Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Димчо Дебелянов и неговата най-силна и невъзможна любов



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916), е твърде отдалечена и слабо исторически описана, за да вникнем докрай в атмосферата й и да разберем всички онези събития. Скоро освободилата се България неуверено стъпва на краката си. Следва сложна политическа обстановка, заплахи от международни конфликти и войни. В страната политическият живот е динамичен - сменят се правителства, започва развитието на свободна пазарна икономика, заформят се интелектуални кръгове.

В тази бурна епоха, във вечно кипящата Копривщица, се ражда Димчо и първа майка му усеща поетичната му дарба - Цана Илиева (Дебелянова) завинаги остава предана на най- малкото от шестте си деца с нежна всеотдайна любов, а той й посвещава едно от най- красивите си стихотворения "Да се завърнеш в бащината къща".

Димчо расте чувствително дете с духовни потребности, които не може да удовлетвори, нужда от книги, от интелектуална среда, която едва тогава започва да се оформя. Затова и срещата с учителката от Ихтиман Иванка Дерменджийска белязва живота му завинаги. Тя споделя интереса му към книгите - нещо, което не е било типично за жените извън София и той е неудържимо привлечен от нея - и от външността й, но и от интелекта й. Следва дълга и динамична кореспонденция и редки срещи. Тя трябвало стриктно да пази доброто си име и срещи насаме за дълго време били немислими в малък град като Ихтиман. Драмата в неговата чувствителна душа е огромна. Ето какво пише той на Иванка:

„Тази е, ако не се лъжа, пета година, откак аз усетих първия трепет на любовта към теб. Добри и лоши дни са минали от тогаз, много неща са преживени и забравени, но едно аз ясно помня и ясно зная – то е, че през тези пет години нито един ден не е минал, без да помисля за тебе. Аз те любех пламенно и искрено и дълго, и търпеливо чаках да бъда разбран…
Аз можех много лесно да ти се обясня, много пъти ми се е представяла възможността да направя това. Но аз не можех и не исках да го направя само защото турях твоето щастие по-горе от моето. Аз мислех, че ти любиш друг, и не исках да заставам между двама ви… Може жестоко да съм се лъгал, като съм мислил така, но… това, което е минало, не може да се върне.
През това време аз не можех да се радвам истински, защото скърбях, че тази, която тъй безумно любя, никога няма да узнае моята любов. И аз избягвах да се срещам с жени, защото ме беше страх да не се увлека по друга и да забравя теб, която изпълваше моя живот. Едни ме мислеха за студен и неспособен да любя, други – за отчаян песимист. Аз не бях нито едното, нито другото.
Аз бях способен да любя и любех тъй свято и тъй искрено, както малцина са любили.
…Безкрайна радост съм чувствал, когато съм те виждал или когато са ми казвали нещо за теб…
…Пред мисълта, че ти най-после ще разбереш моята любов и че ти най-после ще изгрееш, слънце на моята пролет, аз се опивам от щастие. И в момента, когато ми кажеш, че ме обичаш, аз ще бъда най-щастливият в света. Защото любовта ти ми е скъпа – тя е изкупена с толкоз много душевни мъки.
Аз чувствам как твоята любов би ми вдъхнала нови сили, нова вяра, нови надежди.
Аз бих принесъл всичко пред нея. Целият свят не би могъл да ме раздели от тебе.
Най-хубавите ми спомени са спомените за срещите с теб.
Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб.
Аз не зная още какъв ще бъде твоят отговор, но аз не мога да не ти кажа това, което толкоз време се е набирало в душата ми.
…Позволи ми да се обръщам към тебе само с името ти. То е тъй хубаво и когато го произнасям или пиша, чувствам, че то изразява всичката моя любов…
Вярвам, че ти няма да оставиш без отговор моето тъй разхвърляно първо любовно писмо. Как искам да те видя!”


Колко нежност, каква силна любов прозира във всяка една негова дума! Тревогата от липсата на срещи, неяснотите и разминаванията насаждат и у двамата чувство на неудовлетвореност и разочарование. Близките на Иванка не одобряват поета и я пращат да учи в Швейцария. Сърцето му е разбито. Но влюбчивата му душа копнее за любов и споделеност и след Иванка той има няколко страстни любови, нито една от които не завършва щастливо.

Но в изкуството разбитото сърце е най- могъщата муза и той написва едни от най- красивите си стихотворения. Докато войната не го променя завинаги. Балканската война, след нея Първата световна война, пращат Димчо Дебелянов на фронта редом с хиляди млади мъже, вярващи в националната кауза за свободна и обединена България. На фронта той си дава сметка, в ретроспекция на краткия си и страстен живот, че единствената, която е обичал истински, е Иванка - "момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман".
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любопитно ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Най-скъпите пържени картофи в света вече са вписан в Гинес
· Земята вече има нов океан
· Малко познатата история на пъpвaтa бългapcĸa ĸнижнa бaнĸнoтa
· Настъпва нов ден
· Бъди!
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любопитно ·
Вторник
28
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш....
Благослови ме, майко!
В часа на тежката раздяла, кога езика ще мълчи и сълзи, сдържани с мъка ще тегнат в моите очи. Вдигни...
Димитър Димов: "Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността."
"Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата...
Най-смешните семейни коледни картички
Около Коледа света обикалят милиарди картички. По суша въздух и море - пожеланията се отправят на дълъг...
Романс
И достигнахме дивия пролетен бряг през мъглата на яростни клони. Върху мокрия пясък в мъчителен бяг някой...
За Андерсен и тъжните приказки
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение...
Вятърът...
Вятърът гаси свещта, но разпалва огъня...
Най-добрите снимки за 2019 г. според сп. "Нешънъл Джиографик"
Престижното списание, което ежегодно провежда и фотографски конкурс, излъчи най-добрите снимки в трите...
Из тефтера на бабите по света
Готвеше ли вкусно вашата баба? Правеше ли мекички, бухтички, разни питателни супи и манджи, чието сосче...
Жените и спортът
Свикнали сме да приемаме за аксиома, че спортуването е гаранция за здраве, за хармонично тяло и силен...
Джак Керуак: "В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."
"Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да...
Йожен Йонеско: „Не отговорът просвещава, а въпросът.”
„Идеологиите ни разделят. Мечтите и страданията ни обединяват.” „Имам лош характер и затова не понасям...
На тази дата: Човекът стъпва на Луната
„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.” 20 юли 1969 г. - това е датата, която остава...
Безопасно онлайн пазаруване
Интернет предоставя много възможности за закупуване на продукти и услуги, без изобщо да напускаме дома...
Орел и гълъб - Йохан Волфганг Гьоте
Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той...
Гюстав Флобер: "Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи"
Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише. Гюстав...
Безкрайните дни на пролетта
Когато идваше пролетта, дори фалшивата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи....
Собствената камбанария...
Гледаш ли само от собствената си камбанария, няма да разбереш, кога е започнала да ръждясва....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook