Дежавю – тайнственият феномен I
 Изпрати
Едва ли е необходимо да обясняваме надълго и нашироко, какво е дежавю. По правило то ни застига в съвсем ежедневни ситуации и да предусетим поява му е невъзможно. В някакъв момент, когато се намираме на улицата, на гости или дори в съвсем непознат град, изведнъж ни връхлита усещането, че вече в живота ни се е случило същото събитие...без това да е възможно.
Ето защо, това явление предизвиква цял спектър от емоции – изненада, вълнение, объркване, любопитство и лека тревога. Но най-силно е смътното чувство за присъствие на свръхестественото и дори илюзията за пророчески способности. И съвсем естествено се опитваме да отгатнем, какво ще се случи от тук нататък, но видението пропада. Само след няколко секунди всичко си идва на мястото и животът се връща в обичайното русло. Не спира обаче да ни измъчва въпросът, какво точно се е случило. Може би кратък контакт с друга реалност, бъдещето, което ни се разкрива за миг или измама на собственото ни съзнание?
За „дежавю” (от фр. - вече видяно) започва да се говори още в края на XIX век, когато понятието е въведено от френския психолог Емил Буарак, заедно с цяла група сходни явления като „жамевю” (никога невиждано) и „дежаентендю” (вече чуто). Анализирането на явлението обаче не допринесло особено за неговото обяснение, което повече от столетиe поражда все нови и нови теории. Ето и най-разпространените от тях:
Първата се основава на вярването в реинкарнацията (прераждането) и естествено нейни последователи са любителите на мистиката и източната философия. Според нея, докато човек достигне съвършенство преминава през няколко земни превъплъщения, а дежавюто всъщност е внезапно прокраднал се спомен от минал живот.
Далеч от представата ни за „разумното” са и теориите на някои учени-физици, привърженици на екстатичната (произволна) концепция за времето. Според нея времето не тече линейно (минало-настояще-бъдеще), а всички тези възможности съществуват едновременно. Човешкото съзнание обаче избира само една последователност от събития, която нарича „настояще” и игнорира останалите. Но понякога т. н. „бъдеще” и „минало” нахлуват в нашия подреден свят и създават дежавюто.
Но психиатрите са убедени, че никаква паралелна реалност не е замесена в тези видения, а става дума за нарушение на възприятията, която може да е симптом на епилептичен припадък или шизофрения. Известният Ностадамус също е страдал от епилепсия, а пророческите му видения предшествали изострянето на заболяването. И все пак, тази теория е твърде крайна. Нима всеки преживял дежавю в някаква степен е епилептик или шизофреник? Едва ли. Особено, ако се вярва на статистиката, която твърди, че над 80% от хората са изпадали поне веднъж в това тайнствено състояние. |
Коментари
2014-03-15 #1  ала бала Де жавю / нещо видяно/ щом ти се струва, че вече си бил там и там или познаваш този и онзи от преди години цял живот  , но го виждаш реално сега. Знаеш, дори кое след кое следва и какво ще случи. Значи има нещо вярно в това / нещо видяно/ защото ще e тогава това нещо? 80% от хората го получават. Да не кажат почти всички хора.
|
|
Петък 18 Юли 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 "Обещавам ти провал"
Обещавам ти провал. Обещавам да те обичам до свършека, да те целувам до последната граница, да тичам,...
 "Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото?"
Той, например, не можеше да разбере защо когато летеше над водата на височина, по-малка от половин размах...
 Това, което на едно ниво на виждане е конфликт, на друго ниво е хармония""
„Ако погледнем процесите си в кръвта под микроскоп, ще видим, че се води една адска битка. Всички видове...
 Известни жени художнички в ателиетата им
Казват, че няма достатъчно известни жени художнички. Че жените не притежават дарба в изобразителното...
 "Тиха нощ, свята нощ" - една песен на близо 200 години
Най-известната коледна песен с една история, достойна за филм или книга. "Тиха нощ, свята нощ" ("Holy...
 Ето как можем да спестим повече време за четене
Времето е най-голямото ни богатство и най-голямата ни тревога. То никога не стига - за книги, за филми,...
  Животът е кратък
"Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш...
 Ще ти разкажа за едно момиче
Ще ти разкажа за едно момиче.
Тя, приказката, не е най-щастлива.
Но вече знам – повярвай ми, така е,
че...
 Ерих Мария Ремарк за любовта
"Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до...
  Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
Последното убежище на културата, грамотността, словото, знанието остава в отделния човек и в микро общностите,...
 Направи от днешния ден спомен, с който си струва да се живее
Направи от днешния ден спомен, с който си струва да се живее.
...
 Елисавета Георгиева Консулова-Вазова - една от първите български художнички
Елисавета Георгиева Консулова-Вазова (4 декември 1881 г. - 29 август 1965 г.) е една от първите български...
|