Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ерика Ериксдотер - художничката, която възкресява спомена за домашните любимци



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Животът на художничката Ерика Ериксдотер е пълен с приключения и емоции. От успешен професионалист в областта на публичните комуникации тя правя рязък завой в поприще, което я среща с хиляди съдби - на стопани, изгубили домашните си любимци.



Родена и израснала в Швеция, тя се премества в САЩ, когато е на 20 години, за да продължи обучението си в сферата на публичните комуникации. Страстта към рисуването се появява още в детството, а любовта ѝ към акварелите постепенно се трансформира в използването на тънки слоеве акрилна боя. Ерика наследява своя талант от майка си и дядо си, които също са художници. Тя влага душа и сърце в своята работа, с внимание към всеки детайл и свой собствен стил, създавайки с много любов впечатляващи картини. Въпреки че има сигурна работа на пълен работен ден, свързана с ПР, която ѝ дава много възможности за развитие и растеж, шведската художничка решава да се посвети на изкуството.

Ерика превръща рисуването в своя нова и вдъхновяваща кариера – прави предимно картини по поръчка, особено портрети на домашни любимци, за да увековечи любовта между собствениците и техните пухкави верни приятели. Това умение за улавяне на духа и присъствието на верни кучета и грациозни котки, Ерика придобива от собствените си преживявания с любимите ѝ животни. Сега тя има дълъг списък с чакащи клиенти, които търсят таланта ѝ, за да съхрани паметта на скъпите им домашни любимци, създавайки един красив и скъп спомен върху платно.



Пътят на шведската художничка от обещаваща професия в публичните комуникации до работата на артист на свободна практика, докато се грижи за съпруг и едногодишния си син, е доста смело дело. Способността да следва инстинктите си и да усъвършенства занаята си говори за упорития ѝ дух, който се отплаща с успешна и удовлетворяваща кариера в изкуството: „Със сигурност това не беше лесно решение. По принцип имах две работни места на пълен работен ден за повече от десетилетие. Прибирах се вкъщи след дълъг ден в офиса и продължавах да работя в ателието, завършвайки картини по поръчка или произведения за предстоящо арт шоу. Прекарвах от 20 до 30 часа всяка седмица, влагайки уменията си от една картина към друга. В продължение на няколко години, съпругът ми и аз пътувахме нагоре-надолу по Източния бряг, участвайки в национални конкурси за изкуство. Знаех, че трябва да намеря начин това да проработи. За мен нямаше друг избор - трябваше да рисувам.“

Голяма роля за решението на Ерика оказва котката Лола, която един ден се появява във вътрешния им двор и те решават да ѝ дадат дом, както и загубата на любимото куче Лукас, порода йорки от тийнейджърските ѝ години, за което тя тъгува и до сега: „Той беше всичко за мен. Беше прекалено емоционално да се упражнявам с него, така че попитах клиентите ми дали могат да споделят някои свои снимки на прекрасните си домашни любимци. Те харесаха резултатите и хората започнаха да поръчват портрети на своите обичани кучета и котки.“ Като млад художник тя не си позволява да рисува животни, тъй като знае колко важни са очите им, защото „те са прозорецът към душата и ако не могат да се уловят, животното няма дух върху платното.“





Ерика споделя как протича и самият процес на работа: „Моля клиентите ми да ми предоставят снимки на тяхната животинка, което често включва дълги емоционални имейли, пълни с истории за най-искрена обич и болка от загуба. Обичам тези писма. Преглеждам снимките и се опитвам да се „докосна“ до образа и индивидуалността на техния пухкав приятел. Оставям характера на домашния любимец да дойде при мен.“ Шведската художничка започва със свободна скица на животното и едва след това идва време за първия слой боя. Избира специално тубите с бои, смесва цветовете и внимателно подбира четките. Ерика винаги започва с очите: „След като съм доволна от това къде са очите, започвам с останалата част от лицето и постепенно измислям как да продължа. Може да нанасям няколко слоя върху една област, като ухо например, преди да премина към друга зона.“

Всяка картина оживява след часове старателна работа и много, много тънки слоеве с акрилна боя докато дойде и любимият момент на Ерика – детайлите. „Прекарвам дълго време в оформяне на детайли и рисуване на тънки косми от козината, наслаждавайки се на всеки момент, който получавам с тези невероятни животни.“

Най-предизвикателната част за нея не са многото клиенти и часове работа нито моментът, когато трябва да се раздели с портретите, в които влага цялото си сърце, а отговорната задача да рисува това, което хората, идващи при нея са обичали толкова много в живота си. Най-голямата награда за Ерика като артист е доверието, което получава и радостта, която създава със своите специални портрети. Тя споделя, че за нея най-ценни са историите: „Онези дълги имейли, които обменяме с клиентите за това как те са спасили кучето си и са прекарали следващите 10 години, правейки всичко заедно, или как котката, която е живяла 23 години с тях, е спала на възглавницата им на дивана всяка вечер. За мен е чест да се занимавам с тази работа, задържам дъха си, когато чета безброй мили коментари, които получавам за това колко лечебен е портретът за тях и колко много значение носи той в дома им.“

Шведската вдъхновителка искрено обича това, което прави, а възможността да работи, това което я прави щастлива я кара да се чувства истински пълноценна. Връщайки се назад в живота си Ерика ясно може да види причините да стигне толкова далеч: това са подкрепата на семейството, загубата на любимото ѝ куче, а по-късно и на баща ѝ, преместването на друг континент, смелостта да показва творбите си и да участва на конкурси, новите предизвикателства и волята да се доказва сама пред себе си. Без значение възходите, паденията и нещата, които се усещат като провали по онова време, тя не спира да работи и подобрява уменията си ежедневно. Всяка картина, която днес завършва в ателието си, е кулминация на всички тези 30 години.

Ерика има клиенти по целия свят, а нейното изкуство е споменато в редица национални медии. Тя живее в Рестън, щата Вирджиния, със съпруга си Кейси, техния тригодишен син Мейсън, бебето Елиза и двете им котки - Лола и Расмус, който често се присъединява към нея в студиото, правейки ѝ компания докато работи. Вдъхновяващата история на художничката от Швеция, която използва таланта си, за да създава нещо смислено и красиво, превръщайки работата си в мисия, продължава да трогва хората по света. Нейните портрети, с чистотата и въздействието си, са ценен дар за много семейства, помагайки им да пазят спомена за любимия четириног приятел.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Огненото "Болеро" на Мая Плисецкая (видео)
· Една от най-големите измами в изкуството: историята на Маргарет Кийн
· Гениалната Камий Клодел, която променя света на изкуството
· „Варна Лит” 2021 се завръща с плеяда любими творци
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
· Най-скъпите пържени картофи в света вече са вписан в Гинес
· Земята вече има нов океан
· Малко познатата история на пъpвaтa бългapcĸa ĸнижнa бaнĸнoтa
Петък
24
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Под нежний лъх на вечер ароматна...
Под нежний лъх на вечер ароматна, пребулени със мек янтарен прах, заглъхват в мир простори необятни, че...
Виктор Пасков: "Ето този "нищо човек" е най-големият проблем на България"
Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият...
"Че аз съм щастливец, това го знае цяла България"
Безделица с претенции на художественост Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй,...
"Защо още съм сама?"
Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш...
Жените-пионери в историята
Елена Лукреция Корнаро Пископия е първата жена с академична титла. Тя се дипломира като доктор в университета...
Коледни пости - Ден 16:
Годишнина от смъртта на Оскар Уайлд. Какво общо има той с постите?
На днешната дата, през 1900 г. умира Оскар Уайлд. Винаги съм мислила, че това е човек, който не принадлежи...
Изследване на български марки масло показа тревожни резултати
Въпреки че кравето масло е много лесен за произвеждане млечен продукт, изследване на "Активни потребители"...
Когато аз съм "гласът на разума"
Ако сме в ситуация, в която аз съм "гласът на разума", значи сме попаднали в много кофти ситуация....
Вместо да се носиш по течението...
Вместо да се носиш по течението, избери самият ти да си реката....
Кулинарните специалитети на Испания - II
Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият...
Есенен уют в кухнята
Сигурна съм, че много от нас вече ни гони носталгията по летните дни. По жарките следобеди, ефирните...
Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."
"Коя мъдрост е по-велика от добротата!?" "Всеки човек, който не работи, е негодник." "Мъжете всякога...
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях....
Радостта и Скръбта
Тогава една жена помоли: - Кажи за Радостта и Скръбта. А той в отговор й рече: - Вашата...
Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато...
Австралийските пожарникари се съблякоха отново с благотворителна цел (видео)
Австралийските пожарникари отново приковаха погледите на всички жени по света с новия календар за 2021...
Детският труд - позорното петно на обществото
168 000 000 децата работят. В този момент. Не за джобни през лятото, не като помощ на баба и дядо на...
Марсала - цветът на 2015 г.
Всяка година престижният институт "Пантон" (Pantone Color Institute) обявява кой цвят ще властва през...
Почина Юрий Бутирин - един от създателите на "Ну, погоди!"
Режисьорът и аниматор Юрий Бутирин, автор на "Ну, погоди!" ("Само почакай!") и други руски анимации от...
Модерният фолклор на градския човек
Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските...
Любими стихчета на малките деца от Иван Вазов
Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжица? Отивам, бабичко, макар...
Всеки човек дава на другите само онова... - притча за богатия и бедния
Богаташът излезе от дома си, държейки торба с боклук. Вместо да изхвърли торбата в контейнера, той я...
Цветовете на 2016 г. - розов кварц и спокoйствие
Институтът за цветовете Pantone е избрал своя официален цвят на 2016 г. Напомням, че това е най-големият...
"Лятото, което никога в бъдеще нямаше да се повтори"
Всички слънчеви дни край морето, с чайки, които се бялват във висината, бяха Ан Стантън. Но аз не знаех...
Жената дете
Структурата на жените от различните континенти и раси е различна. Различни са дори и тези на близките...
Hera.bg на 3 години
8 октомври 2012 :) Днес навършваме 3 години. Благодарим ви! Продължаваме!...
9 юни - Международен ден на архивите
Архивите са част от културното наследство и източник на информация. Те са неоспоримо доказателство за...
Щастлива да е новата 2020 г., приятели!
С времето нещата, които си желаем, за себе си, за близките ни, стават все по-малко и все по-клиширани....
До Италия и назад - III част
Градът си плаче за обикаляне – по големите, по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат....
18 октомври - Ден за борба с трафика на хора
Всяка година на хиляди жени се обещава кариера като танцьорки в Западна Европа. За съжаление, те свършват...
Свърши се лятото
Свърши се лятото. Тънки мъгли бавно се решат с гребена на гората. Тънък, бездомен вятър цялата...
Съмърсет Моъм и неговите прозрения за любовта
„Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.“ „Любовта умира. Най-великата...
Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функция на Системата. Системата е функция на обществото и политиката. Обществото и политиката...
Из глава „Обичам те”. Излиза книга за журналиста Милен Цветков
Книгата „379 дни с Милен Цветков. Историята на една очаквана любов" (от Книгомания) излиза в негова памет....
Този специален човек
Днес бъди този специален човек, който ще накара друг човек да се почувства специален....
Отпадат Е-тата от етикетите на храните
От декември 2014 година и в България ще бъде задължително да се изписва целите наименования на вложените...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - II
От колко време имаш твоята балетна школа „Виргиния балет”? През годините сигурно са минали десетки, че...
На второ четене...
Ако на първо четене някой няма нужда от теб, на второ четене вероятно и ти нямаш нужда от нег...
Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар
Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението...
Коледни пости - Ден 32:
Коректив ли е колективът? Усамотението не е никакво решение.
Днес започвам от това какво стана снощи. Майките от детската площадка, с които през изминалото лято много...
Елисавета Георгиева Консулова-Вазова - една от първите български художнички
Елисавета Георгиева Консулова-Вазова (4 декември 1881 г. - 29 август 1965 г.) е една от първите български...
Коледни пости - Ден 36:
Кой ме "полази" днес. Гостоприемство по български, но с арабски привкус
Днес получихме страхотна пикантна рецепта с индийски привкус. Признавам, че люто не обичам, но да ти...
Строителят
Един много уважаван строител, след дългогодишен труд, решил да се пенсионира за да прекара оставащото...
Шопенхауер: "Който не обича самотата – той не обича и свободата."
"Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите. "Всичко почива...
Обновете дома си с лято
Лятото е онази част от годината, когато дрехите са сякаш последна грижа, а престоят у дома често е сведен...
Пенчо Славейков - един поет, изпреварил времето си
"Безумний вихър на живота подмята го насам-натам — в безумний вихър на живота безумно той се хвърли...
14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
Международният ден на кръводарителя - 14 юни, е ден, в който световната общественост изразява своята...
13 март: на тази дата е роден Панчо Владигеров
Панчо Владигеров (13 март, 1899 г. - 8 септември, 1978 г.) е представител на така наречено “второ поколение”...
Да спасим книгите - "Купи1книга"
Кампанията "Купи1книга" призовава да си закупим книга с цел да се подпомогне книгоиздаването у нас. В...
Помниш ли...
Дъвката „Идеал“, традиционните „Паста и боза“ в сладкарницата, билетчето от 0.06 лв за пътуване в градския...
Оскари 2021 - не просто награди, а надежда за хората с недъзи
снимка: Сред гостите ще бъде и Робърт Таранго, глухонямата незряща звезда на "Дълбоко усещане" ("Feeling...
За всичко под небето има време
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: Време да се родиш, и време да умреш; време...
Търсачът
Нека ви разкажа... Собственикът на книжарничката бе решил, че е време да разчисти от ненужните книжа,...
Човекът не е остров...
За кого бие камбаната Човекът не е остров вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook