Ерика Ериксдотер - художничката, която възкресява спомена за домашните любимци

Животът на художничката Ерика Ериксдотер е пълен с приключения и емоции. От успешен професионалист в областта на публичните комуникации тя правя рязък завой в поприще, което я среща с хиляди съдби - на стопани, изгубили домашните си любимци.



Родена и израснала в Швеция, тя се премества в САЩ, когато е на 20 години, за да продължи обучението си в сферата на публичните комуникации. Страстта към рисуването се появява още в детството, а любовта ѝ към акварелите постепенно се трансформира в използването на тънки слоеве акрилна боя. Ерика наследява своя талант от майка си и дядо си, които също са художници. Тя влага душа и сърце в своята работа, с внимание към всеки детайл и свой собствен стил, създавайки с много любов впечатляващи картини. Въпреки че има сигурна работа на пълен работен ден, свързана с ПР, която ѝ дава много възможности за развитие и растеж, шведската художничка решава да се посвети на изкуството.

Ерика превръща рисуването в своя нова и вдъхновяваща кариера – прави предимно картини по поръчка, особено портрети на домашни любимци, за да увековечи любовта между собствениците и техните пухкави верни приятели. Това умение за улавяне на духа и присъствието на верни кучета и грациозни котки, Ерика придобива от собствените си преживявания с любимите ѝ животни. Сега тя има дълъг списък с чакащи клиенти, които търсят таланта ѝ, за да съхрани паметта на скъпите им домашни любимци, създавайки един красив и скъп спомен върху платно.



Пътят на шведската художничка от обещаваща професия в публичните комуникации до работата на артист на свободна практика, докато се грижи за съпруг и едногодишния си син, е доста смело дело. Способността да следва инстинктите си и да усъвършенства занаята си говори за упорития ѝ дух, който се отплаща с успешна и удовлетворяваща кариера в изкуството: „Със сигурност това не беше лесно решение. По принцип имах две работни места на пълен работен ден за повече от десетилетие. Прибирах се вкъщи след дълъг ден в офиса и продължавах да работя в ателието, завършвайки картини по поръчка или произведения за предстоящо арт шоу. Прекарвах от 20 до 30 часа всяка седмица, влагайки уменията си от една картина към друга. В продължение на няколко години, съпругът ми и аз пътувахме нагоре-надолу по Източния бряг, участвайки в национални конкурси за изкуство. Знаех, че трябва да намеря начин това да проработи. За мен нямаше друг избор - трябваше да рисувам.“

Голяма роля за решението на Ерика оказва котката Лола, която един ден се появява във вътрешния им двор и те решават да ѝ дадат дом, както и загубата на любимото куче Лукас, порода йорки от тийнейджърските ѝ години, за което тя тъгува и до сега: „Той беше всичко за мен. Беше прекалено емоционално да се упражнявам с него, така че попитах клиентите ми дали могат да споделят някои свои снимки на прекрасните си домашни любимци. Те харесаха резултатите и хората започнаха да поръчват портрети на своите обичани кучета и котки.“ Като млад художник тя не си позволява да рисува животни, тъй като знае колко важни са очите им, защото „те са прозорецът към душата и ако не могат да се уловят, животното няма дух върху платното.“





Ерика споделя как протича и самият процес на работа: „Моля клиентите ми да ми предоставят снимки на тяхната животинка, което често включва дълги емоционални имейли, пълни с истории за най-искрена обич и болка от загуба. Обичам тези писма. Преглеждам снимките и се опитвам да се „докосна“ до образа и индивидуалността на техния пухкав приятел. Оставям характера на домашния любимец да дойде при мен.“ Шведската художничка започва със свободна скица на животното и едва след това идва време за първия слой боя. Избира специално тубите с бои, смесва цветовете и внимателно подбира четките. Ерика винаги започва с очите: „След като съм доволна от това къде са очите, започвам с останалата част от лицето и постепенно измислям как да продължа. Може да нанасям няколко слоя върху една област, като ухо например, преди да премина към друга зона.“

Всяка картина оживява след часове старателна работа и много, много тънки слоеве с акрилна боя докато дойде и любимият момент на Ерика – детайлите. „Прекарвам дълго време в оформяне на детайли и рисуване на тънки косми от козината, наслаждавайки се на всеки момент, който получавам с тези невероятни животни.“

Най-предизвикателната част за нея не са многото клиенти и часове работа нито моментът, когато трябва да се раздели с портретите, в които влага цялото си сърце, а отговорната задача да рисува това, което хората, идващи при нея са обичали толкова много в живота си. Най-голямата награда за Ерика като артист е доверието, което получава и радостта, която създава със своите специални портрети. Тя споделя, че за нея най-ценни са историите: „Онези дълги имейли, които обменяме с клиентите за това как те са спасили кучето си и са прекарали следващите 10 години, правейки всичко заедно, или как котката, която е живяла 23 години с тях, е спала на възглавницата им на дивана всяка вечер. За мен е чест да се занимавам с тази работа, задържам дъха си, когато чета безброй мили коментари, които получавам за това колко лечебен е портретът за тях и колко много значение носи той в дома им.“

Шведската вдъхновителка искрено обича това, което прави, а възможността да работи, това което я прави щастлива я кара да се чувства истински пълноценна. Връщайки се назад в живота си Ерика ясно може да види причините да стигне толкова далеч: това са подкрепата на семейството, загубата на любимото ѝ куче, а по-късно и на баща ѝ, преместването на друг континент, смелостта да показва творбите си и да участва на конкурси, новите предизвикателства и волята да се доказва сама пред себе си. Без значение възходите, паденията и нещата, които се усещат като провали по онова време, тя не спира да работи и подобрява уменията си ежедневно. Всяка картина, която днес завършва в ателието си, е кулминация на всички тези 30 години.

Ерика има клиенти по целия свят, а нейното изкуство е споменато в редица национални медии. Тя живее в Рестън, щата Вирджиния, със съпруга си Кейси, техния тригодишен син Мейсън, бебето Елиза и двете им котки - Лола и Расмус, който често се присъединява към нея в студиото, правейки ѝ компания докато работи. Вдъхновяващата история на художничката от Швеция, която използва таланта си, за да създава нещо смислено и красиво, превръщайки работата си в мисия, продължава да трогва хората по света. Нейните портрети, с чистотата и въздействието си, са ценен дар за много семейства, помагайки им да пазят спомена за любимия четириног приятел.