народа за свобода. Не случайно този хор има най-голям успех сред публиката. Извикан три пъти на сцената по време на премиерата, при следващите представления той се запява от цялата зала и се превръща в борчески химн на Ризорджименто.



Самият Верди посочва “Набуко” като преломна творба по пътя към създаване на индивидуален композиционен стил.


Въпреки долавящото се влияние на предшествениците му, и най-вече на Белини, тук се набелязват характерните черти на един оригинален авторски почерк. Това се усеща най-ярко при оформянето на мелодиите. Характерната за тях обемност, в съчетание с подчертано автивната ритмика създават страстно завладяващия характер на творбата, който въздейства на слушателите изключително силно. В това отношение един от най-значителните моменти в пратитурата на “Набуко” е Пророчеството на Закария (края на ІІІ д.), където след впечатляващото, хроматично обагрено описание на разрушения Вавилон, бликва мелодия, изпълнена с невероятна страст.

Талантът на Верди – драматурга е особено ярко изразен в соловите сцени. В известния дует на Абигаил и Набуко той за първи път достига до форма, прерастнала изцяло от драматичната ситуация. Тук, както и в други подобни моменти от партитурата, Верди се разкрива като гениален театрал, използващ целия арсенал от изразни средства за адекватна, психологически нюансирана характеристика на своите герои.

В творческата биография на Верди, операта “Набуко” се превръща в най-важното стъпало към формирането на собствен композиционен стил. В следващите си творби, Маестрото обогатява и задълбочава този стил, но в основни черти той остава определящ за неговото цялостно творчество. Знаменателно е, че Верди открива своето верую едва, когато отваря изкуството си към великата идея на Ризорджименто – онова постоянно разрастващо се движение, което слага отпечатък върху значителна част от неговото оперно творчество.



