Пол Елюар, за когото нощта не траеше никога безкрай

„Да, има друг свят, но е в този, в който живеем.”

„Жената е по-красива от света, в който живея, затова затварям очите си.”

„Птицата е в хармония с вятъра, небето е в хармония със своята истина, а човекът – със своята реалност.”

„И въпреки всичко не намерих това, което обичам, в това, което пиша.”


Добър ден, тъга.
Сбогом, тъга.
Ти си изписана в линиите на тавана.
Ти си изписана в обичните очи.
Ти не си най-страшното бедствие, защото и у най-жалките устни оставяш усмивка.
Добър ден тъга.
Любов на отзивчиви тела.
Всесилие на любовта,
чиято ласка възниква внезапно
като чудовище без плът.
Глава разочарована…
тъга с прекрасен лик.


„Очите ти, в които пътувам, ми дават знаци по пътя, но тяхното значение е чуждо на Земята.”

„Надеждата не събира прах.”

„Сбогом самота, добър ден самота.”

„Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.”

„Нашето щастие е в пòлета. То няма гнездо, има само криле.”


Това е благият закон на хората

Те правят вино от грозде
Огън от въглища
Мъже от целувки

Това е верният закон на хората
Съхранен непокътнат
В нещастия и войни
В смъртна опасност

Това е топлият закон на хората
Превръща вода в светлина
Мечтите в реалност
Враговете в приятели

Закон стар и нов
Който сам се развива
От глъбините на детско сърце
До висините на разума


„И както зората се нуждае от деня, така и човек копнее за пълна светлина.”

„Единствено блясъкът на искреността ми е привличал всякога, когато е давал отражение у мен.”


И една усмивка

Нощта не трае никога без край
а има щом като го казвам
и щом като го потвърждавам
в завършека на всяка скръб един прозорец
един отворен осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна
желание и глад които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце
протегната ръка отворена ръка
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.