Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди

"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание за имуществото, придобито от мен до смъртта ми.
Цялото останало след мен реализуемо имущество да се разпредели по следния начин:

Моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който ще се дава като премия на тези, които през изминалата година са допринесли най-голяма полза на човечеството. Посоченият фонд да се раздели на пет равни части, предназначени за:

първата част – за този който е направил най-важно откритие или изобретение в областта на физиката; втората – за този, извършил важно откритие или усъвършенствуване в областта на химията, третата – за този, който е постигнал забележителни успехи в областта на физиологията или медицината, четвъртата – за този, който е създал най-значително литературно произведение, отразяващо човешките идеали, петата – за този, който има най-голям принос за сплотяване на народите, унищожаване на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие за мирни договорености.

Наградите в областта на физиката и химията ще се присъждат от Кралската шведска академия на науките, по физиология или медицина – от Кралския Каролински институт в Стокхолм, по литература – от Шведската академия в Стокхолм, наградата за мир – от комитет от пет души, избиран от норвежкия Стортинг. Моето особено желание се заключава в това, присъждането на наградите да не се влияе от националността на кандидата, за да получат наградите най-достойните, независимо от това, дали са скандинавци или не.

Това завещание е последно и окончателно, то има законна сила о отменя всички мои предишни завещания, ако такива се намерят след смъртта ми.
Накрая, последното мое задължително изискване се състои в това, след смъртта ми компетентен лекар еднозначно да установи факта на смъртта и едва след това тялото ми да се предаде за изгаряне."

— Париж, 27 ноември 1895
Алфред Бернхард Нобел"

На 10 декември 1896 г. умира Алфред Нобел (р. 21 октомври 1833 г.). Учен, общественик, бизнесмен и изобретател, филантроп - един от най-богатите хора на времето си. Когато изобретява динамита, това се счита за едно от най великите научни открития в полза на прогреса. И всичко е добре до момента, в който от взрив умира брат му. Пресата обърква имената на братята в некролога и излиза със заглавие "Умря търговецът на смърт".

Тази грешка обаче дълбоко покрусява Нобел, затова той измисля нитроглицерина - за да направи динамита по-безопасен. Военното дело обаче бързо усеща потенциала на взривното вещество. Започва употребата му за антихуманни цели - бомбите. В старанието си да подобри живота на хората, Нобел изглежда сякаш прави нещата по-лоши. Заради смъртта на брат си той започва огромна благотворителна дейност, но се затваря в себе си и потъва в депресия.
Когато оставя цялото си огромно за времето си състояние на благотворителната си фондация, в завещанието си той учредява началото на Нобеловите награди за научни постижения.