Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Димчо Дебелянов и неговата най-силна и невъзможна любов



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916), е твърде отдалечена и слабо исторически описана, за да вникнем докрай в атмосферата й и да разберем всички онези събития. Скоро освободилата се България неуверено стъпва на краката си. Следва сложна политическа обстановка, заплахи от международни конфликти и войни. В страната политическият живот е динамичен - сменят се правителства, започва развитието на свободна пазарна икономика, заформят се интелектуални кръгове.

В тази бурна епоха, във вечно кипящата Копривщица, се ражда Димчо и първа майка му усеща поетичната му дарба - Цана Илиева (Дебелянова) завинаги остава предана на най- малкото от шестте си деца с нежна всеотдайна любов, а той й посвещава едно от най- красивите си стихотворения "Да се завърнеш в бащината къща".

Димчо расте чувствително дете с духовни потребности, които не може да удовлетвори, нужда от книги, от интелектуална среда, която едва тогава започва да се оформя. Затова и срещата с учителката от Ихтиман Иванка Дерменджийска белязва живота му завинаги. Тя споделя интереса му към книгите - нещо, което не е било типично за жените извън София и той е неудържимо привлечен от нея - и от външността й, но и от интелекта й. Следва дълга и динамична кореспонденция и редки срещи. Тя трябвало стриктно да пази доброто си име и срещи насаме за дълго време били немислими в малък град като Ихтиман. Драмата в неговата чувствителна душа е огромна. Ето какво пише той на Иванка:

„Тази е, ако не се лъжа, пета година, откак аз усетих първия трепет на любовта към теб. Добри и лоши дни са минали от тогаз, много неща са преживени и забравени, но едно аз ясно помня и ясно зная – то е, че през тези пет години нито един ден не е минал, без да помисля за тебе. Аз те любех пламенно и искрено и дълго, и търпеливо чаках да бъда разбран…
Аз можех много лесно да ти се обясня, много пъти ми се е представяла възможността да направя това. Но аз не можех и не исках да го направя само защото турях твоето щастие по-горе от моето. Аз мислех, че ти любиш друг, и не исках да заставам между двама ви… Може жестоко да съм се лъгал, като съм мислил така, но… това, което е минало, не може да се върне.
През това време аз не можех да се радвам истински, защото скърбях, че тази, която тъй безумно любя, никога няма да узнае моята любов. И аз избягвах да се срещам с жени, защото ме беше страх да не се увлека по друга и да забравя теб, която изпълваше моя живот. Едни ме мислеха за студен и неспособен да любя, други – за отчаян песимист. Аз не бях нито едното, нито другото.
Аз бях способен да любя и любех тъй свято и тъй искрено, както малцина са любили.
…Безкрайна радост съм чувствал, когато съм те виждал или когато са ми казвали нещо за теб…
…Пред мисълта, че ти най-после ще разбереш моята любов и че ти най-после ще изгрееш, слънце на моята пролет, аз се опивам от щастие. И в момента, когато ми кажеш, че ме обичаш, аз ще бъда най-щастливият в света. Защото любовта ти ми е скъпа – тя е изкупена с толкоз много душевни мъки.
Аз чувствам как твоята любов би ми вдъхнала нови сили, нова вяра, нови надежди.
Аз бих принесъл всичко пред нея. Целият свят не би могъл да ме раздели от тебе.
Най-хубавите ми спомени са спомените за срещите с теб.
Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб.
Аз не зная още какъв ще бъде твоят отговор, но аз не мога да не ти кажа това, което толкоз време се е набирало в душата ми.
…Позволи ми да се обръщам към тебе само с името ти. То е тъй хубаво и когато го произнасям или пиша, чувствам, че то изразява всичката моя любов…
Вярвам, че ти няма да оставиш без отговор моето тъй разхвърляно първо любовно писмо. Как искам да те видя!”


Колко нежност, каква силна любов прозира във всяка една негова дума! Тревогата от липсата на срещи, неяснотите и разминаванията насаждат и у двамата чувство на неудовлетвореност и разочарование. Близките на Иванка не одобряват поета и я пращат да учи в Швейцария. Сърцето му е разбито. Но влюбчивата му душа копнее за любов и споделеност и след Иванка той има няколко страстни любови, нито една от които не завършва щастливо.

Но в изкуството разбитото сърце е най- могъщата муза и той написва едни от най- красивите си стихотворения. Докато войната не го променя завинаги. Балканската война, след нея Първата световна война, пращат Димчо Дебелянов на фронта редом с хиляди млади мъже, вярващи в националната кауза за свободна и обединена България. На фронта той си дава сметка, в ретроспекция на краткия си и страстен живот, че единствената, която е обичал истински, е Иванка - "момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман".
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любопитно ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
· 2000-годишната римска баня Basilica Therma, известна като „Дъщерята на краля“ в Турция (снимки)
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любопитно ·
Четвъртък
22
Февруари 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
7 април - Световен ден на здравето
На 7 април отбелязваме Световния ден на здравето. Днес празнуват всички работещи в сферата на здравеопазването...
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
Жената - сила и магия
Силата на жената във всяка нейна роля – социална, семейна или професионална, е безспорна. Всеки ден всяка...
Женското тяло - винаги променящо се, винаги красиво
Много често хората смятат раждането и последвалото го кърмене за преломен момент в женската физика и...
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето
"Ако събудите у ученика си внимание към природните явления, той много скоро ще стане любознателен; но...
Уикенд извън града - време за активен туризъм
Около мен е пълно с хора, които практикуват уикенд туризъм. Какво значи това ли? Значи, че почти всяка...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти, без да те карат да се връщаш в миналото си....
Всичко, което мразиш, е тук, за да те научи на безусловна любов
Всичко, което те дразни, е тук, за да те научи на търпение. Всеки, който те изоставя, е тук, за да...
Джоузеф Конрад: "Може би това е животът…една мечта и един страх.“
„Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.“ „Клюките са това,...
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
Честит 3 март!
Никой не избира къде да се роди. Нито в кое семейство. Може да избере например къде да живее и кои да...
Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."
"Коя мъдрост е по-велика от добротата!?" "Всеки човек, който не работи, е негодник." "Мъжете всякога...
Йогата влезе в списъка за културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Йогата – практиката за духа и тялото, отдавна популярна в цял свят, влезе в списъка на ЮНЕСКО за световно...
Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“
Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога. Томас Харди е английски автор,...
Кои видове калъфи са най-подходящи за iphone 13 Pro?
Едно от очарованията на технологията на Apple е огромния брой аксесоари за всеки вкус. Стотици производители...
Карнавалът във Венеция - парад на суетата и греха
Карнавалът във Венеция (Карневале, carnevale) е истинско пиршество на лукса, елегантността, изтънчения...
Благи думи за Благовещение: "Ти си, мамо, моята закрила"
Мила мамо, обичам те много. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Винаги ми даваш вяра. Обичам те и това...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook