Когато отпразнувах 40 години

Скоро говорех с приятелка за рождени дни, Сатурнови дупки и подобни неща и тя ми каза с неудобство, че наближава 40-тият й рожден ден и смята да спази суеверието да не го празнува. За пръв път чух за такова суеверие и не можах да намеря никаква разумна причина да я разубедя. Суеверията все пак са валидни с пълна сила за тези, които вярват, колкото и ирационално да е това отстрани.

Но намерих една част от книга на Елиф Шафак и реших да й я пратя за кураж. "Любов" е книгата, а тя е авторка, която няма нужда от представяне.

"Скъпа Ела,
Честит рожден ден! Четиридесет години е изключително красива възраст и за мъже, и за жени. Знаеш ли, че в мистиката числото четиридесет олицетворява изкачването на по-високо равнище и духовното пробуждане? Когато загубим някого, сме в траур 40 дни. Когато се роди дете, трябва да минат четиридесет дни, докато то бъде готово за живота на земята. А когато се влюбим, трябва да изчакаме четиридесет дни, за да сме сигурни в чувствата си.

Потопът на Ной е продължил четиридесет дни и макар че водата е унищожила живота, в същото време тя е отнесла всичко нечисто и е дала на хората възможността да започнат наново. В ислямския мистицизъм има четиридесет стъпала между човека и Бога. По същия начин има четири основни равнища на съзнание с по десет стъпала във всяко, което прави общо четиридесет. Исус е останал в пустинята четиридесет дни и четиридесет нощи. Мохамед е бил на четиридесет години, когато е бил призован за пророк. Буда е медитирал под липата четиридесет дни. Да не говорим пък за четиридесетте правила на Шамс.

На четиридесет години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. Достигнала си изключително благоприятно число. Поздравления! И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото четиридесет!
С най-топли чувства,
Азис"