Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Божури и незабравки


Един къс разказ на Георги Господинов


Георги Господинов
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.

Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи. "Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".

- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.

Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:

- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.

- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.

- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.

- Щях да те забележа - каза той.

- Обичаш ли я? - попита тя.

- Обичаш ли го? - попита той.

Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.

По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.

- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".

- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Баща ми винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.

- За тебе бяха - каза той.

- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.

- Шест, каза той. И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.

- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.

На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.

- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.

- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.

- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб.

В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път.

Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало.

Из "И други истории", изд. "Жанет-45"
бел. ред. Книгата съдържа още невероятни къси разкази от Георги Господинов и си струва да я имаш у дома си. По един от тези разкази- "Сляпата Вайша", е направен едноименен анимационен късометражен филм от българина, работещ за канадско студио, Теодор Ушев. Филмът е в краткия списък за номинациите за Оскар 2017 за късометражна анимация.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Коментари
2016-11-27 #1
florentina
Хареса ми разказа.Ще си купя книгата.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да храниш птиците... и любовта
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Настъпва нов ден
· Бъди!
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Вторник
15
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Павел Вежинов: "Всеки трябва да стига до своята истина сам, за да повярва в нея"
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка...
Канела 5
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,...
Намери положителното във всеки ден
Намери положителното във всеки ден, дори да има дни, в които трябва да търсиш по-усърдно...
Пътуването, не пристигането, има значение
Пътуването, не пристигането, има значение....
Не/успехът...
Неуспехът не означава, че си се провалил, а че просто все още не си успял... Неуспехът не означава,...
За късмета и неговите лица
Вярвате ли в петък 13-ти? А замисляли ли сте се дали имате късмет? Дали сте сред онези, които отивайки...
Камен Донев: За Сватбите
"В този живот най-напред получаваш, а ти ако си умен, знаеш как да го вземеш. След това с наученото...
Защо тракийското вино е най-доброто?
Знаем много добре от митологията, че Дионис е древногръцкият бог на виното, син на Зевс и смъртната девойка...
Българските любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
Херман Хесе e немско-швейцарски поет, романист и художник. През 1946 г. получава престижната Нобелова...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - I
Много хора свързват Виена с Виенското колело, Виенската опера, Виенския валс или бал, с името на великите...
"Добър ден, тъга"
„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва....
Не порицавай разсъждаването на другия, загдето се различава от твоето
Най-големите блага, дадени на човека, са разсъждаването и волята. Щастлив е онзи, който не ги употребява...
Едно магическо лято без технологии
Изчезна ли вече детството без телефони и таблети? Могат ли децата да бъдат истински щастливи и волни...
Ако идваш наесен
Ако идваш наесен - лятото ще отстраня - с усмивка и с досада - както се пъди муха. Ако след година...
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново....
Андре Жид: „Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.“
„Посмей да бъдеш себе си.“ „Само глупаците не си противоречат.“ „Тъгата почти никога не е нищо...
Пътят към Сантяго
Известният Ел Камино – Пътят до Сантяго де Компостела в Северна Испания привлича от векове хиляди поклонници,...
Не стой неподвижно встрани от пътя
Не стой неподвижно встрани от пътя, не замразявай ликуването, не обичай без желание, не се спасявай...
Джейн Адамс - първата американка с Нобелова награда за мир
Джейн Адамс е американска социална реформаторка и пацифистка, най-известна като съосновател на институцията...
Останете си гладни. Останете си неразумни
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така...
Бащинството през очите на един талантлив фотограф
Бащинството през очите на един татко е едновременно вълнуващо и опасно, но винаги - пълно с жизнерадост...
Неразбраният Атанас Далчев
"Да не беше никога изгрявал оня жарък и задушен ден! Изгорен от жажда, се наведох, знойни устни за...
Мая Плисецкая: "Характерът – това е съдба."
Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край....
Любовно дълголетие
Преди да притъмнея от обида. Преди да озверееш от безсилие. Събирам честност - за да си отида. И конят...
В дъжда...
"Милиони хора страстно желаят безсмъртие, обаче не знаят какво да правят в дъждовен неделен ден" "Anger...
Ръцете - велик дар, даден ни от Природата!
"Трагедия от първа величина е фактът, че милиони хора са престанали да използват ръцете си като ръце....
Димитър Подвързачов - царят на афоризма
Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене. Когато жена ти стане много...
Галилео Галилей: "Нищо велико на този свят не е извършено без страст"
"Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето." "За да бъде...
Подготовка за есен
От този вид тъмнозелено, което намеква „все още”. Замръкне ли, става студено. Притварям прозорците...
Древното изкуство кинцуги - красотата на счупеното, което съживяваме с грижа
Традицията да се залепват ценни счупени съдове с лепило, в което има златни или сребърни частици, наречена...
След време
Ний срещаме се всеки ден почти и после отминаваме се неми. Това ли бяха нашите мечти? Къде са вече...
История и символика на коледното дръвче
Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook