Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 14:
Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес, ден 14, е повод за малък празник и с удоволствие си подарявам един чуден постен, но много какаов, сладкиш. Рецептата можете после да си запишете от тук. Сега като постим, не означава да се лишим от безценното какао!

Поводът за празник може да не изглежда нещо кой знае какво, но за мен значи много. Снощи бях на едно събиране с хора, част от които познавам добре, друга част – не чак толкова. И само един или двама знаеха изобщо за постенето и цялата история около него. Та на масата имаше предварително поръчана храна, която разбира се, не беше изобщо и на милиметър от постното или дори здравословното – пържени неща, полуфабрикатени пилешки и картофени произведения. Меснати дреболии и хапки. Това не ме впечатли особено, обикновено в бар&динър заведенията това се харесва най- много. Но не за това става дума толкова.

Още със сядането ми на масата се подметна темата, и то от близък, как аз постя и защо изобщо го правя. И тази ненужна за повода, за който се бяхме събрали, реплика „повлече крак” на цяла вълна от внимание. „Ама защо?”, „Чак толкова ли си религиозна?”, „И какво, мръвки не ядеш и сирене също?”, „Ами той поста и за леглото се отнася и там ли постиш?”. Всякакви такива реплики, които ме засипаха от всички страни.

Не вярвам да има човек, който обича да бъде нападан. Казвам именно "нападан", защото никой не ме попита с интерес, какво все пак ям, има ли вкусни неща в поста, как се чувствам физически дори, изобщо чисто любознание и желание да вникнеш, а не веднага да отхвърлиш, само защото не го разбираш. И да си призная за момент бях силно изкушена да извадя и аз бойната секира на острия ми език и да почна наред.

Но! Казвам си аз: "Защо да го правя?" Защо да се гневя на всички тях, само защото не искат да ме разберат, а напротив – опитват се да ме разубедят и дори да се надсмеят. И замълчах просто. Тогава те се развихриха. Вече ме досмешава, като си спомня. Напомних аз накрая, за какво сме се събрали – трябваше да организираме едно културно мероприятие и да се обсъдят всъщност много по– важни теми, отколкото е постенето на моята особа.

Странно беше всичко това, скоро темата вече не беше интересна, може би защото и не понечих да се защитавам, и се заловихме за работа. Но важното за мен беше лекотата с която се отказах от гнева си. В смисъл такъв, че обикновено "не си оставям магарето в калта", както се казва, и не съм оставала длъжна на никой за остри реплики, щом усещам, че съм права и трябва да защитавам нещо. А сега просто замълчах и трябва да призная на моменти се забавлявах. И макар и тази кауза да имаше нужда от защита, аз се отказах от нея. Защото е безсмислено да убеждавам десет човека едновременно, които явно са предубедени и защото поводът да се съберем не беше този, а един такъв спор би опорочило всичко.

Промяната за мен беше огромна, защото устата ми понякога наистина е голяма и в личен план изговарям много ненужни думи, за които после си давам сметка, че са наранявали дори.

Може точно в поддаването на гнева е разковничето.


Ако нечии думи предизвикат гняв в нас, първият импулс е да му се поддадем.Пак от гордост. И гневът сам по себе си завихря бесни спирали от човек на човек, докато накрая не задълбае до наистина болезнените думи, които само най- близките намираме едни за други. Които нараняват най- силно. И с всяка гневна реакция, стигаме все по- навътре и навътре в територии, които трябва да останат непознати за хора, които се обичат.

Ако не се поддадем и избягаме от гнева, потърсим друга дума, спокойна, неутрална, може би просто не отвърнем нищо, това няма да е признак на слабост. Точно обратното.


Tова показва силата, с която сме превъзмогнали гневливото дяволче, нашепващо на ушенце: „върни си ги сега, хайде, трябва последната дума да е твоята” И ако го послушаме тази последна дума ще е зла. И после всички съжаляваме за казаното.

Така в моите очи напълно заслужих този сладкиш и го споделям с вас и следобедното си кафе. Не пропускайте да се самонаграждавате за някоя вътрешна победа, макар само вие да си знаете, каква битка сте водили. Тези борби са наистина героични, а наградата е повече от заслужена.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-29 #2
Цвети
Дамм, права си, да си хапнем, какво ли ни остава)) Парадокс е, че в намалялата консумация на някои храни, особено на месо, много се изстрадва. преди сме можели да си купим еди колко си кг месо, сега еди колко си. Няма пари, обеднели сме...А като се замислиш какво месо ядем...Ами по -добре, че е намаляло, да ти кажа
2013-11-28 #1
Валентина
Оооо, това ми е много добре познато. Вегетарианка съм от около 15 години. Но избягвам да го афиширам, поради неприемането на .... айде да кажем различните. Въпреки, че това което аз ям си е лично моя работа, но ... в България има един странен пиетет към пържолката, месцето, абе да си хапнем, за какво друго живеем. А аз просто никога не съм обичала месо, просто като малка ме заставяха да ям насила и като пораснах, вече никой не може да ме накара От няколко години жевея в чубина и съм забравила, но с твоя разказ преживях всичко отново, хем ме сви сърцето, хем ми стана смешно ))
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Понеделник
4
Декември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Смелостта да сбъднем мечтите си
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Но ни дава смелост да го сторим са...
На тази дата: Роден Златю Бояджиев
Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Считан за един от най-самобитните български български...
Направи място да седне бременната жена
Никой не може да разбере една бременна жена, ако сам не го е изпитал и дори тогава - пак няма да е напълно....
Не се задоволявайте с посредственост, сияйте за себе си
Има жени, които имат в повече от всичко. Те са изключителни, изпъкват, вдъхновяват, завихрят вниманието...
"Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него....
100 години от рождението на Павел Вежинов
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка...
Правилата на Бенджамин Франклин
1. Въздържание. Не яж до затъпяване, пий, но не препивай! 2. Мълчание. Говори само онова, което ще...
2015 г. - годината на Дървената овца според китайския хороскоп
Китайската нова година започва по лунния календар всяка година при едно събитие - второто новолуние след...
Кой спечели музикалните награди БРИТ 2021?
Около 4000 души наблюдаваха във вторник на живо триумфа и изпълненията на Дуа Липа и Арлоу Паркс на церемонията...
Първа среща с новороденото бебе
Раждането на бебето винаги е вълнуващо събитие. Емоциите не могат да се опишат с думи. Но ако има нещо...
По "Плаващите кейове" на Кристо
Христо Явашев - Кристо, отдавна е извън всякаква локалност и граници. Той е световен артист, космополит...
Кое е по-важно - да обичаш или да бъдеш обичан?
- Кажи ми, кое е по-важно - да обичаш или да бъдеш обичан? Старецът отговори: - Кое е по-важно за...
Клинт Ийстууд в 5 емблематични роли
Клинт Ийстууд (роден на 31 май 1930 г.) е една от най-великите фигури на американското и световно кино....
Равното заплащане
Ако работите в малка частна фирма, веднага ще разберете за какво става въпрос. Започва от интервюто за...
Кралица Елизабет II на 91 години
Кралица Елизабет II от династията Уиндзор е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери...
Марсала - цветът на 2015 г.
Всяка година престижният институт "Пантон" (Pantone Color Institute) обявява кой цвят ще властва през...
„Личните бележници на Антон Чехов“ – за първи път в самостоятелен том на български
Искало ли ви се е да влезете в ума на любим писател и да видите как се раждат идеите му? Откъде тръгват...
Революцията на Ани Лейбовиц в новия календар "Пирели"
Календарът на фирмата за автомобилни гуми "Пирели" е еталон за добре котиращ се, лъскав секс, над който...
Кино коледно настроение с Hera.bg
Обичам Коледа не толкова заради сармичките и подаръците, заради лампичките и коледните песни, обичам...
Истинското приятелство
Дълъг път бяха извървяли човекът и неговото куче. Силите им вече ги напускаха, изтощението и горещото...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook