"Аз лявата ръка напред ще я подам..."

Започвам с това, че аз самата съм леворъка. Предпочитам "леворък" пред "левичар" и особено пред "левак", благодаря. Затова от скромност ще замълча за всичките ни достойнства. Колко сме умни, изобретателни и с гъвкаво мислене, колко гении има в редиците ни. Как ставаме най-добрите спортисти именно заради изненадата от левия удар и трудното отнемане на топката от лявата страна. Не, скромността не ми позволява. Освен това съм от тази група, която не дели хората на две групи. Колкото леворъките, толкова и десноръките са добри, или пък не, в нещата, които правят. Но не всички смятат така.

Според предразсъдъка, на който сме жертви, лявата ръка е нечистата, от лявата страна на човека стои Дяволът и леворъките са прокълнати. Все още има обидни изрази като: "Той е с две леви ръце", а какво да кажем, че на английски "right" e думата за "дясно" и "правилно". Прелюбопитни изследвания сочат, че сме по-страхливи, по-често заболяваме от шизофрения или развиваме алкохолизъм в контрапункт на изследванията, посветени на многобройните ни достойнства.

"Левичарството - детската болест на комунизма"

Баба ми, също леворъка, ми е казвала, как едно време в училище й завръзвали лявата ръка зад гърба и така стояла в часовете, така пишела на дъската, изложена на присмеха на всички. Биели я през пръстите и изобщо – един нелек училищен живот, който днес бихме определили като дискриминационен. Е, аз поне имах късмета да тръгна в първи клас, само около месец преди промените, но през целия начален курс слушах за гоненията на леворъки ученици. И се радвах, че съм леворъка във времето, в което живея. Рядко се случва да имаме поводи за това, нали?

Днес вече обществото ни приема и не е страшно детето ти да се окаже леворъко. Даже имаме свой ден - 13 август. Учените успяха да ни „смелят” с генетични изследвания и да ни обяснят на света: „Спокойно, те са хора като нас, просто са различни, от мозъка е”. В училище също приемат децата, които посягат с лявата ръка към химикалката и само ги разместват заради прословутото блъскане с лакти.

Истината е, че е безкрайно трудно или поне неудобно в някои ситуации да си служиш с лявата ръка в свят на десноръки. Разбира се, нашата креативност е намерила разрешение на някои проблематични уреди на бита като картофобелачката, която до скоро беше само за десноръки. Има безброй много изобретения в защита на комфорта ни.

Вече имаме такива придобивки, специално за леворъки:





Струва ли ви се малко драматизирана тази ситуация? Ако сте леворък, знаете за какво говоря, но ако си служите с дясната ръка – ето колко трудно може да е ежедневието на един леворък, ако сам не си помогне.

Ежедневието на леворъките

Започва се от първи клас. Всички примери, които децата трябва да следват, са от лявата им страна, където започва редът, да, но и където те не ги виждат.


Обичайната ножица е за десноръки, независимо, дали дръжките имат ергономична форма или не. На пазара има вече ножици за леворъки. Дъщеря ми си служи еднакво добре и с двете.


Компютърната клавиатура е с числова клавиатура (numberpad) отдясно, а тази ръка не ни е много силна. Има мини клавиатури само с числовата, които да си добавиш. Представете си, обаче, че отивате на интервю за работа, където искат от вас да работите с таблици, въвеждане на данни или бързи сметки и сядате на обикновен компютър.


Помните ли как изглеждаше ръката ви в училище? Химикалките пускаха толкова много мастило, че ръката ми посиняваше. За художниците е още по-зле - те буквално замазват нарисуваното с молив, сух пастел или въглен.


Ежедневно и постоянно: на каси, гишета във всевъзможни учреждения - химикалки на поставки с кабелче, позиционирани от коя страна на клиента? Отдясно. Винаги си нося химикалка с мен, но това не решава проблема на постоянно замятащия се кабел, когато я забравям в другата чанта.


Знам, че много десноръки биха казали: "Какво толкова?!" Но това са само малко примери, които доказват, че леворъките са принудени да се оправят в свят, който не е пригоден за тях. Без дори да осъзнаваме, че сме изправени пред неудобства, ние ги преодоляваме. И всъщност се справяме доста добре.

За сведение: тефтерът, ножицата, клавиатурата са от моето работно ежедневие. Тетрадката за първи клас, както и ножичката са на дъщеря ми - също леворъка.