Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Божури и незабравки


Един къс разказ на Георги Господинов


Георги Господинов
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.

Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи. "Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".

- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.

Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:

- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.

- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.

- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.

- Щях да те забележа - каза той.

- Обичаш ли я? - попита тя.

- Обичаш ли го? - попита той.

Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.

По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.

- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".

- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Баща ми винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.

- За тебе бяха - каза той.

- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.

- Шест, каза той. И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.

- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.

На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.

- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.

- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.

- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб.

В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път.

Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало.

Из "И други истории", изд. "Жанет-45"
бел. ред. Книгата съдържа още невероятни къси разкази от Георги Господинов и си струва да я имаш у дома си. По един от тези разкази- "Сляпата Вайша", е направен едноименен анимационен късометражен филм от българина, работещ за канадско студио, Теодор Ушев. Филмът е в краткия списък за номинациите за Оскар 2017 за късометражна анимация.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Коментари
2016-11-27 #1
florentina
Хареса ми разказа.Ще си купя книгата.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Сряда
4
Октомври 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си....
Hera.bg на 8 години!
Приятели, отново празнуваме рожден ден! Hera.bg днес става на 8 години! След като оставихме първите...
Провалът ти подсказва, че по този начин няма да успееш, но не ти казва, че е невъзможно
Провалът ти подсказва, че по този начин няма да успееш, но не ти казва, че е невъзможно....
Бъдеще без клане на животни - биореактори за изкуствено месо
Aмериканска компания ще изгради най-големите в света биореактори за производство на изкуствено месо....
Хотел от лед - приключение на ръба
Хотел само от лед и сняг, нощувки на -7 градуса, сватбени церемонии на 200 км от Северния полюс? Да,...
Яснота
Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият...
Колекционерството – прищявка, мания или себеизява?
Какво кара хората да колекционират разни неща? Децата събират разнообразни предмети често под влияние...
Красотата на есента в снимки от цял свят
Няма по-красив сезон от есента - хладна чувствена милувка, облекчение от горещото лято и пир на цветовете...
Коледна Виена - II
Храната Какво е една страна, ако не опиташ поне някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в задължителната...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича.
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича....
Искам да знам за теб...
Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да...
8 неща, които да сторим, преди да дойде зимата
Когато премине златната есен, небето се схлупи и почнат дъждовете, усещаме все по-ясно студения дъх на...
"Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам"
1. "Имаш ли добро сърце, ще имаш и хубаво лице. И най-хубавото лице ще стане повече от грозно, ако сърцето...
Любовта към себе си изисква първо да поставиш граница на другите
Любовта към себе си изисква първо да поставиш граница на другите. ...
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - I
Ровейки се в кулинарните виртуални страници, попаднахме на нещо безкрайно интересно. Блоговодител- ят...
Концертът на Коронацията: Пет от най-добрите моменти (видео)
Take That, Лайънъл Ричи и Кейти Пери се присъединиха към тълпата от 20 000 на територията на замъка Уиндзор...
Апетитът на богомолката
Съзнателно или не хората винаги са правели сравнение между себе си и животинския свят. Особено, когато...
Св. Димитър - Покровител на българите
Доколко е религиозен днес българинът, това е много труден въпрос. На него еднозначно не може да се отговори....
Живота, Времето, Смъртта
Това се случи не много отдавна, и не през девет и десет планини, и сега в теб някъде се случва, със...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
40 хубави филма за жени - 1 част
Защо "филми за жени"? Значи трябва да има филми и за мъже ли? А защо изобщо е нужно да се разделя киното...
Когато аз съм "гласът на разума"
Ако сме в ситуация, в която аз съм "гласът на разума", значи сме попаднали в много кофти ситуация....
Къщите наистина са като хората
''В стаята витаеше сподавеният дъх на раздялата. Къщите са като хората, имат памет, чувства, емоции....
Къщата не е същата, откакто ти си тръгна
Къщата не е същата, откакто ти си тръгна. Печката е ядосана - тя ме обвинява. Телевизорът отчаяно се...
7 неща, които научаваме на път
Пътуването не бива да се ограничава до сезон, място, компания. Пътуването, освен чисто физическо преживяване,...
"Св. 40 мъченици" - една църква във Велико Търново, паметна за историята ни
Годината е 1230 г., Второто българско царство е в разцвета си с властването на един от най-могъщите български...
Жените не бива повече да са жертва
Всеки ден трябва да е Ден, посветен на правата на жените, и Ден, посветен на борбата с насилието срещу...
2013 - Година на змията
Всяка нова година е свързана с нови очаквания и надежди за по-добро. От древни времена хората гадаят...
Пишмание - турският деликатен десерт
Обичате ли сладко? Не, не ви говоря за добре познатия ни и особено любим на нас жените шоколад. Става...
Понякога "по-късно" означава "никога"
Понякога "по-късно" означава "никога". Опитай сега!...
Лучано Павароти получи посмъртно звезда на холивудската Алея на славата
Тенорът Лучано Павароти получи 2730-ата звезда на холивудската Алея на славата, съобщи ЮПИ. "Маестро...
Цитати с усмивка за усмивката
„Ако мога да видя болката в очите ти, тогава сподели с мен сълзите си. Ако мога да видя радостта - сподели...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook