Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Божури и незабравки


Един къс разказ на Георги Господинов


Георги Господинов
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.

Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи. "Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".

- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.

Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:

- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.

- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.

- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.

- Щях да те забележа - каза той.

- Обичаш ли я? - попита тя.

- Обичаш ли го? - попита той.

Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.

По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.

- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".

- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Баща ми винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.

- За тебе бяха - каза той.

- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.

- Шест, каза той. И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.

- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.

На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.

- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.

- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.

- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб.

В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път.

Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало.

Из "И други истории", изд. "Жанет-45"
бел. ред. Книгата съдържа още невероятни къси разкази от Георги Господинов и си струва да я имаш у дома си. По един от тези разкази- "Сляпата Вайша", е направен едноименен анимационен късометражен филм от българина, работещ за канадско студио, Теодор Ушев. Филмът е в краткия списък за номинациите за Оскар 2017 за късометражна анимация.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Коментари
2016-11-27 #1
florentina
Хареса ми разказа.Ще си купя книгата.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Сряда
29
Март 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Искам да ти кажа: "Майка ми е моят герой, моята Супер Жена и моят най-добър приятел"
"Майка ми е малка, усмихната, цветна жена, която винаги успява да види красивото. Често ми звъни за да...
Излиза дълго чаканият роман на писателя Георги Господинов - "Времеубежище"
Дълго чаканият роман на писателя Георги Господинов вече е под печат. Заглавието е „Времеубежище“. Корицата...
Из "Гитанджали" на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
"Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва? Същото като майка...
Вино - в моята ръка и сега...
Виното се пие на точното място и в точното време. В моята ръка. И сега!...
9 забележителни факта за гарваните (видео)
„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен, гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки...
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва....
"Поне опитай!"
Ако всички ти казват: "Няма да стане", намери този, който ще ти каже: "Поне опитай!"...
Хайде да се влюбим!
Хайде да се влюбим Като в детска жмичка... Крием се... Играем своята игричка. Толкова гореща... Толкова...
Нещата от живота, на които ни научи пандемията
На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала...
Най-добрите снимки от дивата природа за 2017 г.
Както е традицията, в края на 2017 г. списание National Geographic представя победителите от конкурса...
Какво прави Efirbet.com по-различен сайт за букмейкър ревюта?
Ако имате опит със спортните залози и казино игрите, то няма как поне веднъж да не сте се допитвали до...
Суеверията днес
От древни времена хората се опитват да „разчетат“ значението и посланията на предмети, действия или природни...
"Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва"
Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се...
Останете си гладни. Останете си неразумни
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така...
Марк Твен: "Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи."
По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите...
Коледни пости - Ден 11:
Първо поражение. Гордостта поразява душата и тялото.
В неделя ме бе обзело безумно вдъхновение за кулинарстване. Разочарована бях от постния кекс, който сама...
Истинският морален тест е пред тези, които зависят от твоята милост
Истинският морален тест за човечеството, неговият основен изпит, се състои в отношението му към тези,...
Хариет Бичър Стоу и "Чичо Томовата колиба"
„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно...
Виното и любовта като отпечатък на страстта
Замислен поглед пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник...
Това ли е бъдещето? Gucci пуснаха в продажба виртуални маратонки
Маратонките Gucci обикновено се продават на дребно за над 500 долара, но тази седмица луксозният моден...
Създадени за любов
Какво е честта пред любовта на една жена? Какво е дългът пред докосването на новородения син в ръцете...
Анна Аткинс - първата жена-фотограф
Анна Аткинс (1799 - 1871) е първата жена-фотограф в историята, ботаник и естествоизпитател, пионер в...
Жени-столетници, родени още през 19 век
Пет забележителни дами, живели над 100 години, но родени не в миналия, а в по-миналия век. Живот, обхванал...
Поезията на Мария
Мария Донева Несъвършено Несъвършено щастие расте в сърцето ми, докато го изпълни. И продължава. Прелива...
Да си спомним: Майчина сълза - Ангел Каралийчев
Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата...
Българските будители в избрани мисли и цитати
„Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата“...
Песен на мама за нейното малко момиче
Мъничка , мъничка моя, Весело зайченце, котенце мило В скута на мама сега се е свило, Твойта главичка...
Предаденото доверие е....
Предаденото доверие е като счупено огледало - можеш да го залепиш, но пукнатините винаги ще си личат...
Дневник на книжния пътешественик
Вярвам, че не само учениците имат изключителното право да притежават читателски дневник. Също и че историята...
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Къде живее Бог
- Дали Бог живее тъкмо в тези красиви планини наоколо? - Бог живее там, където му позволят да влезе...
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот
Калофер- той не умира!. Сякаш се търкулнал по южните склонове на Стара планина разпилява духа на възрождението....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook