Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 14:
Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес, ден 14, е повод за малък празник и с удоволствие си подарявам един чуден постен, но много какаов, сладкиш. Рецептата можете после да си запишете от тук. Сега като постим, не означава да се лишим от безценното какао!

Поводът за празник може да не изглежда нещо кой знае какво, но за мен значи много. Снощи бях на едно събиране с хора, част от които познавам добре, друга част – не чак толкова. И само един или двама знаеха изобщо за постенето и цялата история около него. Та на масата имаше предварително поръчана храна, която разбира се, не беше изобщо и на милиметър от постното или дори здравословното – пържени неща, полуфабрикатени пилешки и картофени произведения. Меснати дреболии и хапки. Това не ме впечатли особено, обикновено в бар&динър заведенията това се харесва най- много. Но не за това става дума толкова.

Още със сядането ми на масата се подметна темата, и то от близък, как аз постя и защо изобщо го правя. И тази ненужна за повода, за който се бяхме събрали, реплика „повлече крак” на цяла вълна от внимание. „Ама защо?”, „Чак толкова ли си религиозна?”, „И какво, мръвки не ядеш и сирене също?”, „Ами той поста и за леглото се отнася и там ли постиш?”. Всякакви такива реплики, които ме засипаха от всички страни.

Не вярвам да има човек, който обича да бъде нападан. Казвам именно "нападан", защото никой не ме попита с интерес, какво все пак ям, има ли вкусни неща в поста, как се чувствам физически дори, изобщо чисто любознание и желание да вникнеш, а не веднага да отхвърлиш, само защото не го разбираш. И да си призная за момент бях силно изкушена да извадя и аз бойната секира на острия ми език и да почна наред.

Но! Казвам си аз: "Защо да го правя?" Защо да се гневя на всички тях, само защото не искат да ме разберат, а напротив – опитват се да ме разубедят и дори да се надсмеят. И замълчах просто. Тогава те се развихриха. Вече ме досмешава, като си спомня. Напомних аз накрая, за какво сме се събрали – трябваше да организираме едно културно мероприятие и да се обсъдят всъщност много по– важни теми, отколкото е постенето на моята особа.

Странно беше всичко това, скоро темата вече не беше интересна, може би защото и не понечих да се защитавам, и се заловихме за работа. Но важното за мен беше лекотата с която се отказах от гнева си. В смисъл такъв, че обикновено "не си оставям магарето в калта", както се казва, и не съм оставала длъжна на никой за остри реплики, щом усещам, че съм права и трябва да защитавам нещо. А сега просто замълчах и трябва да призная на моменти се забавлявах. И макар и тази кауза да имаше нужда от защита, аз се отказах от нея. Защото е безсмислено да убеждавам десет човека едновременно, които явно са предубедени и защото поводът да се съберем не беше този, а един такъв спор би опорочило всичко.

Промяната за мен беше огромна, защото устата ми понякога наистина е голяма и в личен план изговарям много ненужни думи, за които после си давам сметка, че са наранявали дори.

Може точно в поддаването на гнева е разковничето.


Ако нечии думи предизвикат гняв в нас, първият импулс е да му се поддадем.Пак от гордост. И гневът сам по себе си завихря бесни спирали от човек на човек, докато накрая не задълбае до наистина болезнените думи, които само най- близките намираме едни за други. Които нараняват най- силно. И с всяка гневна реакция, стигаме все по- навътре и навътре в територии, които трябва да останат непознати за хора, които се обичат.

Ако не се поддадем и избягаме от гнева, потърсим друга дума, спокойна, неутрална, може би просто не отвърнем нищо, това няма да е признак на слабост. Точно обратното.


Tова показва силата, с която сме превъзмогнали гневливото дяволче, нашепващо на ушенце: „върни си ги сега, хайде, трябва последната дума да е твоята” И ако го послушаме тази последна дума ще е зла. И после всички съжаляваме за казаното.

Така в моите очи напълно заслужих този сладкиш и го споделям с вас и следобедното си кафе. Не пропускайте да се самонаграждавате за някоя вътрешна победа, макар само вие да си знаете, каква битка сте водили. Тези борби са наистина героични, а наградата е повече от заслужена.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-29 #2
Цвети
Дамм, права си, да си хапнем, какво ли ни остава)) Парадокс е, че в намалялата консумация на някои храни, особено на месо, много се изстрадва. преди сме можели да си купим еди колко си кг месо, сега еди колко си. Няма пари, обеднели сме...А като се замислиш какво месо ядем...Ами по -добре, че е намаляло, да ти кажа
2013-11-28 #1
Валентина
Оооо, това ми е много добре познато. Вегетарианка съм от около 15 години. Но избягвам да го афиширам, поради неприемането на .... айде да кажем различните. Въпреки, че това което аз ям си е лично моя работа, но ... в България има един странен пиетет към пържолката, месцето, абе да си хапнем, за какво друго живеем. А аз просто никога не съм обичала месо, просто като малка ме заставяха да ям насила и като пораснах, вече никой не може да ме накара От няколко години жевея в чубина и съм забравила, но с твоя разказ преживях всичко отново, хем ме сви сърцето, хем ми стана смешно ))
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Четвъртък
19
Май 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Умният човек не приема драматичния характер на живота
Бъди предпазлив! Ако наистина имаш демона на изкуството в тялото, поддай му се, но бавно, след като се...
Колебание – моето постоянство.
Има безброй възможности, има безброй варианти. Грешка ще бъде, каквото и да предпочета между тях. Изборът...
Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса....
Да се гмурнеш. Буквално.
Както всяка година, морските ни приключения занимават умовете и сърцата ни още от пролетта. Планирането...
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот....
До Италия и назад - II част
Във Вечния град има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. На половин километър...
Най-гледаното в Youtube за 2014 година
След като Google ни показа как ще запомни годината според това, както сме търсили, време е и YouTube...
На тази дата: 28 февруари 1870 е учредена Българската екзархия
На 28 февруари 1870 година Високата порта на Османската империя издава ферман, с който узаконява обособяването...
Денят на земята - 22 април
Денят на Земята - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард...
Изследване на български марки масло показа тревожни резултати
Въпреки че кравето масло е много лесен за произвеждане млечен продукт, изследване на "Активни потребители"...
Снежен лабиринт в Полша, като излязъл от приказките
Полският град Закопа̀не е известен зимен курорт - наричат го зимната столица на Полша. Но той е...
Ако се чудиш за бъдещето си...
Ако се чудиш какво ще е бъдещето - започни сам да го създаваш и ще знаеш...
Австралийските пожарникари се съблякоха отново с благотворителна цел (видео)
Австралийските пожарникари отново приковаха погледите на всички жени по света с новия календар за 2021...
Женската зиморничавост – каприз или физиология II
Не само хормоните оказват влияние на нашия биологичен термостат. Когато сме изморени или ни се спи,...
Сьорен Киркегор: „Щастието е най-доброто скривалище от отчаянието.“
„Вярата започва там, където свършва мисълта.“ „Трудно е да вярваш, защото е трудно да се подчиняваш.“ „Щастието...
Как да преподаваме изкуство на деца, според Марк Ротко
Днес Марк Ротко е един от художниците с най-скъпоструващи картини. Огромни платна в ярки цветове, в прости...
Защо плуването се оказа "моето нещо"?
Колкото и хубава да е фигурата ти (или пък не толкова), идва момент, в който тя престава да работи като...
7 цитата от Казуо Ишигуро
"Спомените, дори най-ценните, избледняват изненадващо бързо. Но не вярвам в това. Спомените, които ценя...
„Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
Ето такива са важните повратни точки в кариерата на писателя, а навярно и в много други поприща. В повечето...
Франция забрани пластмасовите чинии, чаши и прибори за еднократна употреба
Франция е първата страна от Евросъюза, която забрани официално пластмасовите неразградими в околната...
Спомняме си Йордан Йовков
Спомняте ли си списъка със задължителната литература в училище? Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков...Христо...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook