Джиду Кришнамурти: "Винаги съществува конфликт, ако искате да станете нещо"

Болшинството от нас живее в света на видимото, измамното. Всички наши вярвания са илюзии, непритежаващи истинска стойност. За да освободим ума от всички форми на илюзията, от способността да я създава, трябва да сме способни за ясно виждане на нещата, да умеем да разсъждаваме, без да се отклоняваме и увъртаме. Умът, освободен от страха, но криещ тайните си желания, намиращ се в състояние на пълен покой, без конфликти, е способен да види това, което е истинно, да види същeствува ли Бог, именно да види има ли Бог, а не да търси определения към думата “Бог”. Такъв ум е способен да открие нещо, неподдаващо се на описание с думи и съществуващо извън времето. Със сигурност се предполага, че такова нещо съществува.



Процесът на освобождението на ума от всички илюзии е пътят към медитацията. Аз чувствам, че при помощта на медитацията, може да се открие обширно поле за велики открития. Става дума не за изобретения, виждания, а за нещо съвсем друго, намиращо се извън рамките на времето, извън нещата създадени от ума на човека за вековна работа. Ако човек действително иска да открие всичко това за себе си, необходимо е да се придобие здрава основа. Такава основа е медитацията. Подражанието на образеца, следване на система, използване на един или друг вид медитация – всичко това е твърде по детски и говори за незрялост. Подражанието до никъдe не води, дори ако предизвиква видения.

Здрава основа, върху която можете да откриете дали съществува нещо извън представите на вярванията, внушенията и пропагандата, може да се образува само ЧРЕЗ ПОЗНАНИЕТО НА САМИЯ СЕБЕ СИ. Това познание е медитацията. Без свобода няма да отидем далеч, без нея можем само да бродим, да се лутаме сред илюзии, а това не води до нищо. Ако има желание да открием съществува ли реалността, ако желаем да преследваме това откритие докрай, а не само да сe задоволяваме с идеи – за това още отначало е необходима свобода и отстранение на състоянието на конфликт.

Вие сами трябва да установите, дали е възможно като живеем в този свят, печелейки пари, изхранвайки семейство, изпитвайки скуката на всекидневната рутина, тревога, чувство за вина и т.н. – възможно ли е да проникнете дълбоко, да прекрачите рамките на съзнанието и да живеете без вътрешни конфликти?



Конфликтът е неизбежен, ако имате честолюбие, жадност, завист. Но, възможно ли е да живеем в тоя свят без честолюбие, без жадност? И такава е съдбата на човека – да бъде вечно жаден, честолюбив, да иска масоутвърждение, да се чувства излъган, загрижен, виновен и т.н. Може ли да избегнем всичко това? Ако не отстраните всичко това, не ще отидете далеч, тъй като това свързва мисълта. Отстраняването на всички процеси на мисълта във вид на честолюбие, завист, ламтеж е медитация. Честолюбивият ум не може да знае какво е любов. Ум, обезобразен от светските желания НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СВОБОДЕН.

Това съвсем не означава, че трябва да живеем без подслон, без необходимата храна, без определен материален комфорт … Обаче умът, обхванат от ламтеж, завист, ненавист, ако ще и от жажда за познание на Бога, или стремеж към трупане на дрехи, такъв, намиращ се в постоянен конфликт ум никога не може да бъде свободен. Далеко може да стигне само свободния ум.

Джиду Кришнамурти (12 май 1895 г. - 17 февруари 1986 г.)
Откъсът е от беседата "Медитацията" от книгата “There is no thinker, only thought"
Източник: www.anandaproject.net