Източник: Moreto.net
Виж още статии за:   Любопитно · Изкуството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Banksy дарява 13 милиона долара за преобразяването на затвор
· Метеопрог за планиране на почивката
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
Виж още статии за:   Любопитно · Изкуството ·
Четвъртък
14
Ноември 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Колко дълго може да издържите в най-тихата стая в света?
След тежкият работен ден и множеството телефонни разговори, които сте провели днес, не се ли нуждаете...
Как да пътуваме по-леко и приятно със самолет?
С нискотарифните компании и билетите за броени евро, пътуването със самолет стана по-достъпно от когато...
Да спасим книгите - "Купи1книга"
Кампанията "Купи1книга" призовава да си закупим книга с цел да се подпомогне книгоиздаването у нас. В...
Рей Бредбъри: "Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!"
„Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.” Кой е Рей...
Защо да четем класиките?
1. Класиките са тези книги, за които хората казват „препрочитам”, но никога „чета я в момента”. 2....
Фриволитè
Леглото беше тъй широко, че си го поделихме. Матракът тихичко изохка, но свикна и притихна. Касетофонът...
Следвай сърцето си
Следвай сърцето си, но не забравяй да вземеш и ума си....
Вместо да слагаш другите по местата им, постави себе си на тяхното място
Вместо да слагаш другите по местата им, постави себе си на тяхното място....
Страната на 1001 нощ - V. Есауира и полезно за Мароко
Есауира – вечната люлка на изкуството Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти....
Най-известните жени в света на игрите
Броят на влиятелните дами в гейминг индустрията непрекъснато нараства през последните години. Макар и...
18 юни - Световен ден на филателията
18 юни е Световен ден на филателията. На този ден през 1926 г. в Париж е основана Международната организация...
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
Вечното коледно вдъхновение на "Лешникотрошачката"
Историята на омагьосаната лешникотрошачка-принц и малко момиче не спира да вдъхновява и вълнува поколения...
Българската царица Елеонора - „Белият ангел с червения кръст“
„Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа...
Димчо Дебелянов и неговата най-силна и невъзможна любов
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916), е твърде отдалечена...
20 май - Световен ден на пчелите
Пчелите са застрашени. Актуалните проценти на изчезване на видове са 100 до 1000 пъти по-високи от нормалните...
Честит рожден ден, Митко Щерев!
Кой ме смути със странен глас? Кой ме гори във сън студен? Един монах, една жена. Една любов, една...
Малки сладки изкушения
Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални поводи. Във формата на шоколадови...
Какво искам да постигна преди да умра
Когато сме малки, имаме толкова много мечти, желания, идеи, дори на възрастните да изглеждат глупави....
Честит рожден ден, Шаде Аду!
Има ли някой, който не остава смълчан от кадифения й глас? Дори тези, които не харесват соул или джаз,...
Модерни хора, древни инстинкти
Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици...
И замириса на планина - II
Да влезем във форма и да проявим приключенския си дух Ако това глезене и лежане насам- натам не ви...
Непубликувани снимки от архивите на "Нешънъл Джиографик"
Списание "Нешънъл Джиографик" отваря архивите. Непубликувани снимки от секцията на списанието "Снимка...
Виола Смит - първата жена професионален барабанист в историята
История, достойна за филм! Тя е първата жена професионален барабанист в историята на музиката! Вероятно...
Слънчогледът – верният спътник на слънцето
Обичам да пътувам през ранното лято. Дните все още не са толкова горещи, а окото ми се наслаждава на...
Приказка за морската звезда
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа...
Желая ти - Виктор Юго
Първо ти желая да обичаш и обичайки, също да бъдеш обичан. И ако не е така – бързо да забравиш и след...
Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар
Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението...
Интересни коледни традиции по света
„Весела, весела Коледа – тя е в състояние да ни върне детските приказни видения, да привика у стареца...
На Световния ден на водата - 22 март: "Спести вода, спести живот"
Скулпторът от Индия Сударсан Патнаик е отправил тази година уникално послание за Световния ден на водата....
На тази дата: 30 януари - роден е цар Борис III
На 30 януари честваме рождението на една от най-великите личности на новата българска история - цар Борис...
Сега не е моментът да мислиш какво нямаш
Сега не е моментът да мислиш какво нямаш. Помисли какво можеш да направиш с това, което имаш....
В Барселона дни преди Коледа
Ако този дядо Коледа ви се струва форма на някаква гавра, не бързайте със заключенията. Всъщност е част...
Изчезват ли занаятите?
Преди време една баба от нашия блок ме помоли следното: „ Ти си младо, ходиш насам- натам, я виж, дали...
Искате ли да опитате тези крокети? Присъединете се към 43-годишния списък с чакащи
Ако поръчате кутия замразени крокети от говеждо Кобе от Asahiya, семеен месарски магазин в Takasago City...
Универсалният магазин и жената в него - пред и зад щанда
През втората половина на 19 век в Европа тече т. нар. Втора индустриална революция. Тя е свързана с масовото...
„Нова ТВ“ и 5 други медии с награди за лоша и вредна журналистика
„Нова телевизия“ е големият победител в наградите за лоша и вредна журналистика „Златен Шиши“, раздавани...
Анна Аткинс - първата жена-фотограф
Анна Аткинс (1799 - 1871) е първата жена-фотограф в историята, ботаник и естествоизпитател, пионер в...
Древната душа на виното
Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика, колкото червеното вино. Още от древността виното...
Натрупвам у себе си една така голяма умора
Натрупвам у себе си една огромна умора. Една нечовешка умора от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме...
Често истината е в тишината - Омар Хаям
Ако искаш да разбереш човека, не слушай какво той говори. Престори се на дъжд или сняг и послушай,...
„Има само едно хубаво нещо в живота и това е любовта."
„Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите. И леки жени с чисти лица. Познавам силни хора, които са ридаели...
Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
Мая Плисецкая: "Характерът – това е съдба."
Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край....
Арчибалд Кронин – „Това е животът… да започнеш от начало, когато всичко е изгубено“
Човек трябва да отдава от време на време заслуженото и на чувствата си. Арчибалд Джоузеф Кронин е...
Живота, Времето, Смъртта
Това се случи не много отдавна, и не през девет и десет планини, и сега в теб някъде се случва, със...
Есен в Странджа - III
Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село...
Допада ми, че не за мен болеете
Допада ми, че не за мен болеете, допада ми, че не за вас болея, и няма да изгубим под нозете си кълбото...
Истинското приятелство
Дълъг път бяха извървяли човекът и неговото куче. Силите им вече ги напускаха, изтощението и горещото...
Защо казиното печели всеки път – рентабилност на казиното
В хазарта едно нещо е сигурно - нищо не е оставено на случайността. В крайна сметка казиното винаги е...
Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса....
Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш
Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш....
Коледа - работен ден
По това време на годината в главите на всички ни се върти едно – празници, празници и пак празници......
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят. ...
Традицията на коледните базари - II
С какво можем да се почерпим? Тук идва любимата ми част. Кулинарните изкушения са безчет. Като цяло...
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
За да имаш приятели
"Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето...
Как да остаряваме красиво
Всяко поколение има своята мъдрост, всеки човек - своята истина за живота. Със съветите е така - склонни...
Човекът - краткосрочен заем на живота
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец;...
Внимавай с кого създаваш спомени
Внимавай с кого създаваш спомени. Хората идват и си отиват, но спомените са за цял живот....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook